Ние офицерите, винаги ще живеем с проблемите за армията!
16.12.2024 г.
Лично смятам, че наборната военна служба и при нас, рано или късно ще бъде правилно оценена и възвърната. Може би не точно такава, каквато я знаехме, но ще я има. Колкото по-рано това се случи, толкова ще е по – добре!
Генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров
Дори сега, въпреки че пенсионирането наложи промяна в живота ни, загрижеността ни по проблемите на армията не намаляват. Смея да твърдя от името на голямата част от офицерите от запаса и резерва, че сме разтревожени от всичко, което напоследък се случва в нея. Основание да твърдя това ми дават много неща – внесения доклад в Парламента за състоянието на отбраната и ВС, срещите с дейсващите колеги, нерешените проблеми и др. Тревогата на всички ни е, че граденият с десетилетия авторитет на нашата армия се руши, а престижът, който имаха военнослужещите в обществото преди, постепенно се изгуби.
Това е неприятен извод, който води до не предвидими негативни резултати. Да се правим, че не ги забелязваме, е лошо, а да се лъжем, че ги няма, ще бъде по-голямо престъпление. Дългът към сигурността на страната ни налага на всички нас и най-вече правоимащите институции, да не си затварят очите , а да ги анализират и да набележат необходимите мерки.
На първо място според мен е съществуващият недостиг от офицери и професионални войници в Българската армия. Повече от ясно е, че няма желаещи да се посветят на тази професия, а това крие голяма опасност за бъдещето не само на армията, но и за обществото. Не е трудно да се прогнозира, че след някоя и друга година армията ни ще изпадне в по - голяма криза за военнослужещи, без в нея да влязат такива синове на народа ни, каквито поколения наред са защитавали своята Родина.
Премахването на социалните придобивки характерни за военната професия и на малкото превилегии, които имаха офицерите в обществото, дадоха своето негативно влияние върху решенията на младежите да се отдадат на военната професия.
Политиците направиха всичко възможно военнослужещите да бъдат приравнени - като останалите държавни служители, но да се различават само при изпълненията на свойте задължения. Така беше нарушена професионалната мотивация. Вярно е, че тя е необходима за много държавни служители, но няма друга длъжност (освен на военния и полицая) от която да се изисква да бъде винаги готов на саможертва в името но Отечеството.
По тези въпроси в обществото ни винаги е имало спор, има го и сега. Води се дебат за връщане на наборната служба, за доброволната наборна служба, обсъждат се и други варианти, но засега резултати няма, а и дали това ще доведе до желаните резултати?!
Премахването на наборната служба беше извършена прибързано, без необходимия анализ и изводи за близко и далечно бъдеще, а връщането и сега ще бъде по-голяма грешка, ако подценим, че ще отнеме много усилия и време. Малка част от негативните последствия вече се появиха на хоризонта, другите престоят да се появят. Никой не се и замисли, какво ще се случи с мобилизациония резерв, за което сега във войните, който се водят, все по често се говори.
Даже и след Ньойския мирен договор, Правителството и Военното ръководство са търсили начин за запазване на мобилизационния резерв чрез създаването на „Трудови войски“, където младежите отбиват военната повиност като трудова – строят и се готвят като мобилизационен резерв.
Беше пропуснато или „забравено“, че в нашето общество, казармата много години се е смятала за всенародно училище, което превръща момчетата във войници и граждани, даваща им моралното право да се чустват стопани на страната си, възпитаващи у тях редица други ценни добродетели.
Сегашната война, която се води в Украйна, преобърна реда на сигурността в Европа. Бяхме забравили за „студената война“, но сега започна нова, която се очертава като много по-студена - „ледникова война“. Всичко това, накара много държави да върнат дебата за задължителната военна служба за момчетата, даже и за момичетата. Някой отидоха и по далеч – като вече я възтановиха наборната военна служба.
