Писмо до г-н Джон Малкович
04.11.2024 г.
Енорийски свещеник Лъчезар Лазаров от Софийска духовна околия
Всеки автор в България и по света, има право свободно да разгръща творческия си замах, а режисьорът – да го превъплъщава според собствените си възможности. Талантът и на двамата винаги е оценяван от публиката.
Ние знаем какво е изкуство, защото в нашата изстрадала родина много отдавна, още през 19 в., театралните представления на Бачо Кировия театър често прерастват във въстания; при поредния такъв случай бива избита цялата му театрална трупа. През далечната 1856 г., в Лом, се наложи Османската власт да забрани на Кръстьо Пишурка представленията му.
Г-н Малкович, Вие знаете ли за това?
Двайсет години по-рано, отново под робство, в гр. Шумен Добри Войников също представяше своите театрални постановки. Моля, спомнете си събитията от средата на 19 в. във Вашата държава, Америка.
Г-н Малкович, нашите театрални дейци разказаха ли Ви, че през 1878 г. в България беше основана Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а организираното ни училищно дело вече имаше около 100-годишна история из нашите църкви и манастири, отново под робство.
Но обърнете внимание и на нещо друго: първите писмени паметници на български език са от периода 9-10 в. От тогава са и оригиналните химнични поетични творби на Константин Преславски. Забележете – от 9-ти век!
По-късно, през 14 в. Търновчанина Григорий Цамблак, еднакво известен и на Изток, и на Запад, ще напише: „Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася Евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите […] и на тях (славяните) стана учител по благочестие“.
Г-н Малкович, знаете ли, че днес музеите по света, както и секретната секция на Ватикана, изобилстват от българска средновековна книжнина? Често тези експонати са сред най-скъпите писмени паметници на световното културно наследство.
Знаете ли, че в разгара на Европейския колониализъм и наличието на множество робовладелчески строеве по света, в нашето скъпо отечество – България – на повече от 1000 години, в деня, в който Българското царство възкръсна за трети път, то записа в конституцията си от 1879 г. чл. 61, където се казва: „Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска територия“.
Г-н Малкович, с цялото ни уважение към Вас и Вашия народ, моля спомнете си кой и защо беше убит в Америка на четвърти април, 1968 г.?
Г-н Малкович, Вие днес поставяте на сцената на нашия народен театър пиеса на Б. Шоу, за която твърдите, че е комедия!? Но тя е написана върху една трагедия: трагедия за два многовековни европейски народи: Сръбския и Българския. Публиката още сега оценява творбата според нейния български превод, университетско издание; оценява я като слаба творба. Не заради обидния сарказъм към българския народ и христолюбивото му войнство; не заради сравнението на българската нация с ирландско куче… Не заради гнусните ирландски поговорки за водата във ваната, неприложими за българския манталитет дори като шега…, не. Всичко това ще преживеем, макар – с равнодушие и тъга. Оценяваме я ниско заради историческите лъжи, които тиражира пред театралната публика и които наистина докосват чувството ни за памет и за справедливост. Чували ли ли Сте за големия български писател Емилиян Станев? Той казва, че „безпаметната твар“ в миг ще се прости със своята съвест! Затова ние смятаме, че лъжата е недопустима за което и да било литературно произведение.
Именно по времето на Сръбско-българската война за първи път на Балканите, се прилага Женевската конвенция, като българското правителство съдейства за размяната на военнопленници, организира превързочни пунктове за ранените и улеснява свободното преминаване на хуманитарна помощ. Сякаш във Вашата пиеса се говори за някакъв друг народ, не мислите ли? Но защо? Впрочем по това време в България съществува и работи БЧК, а страната ни е 19-та в света – член на Световния комитет на червения кръст.
Г-н Малкович, повече от двайсет години преди появата на „Оръжията и човекът“ у нас е основано Българското книжовно дружество, по-късно преименувано на Българска академия на науките. Един от основателите и неин почетен председател е видният български писател, общественик, драматург и духовник Васил Друмев (Търновски митрополит Климент). Той през 1870 г. пише известната си драма „Иванко, убиецът на Асеня“, която е поставена през 1875 г. в Цариградския театър Османие. За разлика от Шоувата карикатура, българската драма по оригинален сюжет е одобрена от шарената градска публика.
Г-н Малкович, творбата, която поставяте днес на сцената на нашия национален театър няма нищо общо с нас и с нашата култура. Ние, заедно с повечето балкански народи, сме православни християни с хилядолетна история и утвърдени традиции – наследници на българо-византийската цивилизация. Натискът и провокациите от страна на западните общества, през последните години, ни карат все по-често да обръщаме взор към цивилизационния въпрос за свободния си избор – да живеем според изконните си нравствено-етични правила, които вие насилствено се опитвате да промените най-вече чрез налагането на различна псевдокултура. Това е опит за съвременно заробване и висша форма на дискриминация! Мола Ви, не го правете!
Г-н Малкович, в духа на гореизложеното, вярвайки, че са Ви подвели в избора, и уважавайки Вашия професионализъм, вашата култура и интелекта Ви, молим най-учтиво: ако наистина уважавате нашия народ, постиженията му и хилядолетната му култура, поставете на високата сцена на нашия национален театър драмата „Иванко“ – достатъчно сериозно произведение. Сигурни сме, че под вашата режисура ще се получи великолепна постановка, от една страна, а от друга – вярваме, че достойно ще заслужите хонорара си. С най-дълбоко уважение ще ви предоставим оригинално нейно издание.
Г-н Малкович, ако Вие не се вслушате в добрия тон на настоящото писмо, то тогава ще бъдем принудени да проверим дали ирландския Ви бултериер наистина е толкова голям куражлия.
С последното се обръщаме към чувството Ви за хумор, което се надяваме да е съпоставимо по ръст на актьорското Ви майсторство.
1 ноември 2024 г., Ден на българските будители
(Б.р. Народният театър „Иван Вазов“ ще представи пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ на 7 ноември. Да, точно на 7 ноември, т.е. на датата, когато българската войска разгромява сръбската при Гургулят и Сливница през 1885 г. Режисьор е Джон Малкович.)
