30 години от гибелта на полковник Иван Даев
27.09.2024 г.
Генерал-майор Димитър Петров, командир на Военновъздушните сили
В тренировъчен полет на 29.09.1994 г., при изпълнение на зона сложен пилотаж на малка височина, изтребител МиГ-29 с борден номер 25 претърпя катастрофа на около 600 м от полосата за излитане и кацане на летище Равнец. Пилот беше командирът на 5-та изтребителна авиобаза подполковник Иван Кирилов Даев.
Комисията, разследваща инцидента предложи като най-вероятна причина за катастрофата грешка в техника на пилотиране при преминаване от един вираж в друг през гръб...
Можеше да скочи. Катапултната система на МиГ-29 гарантира безопасно напускане на самолета при такива условия на полета. Трябваше да скочи! Той обаче остана и се бори до последно за да спаси самолета… Почти успя… Не му достигнаха само няколко метра… След инцидента, Иван Даев беше произведен в звание „полковник“, посмъртно.
Той беше последния командир на 15-ти изтребителен авиационен полк и първият командир на 5-та изтребителна авиационна база. Съдбата му отреди да поеме командването на поделението и да поведе своите хора в един особено тежък период на организационно-щатни промени, свързани с провеждащата се реорганизация на бойната авиация, ресурсни ограничения, социални сътресения, битови проблеми…
Иван Даев беше всеотдаен във всичко, както в семейството, така и в службата. Беше любящ съпруг и грижовен баща, беше принципен командир, летеше с майсторство и с любов, а като по-опитен колега и боен другар поддържаше духа на хората в трудните времена. Всички го следваха с надежда и вяра…
В навечерието на тази тъжна годишнина, да си спомним с добро за полковник Иван Даев и да сведем глави с почит и уважение пред този брилянтен пилот, талантлив инструктор, обаятелен командир, истински човек и приятел!
Нека да е вечен и светъл споменът за него!
P/S Много съжалявам, че последните думи, които си разменихме бяха гневни. Той често ми правеше забележки и ми се караше за щуротиите, които вършех, а аз по хлапашки му се зъбех... Минаха години, станах инструктор, командир и разбрах колко много този човек ме е пазил и се е е грижил за мене... Така ми се искаше да му стисна ръката, да му благодаря, но него вече го нямаше...
