13 882 морски мили за 154 дни
30.09.2026 г.
Наскоро във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ бе получено официално благодарствено писмо от флотилен адмирал доц. д-р Алеку Тома – ректор на Военноморската академия „Мирча чел Батран“ в Констанца, Румъния, адресирано до началника на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов. В писмото се изразява висока оценка за отличната подготовка, професионализма и трудолюбието на българските курсанти по време на мащабно трансатлантическо плаване с румънския учебен ветроход „Мирча“.
На 28 септември 2026 г., на тържественото откриване на новата учебна година, със заповед на началника на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, старшина I степен Диян Господинов ще бъде награден за показан професионализъм и трудолюбие по време на лятното тренировъчно плаване на борда на кораба „Мирча“.
Срещаме се със старшина I степен Диян Господинов, за да ни разкаже от първо лице за предизвикателствата на океана, международното сътрудничество под платна и незабравимите моменти високо на мачтите. (Интервюто е публикувано на сайта на ВВМУ.)
– Старшина I степен Диян Господинов, моля да се представите. Кой сте Вие и каква специализация изучавате във ВВМУ?
– Казвам се Диян Живков Господинов. В момента съм курсант в трети курс, специализация „Корабни машини и механизми“ (КММ). Родом съм от Елхово, но голяма част от съзнателния ми живот премина в чужбина – живях 13 години в Лимасол, Кипър, където завърших гимназиалното си образование.
– Как младеж, израснал в Кипър, решава да се върне в България и да избере точно Военноморското училище?
– В последните години в Кипър редовно се провеждаха информационни кампании за българските висши училища. Когато осъзнах, че искам да облека военна униформа и да бъда част от Българската армия, се насочих към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. В рода ми няма военни, аз съм първият. Кандидатствах, приеха ме и ето ме вече в трети курс, следвайки тази своя мечта.
– Разкажете ни за самото плаване с „Мирча“. Как се стигна до Вашето участие и каква беше мисията на ветрохода?
– Участието ми се осъществи по програма „Еразъм+“, като форма на международна морска практика. ВВМУ получи покана от румънската Военноморска академия „Мирча чел Батран“ за включване на двама наши курсанти в техния летен учебен поход. Тъй като продължителността беше внушителна – над пет месеца, се наложи да положа изпитите си предварително, за да не наруша учебния процес.
Поводът за плаването беше покана за участие в честванията по случай 250-годишнината от независимостта на САЩ, а за самия ветроход това беше четвърти трансатлантически поход в неговата история (след тези през 1976, 2004 и 2009 г.). В събитията отвъд океана се включиха над 200 ветроходни кораба от цял свят.
Самият ветроход „Мирча“ е кораб с изключителна история. Построен е през 1938 – 1939 г. в Хамбург. Има четири кораба-сестри – германските „Горх Фок I“ и „Горх Фок II“, португалския „Сагрес“ и американския „Ийгъл“. Срещата им в Америка беше историческа. Предишният път, когато са се събрали по този начин, е бил преди 50 години, през 1976 г., по повод 200-годишнината от независимостта на САЩ.
– Знаем, че българският ветроход „Калиакра“ има в историята си подобен трансатлантически преход – участие в Grand Regatta Columbus – 1992, и празненствата по река Хъдсън, по случай националния празник на САЩ и 500 години от откриването на Америка.
– Точно така. И тук е моментът да изкажа огромната си благодарност към ръководството на Училището – за неговата подкрепа и споделен опит, които ни дадоха ясна представа какво да очакваме отвъд хоризонта и колко отговорна е задачата ни.
– Какъв беше маршрутът Ви и с какви предизвикателства се сблъскахте по пътя?
