За входа и изхода на днешната ни армия
15.12.2010 г.![За входа и изхода на днешната ни армия](https://otbrana.com/css/css_images/nopic.jpg)
Манол Тенчев, експерт по национална сигурност и отбрана
Системата на МО и Българската армия отново са подложени на експерименти. Доказателство за това е входът на системата, касаещ тази категория военнослужещи, която би трябвало да е най-многобройната – войниците. Според стандартите на водещи армии от НАТО, те би трябвало да са поне 55% от личния състав на кадровата армия. В сега действащия закон за отбраната вече се допуска за определени длъжности да се назначават и лица с основно образование и дори с двойно гражданство (Чл. 141, ал. 4 и 5). Явно министърът и главният му кадровик, ще трябва да обясняват на българската общественост, защо така драстично паднаха изискванията.
Непрекъснатите организационно-щатни промени, свързани със значителни съкращения на личен състав, направиха войнишката служба изключително несигурна и непривлекателна. Впрочем от година и половина не са обявяване конкурси за назначаване на войници. Изключения се правят само за Националната гвардейска част, където недостигът на подходящи кандидати е хроничен. Там вече разрешиха дори и на жени да кандидатстват за длъжности в представителната гвардейска част, нещо което не съществува никъде по света.
Ако все пак някой реши да се посвети на професионалната войнишка служба, ще трябва да го направи преди да е прехвърлил 32 години. И добре да знае, че ако не попадне в някоя от цикличните «организационно-щатни» вихрушки, на 45 г. ще трябва да напусне БА, поради навършване на «пределна възраст». Освен ако не реши да стане (да му предложат да го направят) сержант, т.е. да се влее в онези предполагаеми 30% от БА, наречени «сержантски състав». Така ще може да служи още 5 години – до 50. Мотивацията за това не е кой знае каква, като се има предвид несъществената разлика в заплащането и значително увеличените отговорности.
Най-големият стрес обаче, настъпва на изхода на системата, когато казарменият портал хлопне зад гърба ти завинаги. Това за професионалният военен си е истинска трагедия. От уж подредената от уставите, наставленията и заповедите армейска среда, изведнъж се озоваваш в «цивилния хаос». Лошото е, че през настоящата 2010 г. бе напълно разрушена успешно функциониращата и дълго изграждана система за социална адаптация на военнослужещите. В края на май бяха уволнени и последните експерти, които практически осъществяваха социалната адаптация чрез провеждане на професионално ориентиране, мотивационна подготовка, насочване към квалификационни курсове, съдействие за устройване на работа и информационно осигуряване на процеса на преход към цивилния живот. За квалификацията на тези експерти държавата (чрез МО) през последните 10 г. е изхарчила значителни финансови средства. Пари на всички нас – данъкоплатците. Част от експертите са подготвяни за “консултанти по социалната адаптация” във Военна академия “Г. С. Раковски” и чрез Българо-германския проект “Реинтеграция на освободените офицери и сержанти”. Изграждането и професионалното израстване на въпросните експерти отнема поне 2-3 години. Сега повечето от тях са безработни, които държавата осигурява социално, а те съдят МО за неправомерните си уволнения.
В момента в дирекция «Управление на човешките ресурси» на МО има само един-единствен експерт, натоварен с всички възможни функции по социалната адаптация. «Под него» няма никой! Структурите към военните клубове - Центровете за социална адаптация и Информационно-консултантските бюра са закрити. Настоящи и бъдещи резервисти не могат да открият никъде информационния бюлетин «Социална адаптация», тъй като вече няма кой да го списва, оформя и отпечатва. Така че какъвто е входът, такъв е изходът на днешната ни армия.