Къде сме ние и накъде отиваме?! Точния отговор могат да ни дадат колегите от МО, въпреки че в много направления те ги загатнаха с внесения нов „Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили“. А там общия вектор е, че не вървим към по-добро.
Не трябва да пренебрегваме и мнението на „военните експерти“ (който напоследък ги има в изобилие), но не на всички, а само на тези, които са имали служба в армията. В електроните и други медии могат да се четат най- различни „епитети и случки“ за наборната военна служба, които никога в практиката не съм срещал, въпреки че моята служба в армията е преминала само с наборни войници, от който съм останал възхитен завинаги. С тях невъзможни неща нямаше и за мен те бяха бъдещия елит на нацията.
За професионалните войници, нищо не мога да кажа. Аз не познавам тяхната психология, нямал съм тази възможност. Мога само да подчертая, че проблемът на професионалната армия е човекът – гражданин в пазарна среда. Армията излиза на пазара на работната сила и привлича граждани в зависимост от заплащането и другите условия, които се предлагат...
От всички военни министри (висши военни експерти) в последните десетилетия най-близко до проблемите на Армията се оказа министър Красимир Каракачанов. Той първи разбра необходимостта от наборна военна служба и още през 2016 год. заяви пред журналистите в прав текст „Този въпрос – за възстановяване на наборната военна служба – помнете ми думата, дали ще е по мое време или след мен – един ден ще бъде решен. Подчертавам тогава никоя държава в Европа не говореше за това. А през 2018 год. отново той оповести пред журналисти, данни от социологическо изследване според което 71% от обществото одобрява връщането на наборната военна служба, а 82% са за връщането на строителни войски! Всичко това се случва много по-рано от започването на войната в Украйна.
Като говорим за наборна военна служба трябва да се разбере, че това не означава само младите хора да служат в Армията, а и необходимостта да ги подготвим за непредвидимите предизвикателства, който ще ги съпътстват в живота. Да се готвим за „зима“, пък ако е „лято“ – проблемите ще са по-малко!
Чета и се чудя и на не малкото становища на много „военни специалисти“ – бивши министри и политици. Ще цитирам само някой от тях – „БА да забрави за връщането на наборната военна служба“, „Наборната служба е скъпа и безсмислена“, „Наборната армия е остаряло клише“, „Хипотезата за връщането на наборната служба не стои“ и никакви предложения как биха могли да бъдат решени проблемите по-друг начин, за да излезем от това незавидно положение. Нещо повече, тези неща се казват когато вече много страни от Европа се готвят да възстановят наборната военна служба. Да, така е някой може да смятат наборната служба за стара, но нещо по-ново от нея за сега не е измислено.
Напълно съм съгласен с Министъра на отбраната г-н Запрянов, че „няма политическо решение за връщането на наборната военна служба“. Но, веднага възниква въпросът кой може да предложи проект за такова политическо решение освен Министерството на отбраната. И какво се прави в това направление, след като в продължение на 17 години всичко е разрушено. Казармените райони ги няма – част от тях са продадени, други подарени на общините, трети поради безстопанствено отношение са разрушени и доведени до негодност, учебно материалната база също и т. н. Ако всичко това се калкулира към наборния войник, наистина ще излезе много скъпо! Но, някой в това направление трябва да прави нещо, защото ще са необходимо много време и големи усилия.
Лично смятам, че наборната военна служба и при нас, рано или късно ще бъде правилно оценена и възвърната. Може би не точно такава, каквато я знаехме, но ще я има. Колкото по-рано това се случи, толкова ще е по – добре!
Конфликтът в Украйна за сетен път потвърди старата истина, че противоречията между държавите не изчезват след края на поредната война, а най-често остават да тлеят като опасни въглени под тънък слои от пепел. Стана повече от ясно, че въоръжените сблъсъци, заплахата от военни конфликти и граждански размирици остават в арсенала на съвременната политика, както е било векове преди нас.
