В Албания зоват бивши военнослужещи да влязат в резерва
29.11.2024 г.Първите стъпки предвиждат те и младите им колеги да наброяват до 2100 души.
Спирдон Спирдонов
Изграждането на Резерва на Въоръжените сили е основен фокус в отбранителната политика на Албания. В това се убедих лично по време на срещите в Тирана на делегация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) със заместник-министъра на отбраната Дориан Тола, директора на Генералния щаб бригаден генерал Александър Пандо и началника на Центъра на набиране на военнослужещи полковник Фейдел Сироко. Направи силно впечатление, че политическото и военното ръководство на армията разчита много на Националната асоциация на военнослужещите от резерва (НАРВА) в този, по тяхно признание, нелек процес.
В Албания се създават възможности бившите военнослужещи, които вече имат кариера, извън армията, да се запишат в резерва, както за конкретни мисии, така и за обучение на младите си колеги. Това ще стане с приемането на Закон за организацията и функционирането на резервните сили в Република Албания, който преди нашето посещение (12-14 ноември) бе утвърден от правителството и предстоеше приемането му от парламента, за да влезе в сила от 1 януари 2025 г. Правим важна стъпка в укрепването на човешкия капацитет на Въоръжените сили, казва министърът на отбраната Пиро Венгу. „В контекста на задълженията ни и стандартите на НАТО, на новите предизвикателства пред сигурността, възникна необходимостта да се обмисли създаването и организацията на военните резервни сили“, допълва той. Самият министър е млад човек, роден е през 1986 г., завършил история и философия в Париж, работил в сферата на външната политика. Неговият заместник Дориан Тола все още не може да свикне, че не е военнослужещ.
Целта е до 2030 г. резервните сили да наброяват 20 процента от действащите войски, т.е. 2100 души. Идеята на закона е тези добре обучени хора да са в помощ на армията, да се включват в изпълнение на задълженията на Албания в страната, като член на НАТО при операциите за мир и сигурност, както и при извънредни ситуациии, като бедствия и аварии. За разлика от България гражданската отбрана е в прерогативите на Министерството на отбраната. Много чести са срещите на министъра и неговите заместници по области за решаване на проблеми в това направление. Кандидатстването на местните звена за средства за гражданска отбрана, например, се прави на официалния сайт на Министерство на отбраната.
Разбира се, нещата опират до финансиране. Например, една от основните причини, които спъват връщането на задължителната наборна военна служба е липсата на достатъчна инфраструктура. Разбира се, както у нас, има и други. За 2025 г., обаче, се предвижда най-големият за последните 2 десетилетия бюджет за отбрана, който е повече от 2 процента от БВП. Или увеличение с 4,6 на сто в сравнение с този за 2024 г. Първи приоритет са инвестициите в хората с пагони. Следват средства за модернизация и повишаване на оперативната готовност на видовете въоръжени сили, военната инфраструктура, гражданска отбрана, рестартиране на военната промишленост, новата сграда на Военната академия и др. За 2025 г. се предвиждат 15,5 млн. евра за резервните сили с ангажимент за постепенно увеличаване на разходите.
Резервните сили ще бъдат организирани и ще функционират като неразделна част от структурата на Въоръжените сили на Република Албания. Продължителността на служба в тях ще бъде от 14 до 45 дни годишно. Броят на резервистите ще продължава да нараства в годините. Албания работи по План за развитие на въоръжените сили (2024-2033 г.), който представлява основната стратегия в областта на отбраната. Той предвижда нови бойни способности, промени в структурата на армията и увеличаване на числеността на личния състав. Нарастването на броя на действащите военнослужещи ще става постепенно до 2033 г. Предвижда се в краткосрочен план да се поддържа численост от 8500 души и допълнително – 30 процента резерв. В средносрочен план ще се стигне до 9000 военнослужещи, като това увеличение ще бъде продиктувано от изпълнението на няколко проекта в сферата на технологиите и оборудването. През 2030-2033 г. планът предвижда увеличаване числеността на войската до 9500 души. Нарастването на резервните сили ще се определя в зависимост от периодичните оценки.
Законът дава възможност на действащите военнослужещи, които по различни причини са решили да развият кариера в частния сектор, да се върнат във въоръжените сили, смята министър Венгу. Впрочем такъв потенциал има. От 60 хиляди души армията е сведена до 6 хиляди. Не са малко тези, които в процеса на трансформациите са тръгнали по нов професионален път, но не са забравили военната си подготовка, което е основание за оптимизъм.
(Материалът е публикуван в днешния брой на в. „Българска армия“. На снимката: Министърът на отбраната на Албания Пиро Венгу защитава в Комисията по национална сигурност на парламента бюджета за отбрана за 2025 г., в който средствата за армията нарастват чувствително. )