Атанас Запрянов: Oтбраната е най-ощетена, когато няма парламент
19.08.2024 г.
Служебният министър на отбраната пред "Капитал" в интервю на Момчил Милев –(https://www.capital.bg/)
Otbrana.com
- Кои според вас са силните и слабите страни на българската армия след 30 години опити за реформи и смяна на приоритетите?
- По отношение на силните страни nа първо място е мотивацията на българските военнослужещи. Традиционно в Българската армия и офицерският, и сержантският, и войнишкият състав изповядват силно патриотично чувство и родолюбие, което е предпоставка за изпълнение на задачите. Както в бойната подготовка, така и при поддържането на бойната готовност. На второ място идва отношението на нашите военнослужещи към поддържането на зачисленото въоръжение. Макар и с по-стара техника, те продължават да постигат много високи резултати. И сега, покрай помощта, която изпращаме за Украйна, отзивите за тази излишна техника са, че е боеготова, макар и дълга години да е била на съхранение. Това е заслуга на поддържащия състав. Затова не се учудвам, когато пилотите на МиГ-29 казват как си обичат самолетите. Българските военнослужещи по традиция обичат бойната техника, на която служат. Нищо че самолетът е вече толкова стар, те с ентусиазъм летят на него и го познават до съвършенство. Слабостите дойдоха от нарушения темп на модернизация на въоръжените сили. Първите години на 21-ви век бяха период на стратегическо сътрудничество. Да не забравяме, че Русия беше партньор на НАТО, имаше съвместни учения. И тогава започна тенденцията на съкращение на военните бюджети. Не оценихме, че превъоръжаването е планов процес, който трябва да се поддържа през годините и своевременно да заменяме старото оръжие, за да икономисваме средства, които да насочим в другите сектори на обществото. Това е политическа грешка, не на военните. Чак след 2014 г. започна преоценка на отбранителната политика в частта превъоръжаване и увеличаване на военните способности - не само в България, а в Европейския съюз и в НАТО. Дотогава доктрината беше друга: че ще се борим с тероризма и ще водим асиметрична война. И само експедиционни операции... Също голяма слабост беше, че дълго време не обръщаме внимание на модернизацията на инфраструктурата: на казармените райони, на условията на труд на военнослужещите. В един момент се оказа, че разглеждаме инфраструктурата като някакви строителни обекти, а не като част отбранителните способности. Затова в момента работим под такова голямо напрежение, за да може проектите за модернизация на Трета авиационна база "Граф Игнатиево" да доведат до качествено изпълнение, защото тази база ще акумулира нова ескадрила изтребители. Инфраструктурата е част от бойните способности. Давам пример с "Граф Игнатиево", защото е най-горещата тема.
- Какви проблеми още трябва да се решат около авиобаза "Граф Игнатиево", за да може да приемем по план F-16 Block 70?
Опитваме се да наваксаме част от загубеното темпо в изграждането. Мисля че успешното сертифициране на пистата и пътеките за рулиране на летището, както и връщането на МиГ-29 там, е положително постижение. 48 проекта са стартирани, около 25% от тях вече са на ниво Акт-15 и Акт-16. Въпросът е какво става с най-важните четири проекта, които, ако не сертифицираме, няма да дойдат самолетите в договорените срокове.
Кога се чака финалната сертификация на авиобазата от САЩ?
Този месец ще приемем поредната инспекционна група за предварителна оценка, а през ноември - за окончателна. За тези четири обекти се надяваме до ноември да наваксаме загубеното и да бъдат сертифицирани. Другите обекти не са фатални. Но искам пак да кажа нещо много важно, което много пъти подчертавам. Правим пълна модернизация на Трета авиобаза, не защото идва F-16, а защото трябва да бъде модернизирана. Примерно електропреносната система и електрификацията на базата се подменят изцяло, не може да стои система на 50 години. Естествено беше да помислим, че като идва нова техника, трябва да се реновират и тези спомагателни системи, за да може да има устойчивост на функционирането на това съоръжение. Това се отнася и за другите ни казармени райони.
Това е свързано и с въпроса, който ще вероятно ме питате: за мотивацията на хората да идват на служба. Като нямат добри казарми, добри условия на работа, това донякъде спъва мотивацията. Хората се разочароват и не избират военната професия.
- Трудно ли е да се проведе модернизация на армията от позиция на служебен министър, който трябва да работи в условия на политическа нестабилност и без ясна подкрепа на партия или коалиция зад гърба си?
