Малко история: Героят от неизвестната война

14.12.2010 г. Малко история: Героят от неизвестната война

 

Петър Жеков, гр. Дорич

Втората световна война завърши на 09.05.1945 г. За България тя продължи под друга форма и средства. Недоволните от промяната на политическата система след войната намерили убежище в съседна Гърция. В тази страна избухна Гражданска война. Левите сили претърпяха поражение и част от тях намериха подкрепа в нашата страна. Това доведе до напрежение между двете страни, което се отрази на южната граница, където от 1946 г. до 1955 г. се разгоря същинска война, която се водеше от създадените войски със зелени пагони на 27.08.1946 г. от тогавашното правителство начело с Георги Димитров. Под какво прикритие гърците водиха тази необявена война. По река Марица има 39 острова за който до 1952 г. гърците не предивяваха претенции за тях. През 1939 г. за първи път споменават за т. нар. „Източен остров” с площ 180 хил. кв.м., а от 1948 г. поставят въпроса за т. нар. „Горен остров”с площ 70 хил. кв.м, които се намира срещу село Генералово, а източния остров е на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево. Те считат, че щом са по-близо до тяхната територия принадлежат на тях. Под този предтекст започват необявената война срещу България. В непрекъснатите сражения с масови нахлувания на наша територия  гранични войски по охраната на държавната граница се увенчаха с героична история в която загинаха над 50 офицери и войници голям брой в това направление срещу Гърция.

Ето какво разказва о.з. майор Йордан Савов, завършил военно-гранично училище за офицери 1953 г., които е служил като офицер в това направление по точно на първа, втора и шеста гранични застави, първа комендатура към 13-ти граничен отряд от 1955 г. до 1962 г. и е участник в тези събития. Гърците започват масирани обстрели и нападения срещу източния и горния остров. На 04.04.1948 г. на горния остров 15-20 души гръцки жандармеристи начело с офицер избиват нашия наряд в състав: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, редниците Кирил Богдановов Христов, Иван Петров Панев ги хвърлят в река Марица. На 11.10.1948 г. жандармеристите нападат наш наряд и тежко раняват редник Михаил Георгиев Михаилов, които след 3 дни почива. През цялата 1952 г. гърците обстрелват нашите острови. На 26.07.1952 г. граничен наряд в състав Цветан Атанасов Петков – страши и редниците Давидов и Петков на източния остров отблъскват 30-40 жандармеристи, който успяват да ранят в лявата ръка Петков. На 26 срещу 27.07.1952 г. два наряда в състав по 5 души в състав редник Костадин Г. Костов - старши на източния остров, а на горния остров е старши младши сержанти Иван Цветков Иванов. Двата наряда към 14.30 час отблъскват 30-40 жандармеристи начело с офицер с лека картечница, които бива убит от нашия наряд и гърците се оттеглят.

Ето героизма на младши сержант Боню Иванов Бонев., които е старши на 5-членния наряд които охранява източния остров. Той е роден 1929 г. в град Бургас. Произхожда от работническо семейство, активист на младежкия съюз (ДСНМ) за което е изпратен да служи в гранични войски. Завършва школата за младши сержанти „Хаджи Димитър” град София на 19.07.1950 г. Изпратен да служи на 21 гранична застава 13 граничен отряд град Любимец – гръцката граница. За героичната му постъпка през 1952 г. е произведен младши лейтенант, награден с кръст за храброст, дадено му е званието герой на гранични войски по охрана на държавните граници НРБ.  1952 г. завърша НВГУ заедно с майор Йордан Савов и е изпратен на 21 застава като заместник командир по строевата част. Стига до виш офицер от гранични войски. Ето какво разказва за сражението през 1952 г. на източния остров: „Зад мен в гръб се промъкна офицер с лека къртечница и ми извика на гръцки „Предай се!”. Аз бързо се извих и насочих автомата към него, а той от ужас и страх изрева и изтърва къртечницата. С точни истрели аз го убих. Всъщото време друг жандармерист насочи автомата към мен, но той беше покосен от огъня на мл. сержант Цветков. Сред жандармеристите настъпи пълно объркване с викове панически се оттеглиха без да могат да вземат труповете на загиналите офицери. Наряда които се намираше на източния остров използва паниката на врага и с точни истрели ги поваляха на земята. Двата наряда на източния и горния острови се прегрупирват и заемат изчеквателна позиция. Не след дълго време 30-40 жандармеристи с две леки къртечници навлизат в горния остров на наша територия. Нарядът на лейтeнанj Йордан Райчев, които се установява на горния остров в помощ на мл. сержант Иванов ги посреща със силен огън. Жандармеристите стрелят по нашите острови откъдето пристигат граничари в помощ на нашите наряди. Въпреки опитите да измъкнат убитите офицери нашите наряди не ги допускат и те се оттеглят на тяхна територия.

Днес картечницата и униформата на убития офицер от мл. сержант Боню Бонев се намират в музея на МВР гр. София. С говорители гърците предупреждават да напуснем източния и горния острови като отправят закани, че ще ги превземат с военна сила. Нападенията продължават до 1953 г. Нашите наряди не се подават на провокациите и запазват хладнокръвие. Тези битки с гръцките нападения храбро се ръководят от офицерите майор Тотляков, капитан Вълков, лейтенант Райчев и десетки други офицери и сержанти. Най-после гърците разбират, че няма да сломят нашите граничари и границата заживява мирни дни. Така продължава тази неизвестна война. Най-после надделява волята и желанието на двете страни и под влиянието на секретарията на ООН на двете страни, България и Гърция създават смесена комисия, която обозначава границата под талвега на река Марица и през месец декември 1954 г. двете страни подписват заключителен протокол. С него се решават спорните въпроси и картата на реката се корегира. Всички острови остават на България. Вече 50 години река Марица тече мирно и спокойно между двете страни. По тези събития беше направен филмът „Наша земя”, но той скоро беше спрян. Може би тогава е било правилно с оглед укрепване доверието между двете страни и развитие на добросъседските отношения. Вече от тази война изминаха 50 години. Историята трябва да се знае от съвременните поколения и никога да не се допускат подобни отношения между съседните страни.