Подполковник от Военновъздушните сили е първият ни олимпийски медалист
03.08.2024 г.
Това се случва на вчерашния ден преди 72 години.
Спирдон Спирдонов
Борис Николов – Моката, печели бронзов медал в категория до 75 кг. на летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. Той е първият олимпийски медалист в историята на България. Така на 2 август преди 72 години нашата страна се нарежда сред световните нации, успели да запишат името си в списъка с олимпийски медалисти.
Големият ни боксьор израства в армията. Миналото лято с колеги от ВТК подготвихме сценарий за документален филм исторически разказ за закритата вече авиобаза Доброславци. Тези, които са служили там не без гордост казват: „Ние летяхме и пазехме небето над София!“ Един от тях е майор Георги Иванов, който летя и в Космоса. В този филм, който за съжаление по нечии съображения не видя бял свят, разказвахме и за физкултурника на 19 авиационен изтребителен полк – Доброславци, Борис Георгиев – Моката, стигнал до звание подполковник от ВВС. Там цитирахме неговия разказ по друг повод:“ Отбих военната си служба във София, в Школата за запасни офицери-тежка артилерия. Издържах отлично изпитите и получих звание младши лейтенант. Служих в Гвардейския полк и бях адютант. Взеха ме в ЦСКА и в продължение на 8 поредни години бях републикански шампион. Ако попаднете на снимка от награждаването ми с бронзовия медал ще видите, че съм с костюм, а не със спортен екип. Малко преди да се кача на рейса, за да отида към залата за финалната среща ми казаха, че ще ме наградят. Аз не знаех и не бях подготвен. Трябваше да се върна да взема екипа си, но той бе измачкан и негоден за целта. Успях да намеря костюм от публиката и така бях награден (Б.р. според свидетелството на дъщеря му Тинка, Моката е намокрил своя костюм и всъщност сакото е на баскетболиста Васил Манченко, който е с доста по-големи габарити от боксьора). За мен върховен момент бе когато видях българският трибагреник да се издига на олимпийската мачта. Ние бяхме идеалисти, истински аматьори, по-късно нещата се опорочиха…Наградата ми бяха едни гуменки със суров каучук-финландско производство. Нямаше посрещане, награди,апартаменти, коли…“
Големият ми брат участва във Втората световна война и се връща с орден „За храброст“. Починал млад, затрупан в кариера за пясък. По-малкият му брат от дете е тръбач във войската, развива музикалния си талант и свири на цугтромбон в Добричката филхармония.