- Категорично е трудно. Предпочитам да има политически избрано правителство и министър на обраната, защото тогава има ясно дефинирано политическо мнозинство в парламента, програма за управление. И така е много по-лесно да се защитават едни или други приоритети. Но конституционната промяна да имаме служебен кабинет и работещ парламент донякъде ме облагодетелства. Ето, през моят мандат постигнахме да бъде одобрена програмата за инвестиции, да бъде коригиран и ЗОВС за обвързване на заплащането на военните със средната заплата за страната. Защитихме проекта за боеприпасите за бойните машини Stryker. Успяхме и получих подкрепа за втория етап на дооборудване на новите кораби. Всичко това вече е факт. Получих подкрепа и за системата за противовъздушна отбрана, след като България се присъедини миналата година към инициативата "Щит на европейското небе". Вече имаме утвърден проект за инвестиционен разход и с федералното министерство на отбраната на Германия ще подпишем договор. Ето, това са добри примери, които показват, че когато има работещо Народно събрание, дори да не е излъчен министъра от този парламент, получаваме подкрепа. За което съм благодарен на народните представители. Ще завърша с това, че отбраната се различава от всички секторни политики по това, че министъра не може да харчи сам повече от 50 млн. лв.. От 50 до 100 млн. харчи правителството, а над 100 млн. проектите ги одобрява парламентът. Затова, когато няма Народно събрание, отбраната е най-ощетена.
- Бихте ли променили нещо фундаментално в плановете за превъоръжаване, лансирани от ваши предшественик Тагарев, с който бяхте в един екип по време на правителството "Денков-Габриел"?
- Няма нужда да правим това. В началото обявих, че нашата политика ще бъде политика на продължаване на започналото превъоръжаване. Защото и господин Тагарев не направи нещо изключително ново, той продължи политиката на предните правителства. Фактически приемствеността в отбранителната политика е ключова. Това са много големи, дългосрочни инвестиции на държавата и не може всяко правителство да преоценява приоритетите, да спира проекти, да започва други. В този смисъл смятам, че приетата програма за инвестиции до 2032 г. отговаря на този въпрос. Тя е резултат от работата на няколко предни правителства, започна по време на стратегическия преглед на отбраната, който завърши с приемането през 2020 г. на Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. Но не искам да кажа, че министрите могат да се оправдаят с това, ако обстановката налага да се промени приоритетността или да се ускори подготовката на даден проект. Давам пример със системата за противовъздушна отбрана, която ние ще реализираме. Всички проекти, които са в Програмата за инвестиции 2032 г., а в зависимост от готовността за тяхното стартиране и най-вече наличните финансови ресурси, вече трябва да бъдат допълнително приоритизирани от самото Министерство на отбраната. Ние смятаме, че с решенията, които се взеха по мое предложение, вече може да имаме твърда увереност, че самолетите ще пристигнат съгласно договорите, че договорът за Stryker-ите върви добре, че много скоро "Терем" ще подпише договор за асемблажа, че ще имаме бойни припаси за тях. Остава по този проект да се договорят и противотанковите ракети Javelin. За патрулните кораби считаме, че законодателно рамката е напълно определена и те ще бъдат финализирани. През 2027-28 г. ще постигнем пълна готовност при тях. Ако смогнем, ще се договорим с Германия за системата за ПВО. Имаме утвърден проект за инвестиционен разход от Народно събрание, до няколко години ще получим и първата система IRIS-T. В напреднала фаза се намира и подготовката на проекта за противокорабните ракетни комплекси. Там, разбира се, още не сме завършили основните изисквани документи, но този проект също е много важен. Надявам се, ако не е в мандата на следващия служебен министър и правителство, поне при следващото политически избрано правителство и този проект да бъде фактически стартиран.
- Няколко пъти споменахте проекта за бойните кораби. Могат ли данъкоплатците в някаква степен да се чувстват подведени, защото, когато този проект стартира, се каза, че ще струва малко под един милиард лева. После служебният военен министър Панайотов каза, че корабите са взети без ракети и боеприпаси и трябват още половин до един млрд. лв. за това. Сега излизат още 200 млн. лв. за борба с подводници и радиоелектронна война. Сметката е съвсем различна.
- Ще напомня нещо, което трябва да се има предвид, тъй като тогава бях част от този процес и го наблюдавах. Причината да се приеме така нареченият поетапен подход за изграждане на корабите, беше поради факта, че нито една оферта с пълни способности не покриваше изискването да бъде под милиард. И тогава, съвсем съзнателно, политически и прозрачно беше казано, но много хора забравиха: добре, да стартираме корабостроителната програма в рамките на бюджета. А на следващите етапи, както сега го правим, корабите ще бъдат дооборудвани. Естествено, през годините ще купуваме боеприпаси, ще стреляме с ракети, ще купуваме още. Това са текущи разходи през жизнения цикъл. За IRIS-T подходът, виждате, е подобен. Но е много прозрачен, защото казваме: за една система ето това са парите. И до 2032 г. ето това са условията, ако има средства за втора, за трета система. Знаем каква ще бъде ескалацията на цената. Защото доброто на това решение е, че фактически имаме гарантирано стабилна цена на придобиването на IRIS-T до 2032 г. и оскъпяването е нищожно. Част от слабостите в модернизацията дойдоха от войната, защото оръжието поскъпна. Вече и да имаме пари, милиарди да имаме, при част от компаниите производството просто е запълнено. Ние ще платим, но те ще ни отложат за 2032-34 г. Затова казвам, че с IRIS-T се получава много добре, че ние веднага се включваме в листа на Бундесвера и ще можем да получим първата система в ускорено темпо до 39 месеца т.е. след около 3 години. Ние знаем, че, ако искаме да си купим Patriot, ще трябва да платим много, ама много повече и да получим първия през 2034 г.
