Трябват ни поне 4 вертолета. Сещаме се за пожарите, когато вече горят
18.07.2024 г.
Това казва генерал-майор от запаса Златко Златев пред ФрогНюз в публикувано вчера интервю. Военнослужещите, които гасят пожари в момента, вършат работата си изключително скромно, изпълняват методично функционалните си задължения, посочва още той. Ген. Златев е доскорошен генерален директор на Държавния авиационен оператор (ДАО), български военен пилот, участвал в множество мисии по потушаване на пожари по въздух.
Otbrana.com
Господин генерал, в страната бушуват над 60 пожара. Военнослужещите ни се включват активно в гасенето, включително с хеликоптери. Разполагаме ли обаче с достатъчно техника за гасене от въздух?
Говорим за пожарите само когато горят. Сещаме се за тях през юли, на есен ги забравяме. Когато бях генерален директор на Държавния авиационен оператор имах една идея, бях писал и докладна записка, бяхме започнали да работим по този въпрос. Понеже вертолетите в отряда са доста стари - Ми-8 на по 40 години, рано или късно трябва да започне поетапната им замяна. Моята идея беше да се купят такива аналози, които да могат при необходимост да превозват до 12-14 пътници - има възможност да се слагат седалки, а през другото време да се използват и за гасене на пожари, и при бедствия и аварии, и за търсене и спасяване по море. Бяхме започнали да работим по този въпрос, обаче беше миналата година по това време, след това нещата се спряха. Явно нямаше интерес.
Моята идея беше в Държавния авиационен оператор тези вертолети, които са мултифункционални - екипажите от отряда да извършат полети не само за специални операции, а и за народа, за страната. И сега щяха да могат да се включат, но такива вертолети в момента няма.
Има и един друг план, който някои хора забравят или може би не го знаят - rescEU. Това беше много добра инициатива на Европейския съюз, която до 90% се заплаща с европейски средства. Държавата плаща само 10%. Можеше да се купят самолети, вертолети за гасене на пожари, за помощ при бедствия, аварии и катастрофи, като тук беше включено купуването на техниката, обучението на пилотите, заплатата, издръжката на пилотите, подготовка на пилоти и на техници. Идеята беше само ако се налага, да се използват тези средства и в чужбина - не само в страната, но и в други европейски държави, където има необходимост. Не знам защо този процес не проработи. Имахме такива срещи пак преди 1,5-2 г., но не проработиха.
В момента по европейските механизми очакваме два хеликоптера да дойдат от Чехия. Прави ли това още по-видим пропуска от некупуването на тази техника от нас самите?
Разбира се, да. Аз се съмнявам, че тези хеликоптери от Чехия ще дойдат. В Европа има две фирми, които имат вертолети. Те използват Ми-17, само че са регистрирани като вертолет Ми-8МТВ. Едната е тази чешка фирма, за която става въпрос, другата е молдовска фирма. Те имат дългосрочни договори с държави в Европа, някои летят и в Азия, други в Африка. Много често имат договори с Турция, с Гърция. За да дойдат тези вертолети в България по спешност, трябва да си развалят договора по някакъв начин. Тогава един час ще струва 4-5 хиляди евро на вертолет, тоест за една седмица ще дадем около 1 милион лева. Ако тези пари се дадат целенасочено на авиобазата в Крумово, те ще могат да ремонтират 2 или 3 вертолета, които да се използват и за подготовка, и за гасене на пожари, и при бедствия и авари.
Впрочем вчера имаше изказване на министъра на отбраната, който каза, че способностите на армията при пожари са лимитирани.
Така беше и преди време. В момента използват 4 bambi-та (Bambi bucket, бел. ред.) на вертолет Cougar и Ми-17. Спокойно авиобаза Крумово може да помага, както и прави. Виждаме как няколко дни последователно това се случва и хората са изключително скромни - не ги виждаме никъде кои са, просто си вършат тяхната работа.
Казвайки това - редно ли е в обществото ни да има по-голямо уважение към военнослужещите ни?
Това е задължително. Военнослужещите, които гасят пожари в момента, вършат работата си изключително скромно, изпълняват методично функционалните си задължения. Това е третата мисия на Българската армия - помощ на населението. Те се включват активно, но все пак наистина ресурсите са ограничени и от гледна точка на подготвени пилоти, и от гледна точка авиационна техника - говоря за авобаза Крумово.
Определено има потенциал и е наложително да се помисли за купуване на вертолет с възможност да се изпълняват полети със специални предназначения, а когато е необходимо - да се изпълняват и полети за бедствия и аварии, пожари, за търсене и спасяване. Може да не е чисто нов, може да е на две години. Не знам по какъв начин може да се постигне това, че да не си говорим за това чак догодина юли месец, когато пожарите пак пламнат.
И сега, и в началото на разговора ни казахте, че се сещаме за пожарите в общи линии, когато започнат и когато някой трябва да отиде да ги гаси, да рискува живота си. Липсва ли според Вас дългосрочна политика, дългосрочно планиране, стратегическа мисъл в това отношение?
От моя опит нямам наблюдение някога д е имало стратегическо мислене по въпроса за гасенето на пожари. Вероятно има за наземни средства, но за авиационни средства - няма. Може би трябва да си помисли за това.
Самата подготовка за гасене на пожари по въздух е много трудна. Не всеки би могъл да участва в такива операции. Дали ще е в Държавния авиационен оператор, дали ще е в Министерството на отбраната, трябва да се заделят средства за ремонт и поддържане в изправност на вертолетите. Чак тогава можем да мислим за някаква система.
Трябва обаче да има поне 4 вертолета за гасене на пожари. Пожари възникват на няколко места в страната. Вертолетите не могат да са на две места едновременно. Само един вертолет има много малък ефект, ако са 2-3 един след друг, има много по-голям ефект.
Вие самият сте участвали в потушаването на пожари по въздух. Кое е най-трудното в гасенето с хеликоптер?
Много са трудностите, тъй като пожарите обикновено стават през най-горещите дни, когато тягата на вертолета е отслабнала. Командирът на екипажа трябва да взема мерки от това колко вода да вземе с bambi-то, колко е надморската височина, защото ако е високо, се ограничава и максималното тегло на вертолета, трябва да прецени силата и посоката на вятъра, откъде да се подходи към пожара, как да се хвърли водата, за да е безопасно, за да има ефект върху пожара. Много са решенията в този процес. Това се трупа с опит - пожар след пожар, човек така се научава как да действа.
Потушаването на пожар е трудно, тъй като освен техниката на пилотиране, пожарите се гасят цял ден, всеки ден, докато се локализират. Някой път пожар се гаси от изгрев до залез - вертолетът каца, зарежда, около 3 часа гаси пожар, каца, зарежда, нови 3 часа гаси пожар. Това е много натоварваща дейност. Освен техника на пилотиране, и самата физическа дейност е много трудна.
Каква в равносметката Ви - какво е необходимо за по-добро справяне с пожарите?
Имаше идея в противопожарната служба да се купят два вертолета, но явно се отказаха. За мен Държавният авиационен оператор е хубаво място, тъй като има всички документи, които трябва да има и съвсем спокойно може да се разшири дейността му. Трябва да се отбележи обаче, че част от пилотите напуснаха, отидоха в "България Хели Мед Сървиз", така се ограничи съставът на пилотите в ДАО. Трябва наистина да се мисли стратегически по този въпрос, а не юли месец, когато пожаритевече пламнат.
