Ген. Михов: При ударите по Югославия прикрихме АЕЦ с група дивизиони
13.12.2024 г.
Натовски самолети не са ползвали нашето небе за атаки по западната ни съседка
Ивайло Пашов, в. "Българска армия"
През 1999 г. за първи път у нас е извършена операция по осигуряване на обектова противовъздушна отбрана (ПВО) на стратегически обект (АЕЦ „Козлодуй”) в реални условия. Това става на фона на ударите на НАТО срещу Югославия (операция „Съюзна сила”) с цел защита на централата от потенциалните заплахи. За това как е осъществена, съпътстващите събития и последиците разказва генералът от запаса Михо Михов, който в периода 1997–2002 г. е началник на Генералния щаб на Българската армия (БА). Преди това е командващ Военновъздушните сили (1992–1997 г.), командир на Втора дивизия за ПВО (2 дПВО, 1990–1992 г.) и зам.-командир на 10-и смесен авиационен корпус (1988–1990 г.).
„По онова време България още разполагаше със завидна ПВО. Съобразно новата военна доктрина, която предполагаше действия само в отбрана, проведохме реформи. През 1996 г. обединихме двете дотогавашни дивизии за ПВО и изтребителните авиобази Доброславци и Равнец и създадохме Корпус ПВО – много модерна за времето си отбранителна структура. Там сляхме ЗРВ, РТВ, част от изтребителната авиация и командването им. Реши се от системите за ПВО на страната и на Сухопътни войски да бъде изградена една основна система, за да се опростят управлението и взаимодействието ѝ.
При промените в ПВО продължавахме да залагаме на прикритието на най-големите градове и промишлено-административните и военните обекти около тях. Тоест, пак акцентирахме върху изграждането на обектова ПВО. Преходът от смесената зонално-обектова ПВО към обектова беше започнал през 80-те години в страните от Варшавския договор. В тогавашните мащабни учения „Зенит”, в които участваха членките на пакта, из Балканския полуостров се задействаха всички активни средства за ПВО и изтребителната авиация. Това даде възможност да се преосмисли моделът за изграждане на ПВО, докато у нас течеше превъоръжаването с по-модерни ЗРК. В търсене на повече ефективност и гъвкавост се създадоха групи дивизиони, включващи ЗРК с близко и по-далечно действие, които взаимно се допълваха и прикриваха. Този опит по-късно използвахме по време на ударите срещу Югославия”, споделя генерал Михов.
При румънската революция срещу режима на Чаушеску (1989 г.) за първи път се създава по-напрегната обстановка около АЕЦ „Козлодуй”. „Тогава и в началото на 90-те години имаше много радиоелектронни смущения в района на централата. Аз лично съм ги наблюдавал в командния пункт на ВВС. Те бяха трудни за идентификация, в т.ч. и с въздушно разузнаване – изпращахме самолети в опит да открием какъв е източникът им. Но на какво се дължаха така и не установихме…”, отбелязва генерал Михов. Впоследствие те изчезват.
Загриженост за сигурността на АЕЦ възниква и по време на Косовската криза (1998–1999 г.). Става ясно, че предстои провеждане на въздушна операция на НАТО („Съюзна сила”, 24 март–10 юни 1999 г.) срещу Югославия по повод на конфликта в Косово. Българското военнополитическо ръководство отговоря положително на постъпилото искане за предоставяне на въздушни коридори на силите на Алианса за акцията.
„В този контекст Генералният щаб и политическото ръководство на Министерството на отбраната решихме да създадем една група дивизиони за охрана на енергийния ни стратегически обект. И като превантивна мярка, и за намаляване на напрежението у населението. Покрай множеството политически дискусии по темата защо България предоставя небето си за бойна операция срещу нашата западна съседка народът беше разтревожен” – разказва генералът.
По думите му зенитно-ракетната групировка е успешно създадена под ръководството на командващия Корпус ПВО генерал-майор Димитър Георгиев. Тя е развърната в югозападно направление от централата и включва два зенитно-ракетни дивизиона. Единият (под. 22500 – Камчия) е въоръжен със ЗРК С-75М „Волхов” и е развърнат край с. Гложене, като осигурява защита на далечните подстъпи към АЕЦ. Другият (под. 24630 – Кичево) е в близост до Козлодуй и отговаря за близката ѝ защита със ЗРК С-125М „Нева”. Формированията са от състава на 3 зрбр (с щаб в Братово), която охранява източната част на България. Те са изпратени на мисията с голям боекомплект ракети. Команден пункт на групировката е организиран на територията на радиолокационния възел край с. Медковец.
