Преди 105 години е подписан унизителният за нас Ньойски мирен договор
27.11.2024 г.
Премахва се задължителната наборна служба и се въвежда доброволческа система за попълване на армията. Общият брой на военнослужещите не трябва да надвишава 20 000 души.
Otbrana.com
Министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор. С края на Първата световна война България преживява втората си национална катастрофа. Жадуваното обединение, платено с цената на 101 234 загинали и над 155 000 ранени, със страдания, лишения и глад в тила, не е постигнато. Страните победителки налагат тежки политически, икономически и военни санкции на българската държава, която губи 11 278 кв. км, или около 1/10 от своята територия, населена с компактно българско население. Новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци получава части от Видинско, Западните покрайнини с Цариброд и Босилеград, както и Струмишко. Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците, а по-късно – предадена на Гърция. Румъния отново присъединява Южна Добруджа. България се задължава да заплати репарации в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка в срок от 37 години. Премахва се задължителната наборна служба и се въвежда доброволческа система за попълване на армията. Общият брой на военнослужещите не трябва да надвишава 20 000 души. Полицейските, митническите и пограничните въоръжени сили се ограничават до 13 000 доброволци. Съкращава се количеството на въоръжението и техниката, забранен е вносът на оръжия, бойни припаси и военни материали от всякакъв вид. Страната няма право на военна авиация и флот, с изключение на четири миноносеца и шест моторни лодки, като всички морски и въздухоплавателни средства трябва да се предадат на Съглашението. Позволява се функционирането само на едно военноучебно заведение. Военното ръководство и офицерството правят всичко възможно да заобиколят прилагането на унизителните клаузи, като вземат мерки за укриване на въоръжението. Изключително тежките и несправедливи условия на договора погазват националното достойнство на българите и предопределят изпитанията, които преживява страната в своята вътрешна и външна политика през следващите две десетилетия.
(Използвана е информация от рубриката „Военен календар“ на НВИМ. На снимката: Българската делегация на мирните преговори в Ньой, 1919 г. )
