Вестник „Българска армия“ остана с петима журналисти
14.09.2026 г.
Спирдон Спирдонов
На 14 септември, Кръстовден, преди 82 години излиза от печат първият брой на в. „Народна войска“. По спомени на дългогодишния заместник-главен и главен редактор полковник Рангел Златков - с двама журналисти. Днес от редакционното каре разбираме, че армейският вестник е останал с петима журналисти – главен редактор, заместник-главен редактор, двама редактори и един кореспондент. Толкова! Кой ще ходи по военните формиравания, за да осигурява авторски материали, кой ще ги чете, редактира и корегира и т. н.? Все професионални въпроси.
Има, обаче, друг, много по-сериозен, въпрос. Отговорът му ни връща години назад. Той опира до политиката за кадровото осигуряване на печатния орган на Министерството на отбраната. И то въпросът е, преди всичко, за подготовката на военни журналисти. Да, на военни журналисти. Съзнателно или не към днешната реалност се тръгна смело и последователно от преди 30 и повече години. Девоенизацията на щатния състав завърши „успешно“ през 2008 г. Вярно е, че технологиите и в журналистиката напреднаха. „Българска армия“, обаче, далеч не е вестникът, който се прави по интернет. Ценното в него са собствените материали. И то за Българската армия и отбраната ни, като цяло. Още повече, че седмичникът не е добре да повтаря едно към едно новината, която читателите вече са я чули или прочели от другите средства за масова информация. Но за това са необходими хора. С петима не става.
Вярно е, че върви мълвата за скорошната гибел на вестниците. Да, но при определена ситуация военният вестник ще има и друга функция, каквато електронната медия не може да изпълни.
Борбата за запазване на военния печат не е от днес или от вчера. За съжаление почти неуспешна. Останаха в историята вестниците и списанията на видовете въоръжени сили, на тези за сержантите, за военната техника, за военната ни история и т.н. Остана в историята и всекидневникът „Българска армия“. Разбирам, че при това наследство задачата пред днешното ръководство на Министерството на отбраната да върне престижа на печатния си орган е много сложна. И да му осигури бъдеще, разбира се. Остава ни да стискаме палци на останалите пет журналисти, защото са способни, но само те далеч не са достатъчни, за да може армейският вестник да изпълнява мисията си. А тя е, най-вече, в интерес на хората с пагони и на техния принос за спокойствието на българския народ.