„Дивизионите се разположиха на открит терен, извън населените места в района. Аз ги инспектирах. Генерал-майор Георгиев се справи отлично с разузнаването на местността и осъществяването на връзка с изтребителната и щурмовата вертолетна авиация, които беше планирано да привлечем при нужда. Част от вертолетите временно предислоцирахме на летище Габровница, а изтребителната авиация, която по-рано беше в състава на Първа дивизия ПВО (1 дПВО), осъществяваше изтребителното прикритие от авиобаза Доброславци. Взаимодействието беше организирано посредством командния пункт на бившата 1-ва дПВО, а по-късно на етапа на стратегическото взаимодействие и с командния пункт на ВВС. Замисълът на тази операция беше да се осъществи образцова обектова отбрана на АЕЦ „Козлодуй”. И смея да кажа, че моят приятел генерал-майор Георгиев, който вече не е сред нас, се справи отлично с организацията. Тя изигра своята превантивна роля. Действия, потенциално заплашващи централата, не бяха допуснати. Не се наложи активиране на силите по реални цели. Ние обаче системно поддържахме бойната готовност чрез тренировки и учения”, заявява генерал Михов.
Ръководството на атомната електроцентрала се отнася много дружески към ракетчиците и с готовност откликва за разрешаването на всичките им материално-технически потребности. В т.ч. влиза осигуряването на ежедневни доставки на храна, минерална вода и безалкохолни напитки. Енергетиците посещават лагерите на групировката и с голямо любопитство разглеждат ракетите и общуват с военнослужещите. На нашите военни е дадена възможност да посетят централата. Операцията започва в началото на май и приключва с края на „Съюзна сила”. Между 16 и 22 юни 1999 г. дивизионите се завръщат в пунктовете си за постоянна дислокация. Участниците в „командировката” са наградени.
Според генерал Михов, въпреки че България дава разрешение за използване на въздушното ѝ пространство от силите на НАТО, до това не се стига. „Категоричен съм, че натовски самолети не са ползвали нашето небе за удари по Югославия. Участвах във вземането на решенията по въпроса у нас, а в Брюксел се срещах с генерал Уесли Кларк (върховен главнокомандващ силите на Северноатлантическия пакт в Европа 1997–2000 г.) за обсъждане на варианти откъде може да са атаките. В началото в ГЩ и МО се опасявахме, че натовските самолети ще излитат от авиобаза Инджирлик в Турция. Затова беше планирано да ги пропускаме по въздушни коридори над южните региони. Но това не се случи и по-добре, че стана така. По-късно се видя, че въздушните сили на Алианса оперираха оттам, откъдето и през Втората световна война – от базите в Италия. Чисто политически България даде искания коридор, но той не беше използван. Независимо от това взетото от военнополитическото ни ръководство решение изигра своята положителна роля за последващото приемане на страната ни в НАТО”, твърди бившият висш военачалник.
Ракетните инциденти
Далеч по напрегнато по време на въздушните удари срещу Югославия е по западната ни граница. На 28 април 1999 г. противорадиолокационна ракета AGM-88 HARM поразява покрива на къща в кв. „Горна Баня” в София. Други такива ракети падат и се взривяват край Брезник и Трън на 1 и 10 май с. г. Ето какво си спомня запасният генерал Михо Михов: „Допускахме го, но не очаквахме, че толкова ракети ще попаднат на наша територия. Освен противорадарните беше намерена и зенитна ракета от югославски ЗРК „Куб” в района на Видин. Ходих на обследването на двойката HARM, открити в Трънско. Техните останки може би все още се съхраняват в МВР. Трябва да призная, че на огледа на първата от тях не направих връзката с радиолокационния възел в района на Земен. Когато и втората ракета падна наблизо, на всички ни се изясни какво е станало. Явно бяха изгубили целите си в Сръбско и впоследствие са захванали излъчването на нашия радиолокационен възел… По сходен начин ракетата от „Горна баня” също се беше насочила към друг наш радар.
Това ни накара да въведем ограничения в работата на радиолокационните постове и възли по цялата ни западна граница. Същевременно трупахме опит и тренирахме в условия максимално близки до бойните”.