– Качихме се с колегата ми – старшина I степен Йордан Цветков, на борда на 16 април тази година. Аз слязох на 16 септември – общо 154 дни. Стартирахме от Констанца, преминахме през Каляри (Италия), Лас Палмас (Испания) и прекосихме Атлантика за 19 дни, до Сан Хуан (Пуерто Рико). Оттам продължихме към Маями, Норфолк, Балтимор, Ню Йорк и Бостън (САЩ), след това – Халифакс в Канада, Азорските острови, Лисабон, Малага, Тунис, Суда (Гърция), Истанбул и обратно в Констанца. Общо изминахме 13 882 морски мили (над 25 700 км).
– Посетили сте десетки пристанища на няколко континента. Кои от тях Ви направиха най-силно впечатление?
– Бих казал, че Aзорските острови бяха категоричните ми фаворити. Те са коренно различни от всичко, което познаваме в Европа. Архитектурата там е впечатляваща, а местните хора бяха изключително мили, сърдечни и отворени към нас. Имахме възможност да общуваме свободно с тях и това взаимодействие остави страхотен спомен. Разбира се, Ню Йорк също е преживяване, което трудно се описва – от преминаването покрай Статуята на свободата до разходките в Сентръл парк.
– Каква беше атмосферата сред екипажа, предвид участието на кадети от различни държави?
– Средата беше изключително разнообразна. На борда плаваха курсанти от военноморските академии на общо десет страни партньори (наред с домакините от Румъния): България, Франция, Гърция, Италия, Великобритания, Норвегия, Полша, Португалия, Испания и Турция. Тъй като владея отлично гръцки език, помагах много в комуникацията с гръцките кадети, които бяха с нас от Норфолк до Малага. Обменът на опит с колеги от други натовски държави е безценен – имаме много прилики, но именно от разликите в подготовката ни можем да научим най-много.
– Какви бяха Вашите основни задължения като механик (специалност КММ) на традиционен ветроход?
– Давах вахти долу, в машинното отделение, но когато бяхме на платна, разлика между механици и навигатори нямаше. Всеки член на екипажа имаше точно определено място на палубата. Всяка маневра изисква физическа сила – промяната на ъгъла на реите се извършва ръчно, чрез въжета. Всички команди се подаваха на румънски език и трябваше да се реагира мигновено. С времето научих перфектно професионалната терминология. Дори когато командирът на кораба, капитан II ранг Силвиу Морару, ми връчи сертификата в края на плаването, той се обърна към мен на румънски, знаейки, че вече го разбирам.
– Споменахте другите ветроходи – близнаци на „Мирча“. Имахте ли състезателни етапи с корабите-сестри?
– Да, също както през 1976 г. се организира състезателна гонка Five Sisters Trophy. Имахме надпревара от Ню Йорк до Бостън. Навигирахме и маневрирахме изцяло на платна. „Мирча“ се класира на четвърто място, а победители станаха германците със своя „Горх Фок“.
– Как се справяхте с битовите условия и напрежението? Кой беше най-екстремният Ви момент?
– Условията бяха типични за такова плаване и изискваха бърза адаптация. Фактът, че през тези 154 дни всички курсанти споделяхме едно общо помещение за живот, учене и почивка, ни сплоти изключително много. Ежедневието на борда е строго, но то е част от изграждането ни като екип и бъдещи офицери.
Колкото до екстремните и незабравими моменти – работата по мачтите със сигурност е на първо място. Да бъдеш на десетки метри над палубата, е усещане, което променя перспективата ти. Един от най-въздействащите моменти за мен беше по време на честванията в САЩ. Бяхме високо на мачтите, когато точно над нас с грохот прелетяха изтребителите от прочутата демонстрационна ескадрила на американските ВМС – „Сините ангели“ (Blue Angels). Гледката от върха на мачтата, съчетана с мощта на авиацията над нас, е нещо, което никога няма да забравя.
– Какво е следващото голямо предизвикателство, към което се целите?
– За мен плавателната практика е най-ценната част от обучението във ВВМУ. Живот и здраве, ако получа доверието на ръководството, следващата ми голяма мечта е да участвам в поредната експедиция до Антарктида с нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Надявам се да продължа да трупам морски стаж и да се развивам като офицер.
