КСНС: Няма пряка заплаха за страната ни, но отливът от армията е тревожен
04.10.2024 г.
Спирдон Спирдонов
Расте некомплектът от офицери във Въоръжените ни сили. През 2018 г. е бил 19 процента, сега е 26. Недостигът от хора в армията ни е 22,5 процента. Другата недобра новина от днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента е, че през тази година само 47 на сто от обявените за прием места във военните училища са заети, а през 2018 г. те са били 80 на сто. Спадът е чувствителен, тенденцията не е за пренебрегване.
Извънредното заседание на КСНС бе на тема: „Рискове и заплахи пред националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия Изток. Необходимост от предприемане на мерки“. След като се запознахме с докладите на службите за сигурност и МВР, стигнахме до извода, че към момента няма пряка заплаха за страната, каза президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев. Но най-големият проблем пред Въоръжените сили - тревожният отлив на личен състав остава и се задълбочава. Неговата справка илюстрира до каква степен са вземани мерки през годините. „На 30 май 2017 г., на първия Съвет, който свиках като президент, ясно сме приели предложение и становище за попълване на недостига от личен състав в сектор "Сигурност" и повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж. На 19 април 2018 г. сме приели: "необходими са своевременни действия за пресичане на тревожния отлив от Въоръжените сили, за тяхното окомплектоване, за издигане на социалния статус на военнослужещите и цивилните служители и престижа на военната професия". На 15 февруари 2022 г.: "преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия". На 11 ноември 2023 година – същите изводи.“
И от днес, т.е. 4 октомври 2024 г. „Разгледахме това съвсем откровено на този Съвет и когато съпоставихме какво сме искали да постигнем, а какви са реалните цифри, статистиката изобщо не е в наша полза, защото общият некомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9 процента, тази година е вече 22,5 процента. На офицерите – общият некомплект е бил 19 процента, вече е 26 процента. Най-тревожното – процентът на заети места от курсанти при кандидатстване в нашите висши военни училища през 2018 г. е бил 80 процента заетост на местата след кандидатстване, а тази година е само 47 процента заети от обявените места. Трябва да си даваме сметка, че този процент ще намалее драстично, докато курсантите завършат съответните висши училища.“
Хубавото е, че, по думите на президента, участниците в КСНС са си дали „сметка съвсем откровено, че именно това разминаване между приетите становища и предложения и фактическата ситуация налага да сменим подхода“. И да се преосмисли отношението към националната сигурност и към състоянието на тези най-важни нейни елементи.
Държавният глава приветства това, което беше извършено и то в условията на служебно правителство, и българският парламент се обедини единодушно за 30-процентно увеличение на военните заплати. Но, предупреждава той, трябва да сме наясно, че това не е панацея. Необходими са ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация, с перспектива за професионално и кариерно развитие.
Другият проблем за отбраната е, че няма закон, който да урежда подготовката на гражданите за защита на отечеството, както е посочено в Конституцията. Затова, подчерта президентът, „се обединихме да работим в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения“. Впрочем, от 2008 г. се чака този закон. Дано сега се намери политическа сила, която да прояви инициатива, макар че това няма да й доведе повече гласове на изборите.
Бюджетът? Показателно е, че на КСНС е обсъдена тенденцията за повишаване на дела на брутния вътрешен продукт за отбрана в НАТО и особено при нашите съседи към 2,5 процента. Това е ясен знак към изпълнителната и новата законодателна власт точно преди приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Разбира се, без да се ощетяват останалите сектори, но и с мисъл да осигурим адекватни способности в тази сложна среда за сигурност, както се изразява президентът.
На дневен ред излиза и преосмилянето на модернизацията на Въоръжените сили. И то възможно най-бързо. Виждаме, посочи президентът, че във войната в Украйна с дрон за 1000 долара се унищожава танк за 5 млн. и ние трябва час по-скоро да наситим нашите Въоръжени сили с такива системи, които да ни позволят да включим всички платформи в единно информационно пространство и да бъдем съвместими с нашите съюзници. Разбира се, големите проекти за модернизация – корабите, бойните машини, пехотата, самолетите, остават приоритет, но фокусът трябва да се премести и върху по-малки, нискобюджетни проекти с голям информационен потенциал, гарантиращ информационно превъзходство и научно предимство, подчертава държавният глава. И уточнява: „Това са дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение, координация, коригиране на огън, връзка с космоса, системи за радиоелектронна борба и т.н.“
Не бива да се забравя, става ясно от изявлението на държавния глава, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и в укрепването на сектор „Сигурност“. Уроците от съвременните конфликти, казва той, доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти и най-вече за гарантиране на надеждност и непрекъсваемост на процесите по тяхната поддръжка, експлоатация, осигуряване и адаптация към новите условия.
Остава да видим как ще продължи в годините споменатата справка на президента. Дали тенденцията за недостиг на личен състав ще бележи ръст и ще има ли офицери в Българската армия при този прием на курсанти? Доста задачи, пред кандидатите за народни представители, премиери и министри.