- Как стоят нещата в сравнение с конкурентните установки от същия клас от типа на норвежките NASAMS или израелските Spyder?
- Цените са съпоставими. В случая имаме едно голямо предимство - Германия е член на ЕС и Бундесверът доставя техника без ДДС. Т.е. ако говорим за доставчик извън Европейския съюз, става дума за едни 20% повече. Предимство на IRIS-T е, че всичко се доставя от една държава- производител, Германия.
- В контекста на баланса между видовете въоръжени сили, не се ли пренебрегват пак в някаква степен Сухопътните войски? Защото вашият предшественик беше казал, че с парите, които ще дойдат от оръжието за Украйна, трябва непременно да се придвижи проектът за новата самоходна артилерия. Докато сега махалото отново отива към военно-въздушните сили с проекта за ПВО.
- 155-милиметровата артилерия остава актуална. Работи се по този проект. И финансовите ресурси, които са заделени по програмата за инвестиции, по никакъв начин не фаворизират флота или ВВС. Балансът е постигната и Сухопътни войски ще бъдат осигурени финансово. И да, компенсациите, които получаваме за помощта си към Украйна, ще бъдат насочени също така за допълнително модернизиране на сухопътните сили.
- Кога да очакваме проектът за артилерията да се задвижи официално?
- В мандата на следващия служебен кабинет не вярвам да завършим подготовката. В началото на следващата година обаче очаквам и по него да има яснота.
- Как ще процедирате с проекта за 3D-радарите? В момента тече съдебно обжалване от отстранения кандидат Indra.
- Моето разбиране е, че трябва да изчакаме съдът да се произнесе. Защото отново сме в хипотезата на служебен кабинет и служебен министър. Едно решение, което е взето от политически кабинет и политически министър да бъде коригирано или да бъде доразвивано от служебно правителство при такива ситуации на съдебно обжалване и преценка. Смятам, че редно е да изчакаме съда, за да имаме пълна яснота. Ако за момент отново се върнем на корабите: чисто доктринално, от гледна точка на това, което видяхме във войната в Украйна, беше ли оправдана тази инвестиция? Видяхме какво се случи с руския флагман "Москва", който беше потопен само с две ракети. Не се ли променя драстично концепцията за водене на морски бойни действия - главно с морски дронове и с по-малки плавателни съдове? Концепцията за водене на морски бойни действия се променя, да. Но не е драстично до степен държавите да се откажат от надводните си и подводни сили. Гръбнакът на всички флотове в целия свят, включително и в Русия, и в Китай, са надводните и подводните сили, класическите военни способности, добавени с антидрон способности и настъпателни дронове. Тоест не бива да допуснем махалото да се люшне в другата посока и да кажем: не ни трябват нито бойни кораби, нито миночистачи, не ни трябват противокорабни ракетни комплекси - купуваме дронове за борба с кораби. Това ще бъде фатална грешка.
- Във военноморските сили преди време имаха амбиции за възстановяване на подводния флот. Какво се случва по тази линия?
- Проект за подводници в програмата за инвестиции до 2032 г. няма. Оказва се, че за купуването на подводници "втора ръка", дори цената да е по-ниска от новите, се изискват огромни финансови средства: за техния ъпгрейд, за да ги пуснете в експлоатация. И ще имат много къс жизнен цикъл - след 10 години трябва да ги бракуваме. Не си заслужава. Ако ще се прави програма за подводни сили след 2032 г., моя съвет е по-добре, ако има пари, да се направи проект за нови или поне за стари подводници, които имат по-дълъг ресурс. Затова преценихме, че в тази геополитическа ситуация е по-добре да дадем парите за противокорабни ракетни комплекси, отколкото за подводници, които ще ги чакаме с години да ги въвеждаме в експлоатация.
- Как се развива проектът с бреговите противокорабни комплекси? Там имаше конкуренция между компаниите Saab/Diehl Defense, Kongsberg/Raytheon и MBDA.
- Да, има различни брегови комплекси, в момента военноморските сили работят, те трябва да дефинират изискванията. И след като изискванията станат ясни, тогава вече ще търсим информация от възможни производители или държави.
- Какъв съвет бихте дали към вашия наследник, ако не сте военен министър в следващотоправителство?
- Първо, да избере подхода на приемственост. Второ, да погледне критично към това, което му оставяме. В това министерство имаме традиция министърът, когато се сменя, да не крие нищо от новия министър - запознава го с реалното състояние по всички теми. Говорим за бойната готовност, за боеспособността на армията и други проблеми извън модернизацията. Оставям му най-големия проблем - некомплекта на въоръжените сили с личен състав. Започваме да говорим открито по тази тема. Радвам се, че и политически сили в парламента, и президента започват да говорят открито. Затова беше коригирано заплащането на военнослужещите. Не е по силите на един служебен министър да реши такъв проблем за няколко месеца, както не го реших и аз. И това ще бъде най-големия проблем не само за следващия служебен министър, а за следващите поне пет на не кажа и повече години с политически избирани правителства и парламенти.
