Пинг понгът между президента и военният министър за армията ще има и други серии
16.12.2010 г.
Пинг понгът между върховен главнокомандващ и военен министър ще има и други серии
Красен Бучков
На днешната пресконференция в министерството на отбраната военният министър каза, че ще коментира и фундаментални различия с президента по военното строителство и концепцията за развитие на Българската армия, след като се срещне и разговаря с него. И това сигурно е правилното решение, защото не е държавническо, един върховен главнокомандващ въоръжените сили и един министър на отбраната, да спорят по един такъв важен проблем чрез вестниците.
Ясно е на всеки човек с пагони, че Българската армия трябва да брани границите на родината си , но има и друга мисия – да участва в операции извън страната. Така е, но звучи шаблонно това „трябва да се неутрализират рисковете и заплахите там, където се зараждат”. Не знам дали този израз съществувава въобще в главата на някой от нашите миротворци, даже и в тези на офицерите. Има го само в словата преди заминаване и след завръщане от мисии и в интервютата за някои медии. Всичко е много по-простичко и прагматично. Нашите миротворци са там, за да имат по-голям шанс в кариерата, да не ги уволнят и да припечелят някой и друг лев за семейството си. Рисковете и заплахите ги вълнуват дотолкова, доколкото трябва да се съхранят и останат живи. Глобалните неща са за министрите и политиците – и нашите, и тези от НАТО. Да казваме, че сме в Афганистан за да държим Бин Ладен далеч от Банкя, днес просто е весело. Пък и една концепция за развитие на армията може да се срути набързо, само при един смъртен случай в Афганистан. Не дай си Боже !
За малка и мобилна армия говорим от зората на демокрацията. Спрягаме тази мечта и сега. Питам се, как един маневрено боен батальон ще се придвижи от Карлово и Стара Загора до Видин или Силистра през Балкана. Та нали вертолетите и самолетите ни са на земята, а и с верижните машини далеч няма да се стигне. По-добре да сме мобилни и осигурени с бързи и бронирани машини за мисиите, където батальонните бойни групи ще са обречени на гибел без такива.
Когато се закриваха гарнизоните в Банско, Разлог, Гоце Делчев, Момчилград, Ивайловград и другите, армията ни все още беше наборна. Войниците се уволняваха, по-старите старшини се пенсионираха, а на много от офицерите и сержантите бяха предлагани места в оставащите гарнизони. Спомням си и един вдъхновен полковник, вече от резерва, който с подчинените си се грижеше за адаптацията на напускащите армията и осигуряването им с работа след уволнението. А сега накъде ? От столицата проблемите на Враца не се усещат или както се казва ситият на гладния не вярва. Така е за другите гарнизони, които се закриват и в които ще се уволнят кадрови военнослужещи.
А да се прехвърля горещата точка на отговорността от един на друг за закриването на гарнизоните от дузина години насам е трагично. В кюпа на тези, които трябва си посипят главата с пепел има и в президентската администрация, и в министерството на отбраната, и в политическите партии. В този кюп са и генерали от резерва и запаса, там са и действащи генерали.
В интегрираното министерство на отбраната са преизпълнили нормата за Съвети по отбраната за годината. Не знам как се разбира фразата, че „военната и цивилната експертиза работят съгласувано и ефективно”. Та нима новото ръководство на Сухопътните войски са гласували с твърдо „за” за закриване на техните гарнизони. Нима новият началник на СВ поддържа толерирането на друг вид въоръжени сили, след като пехотата дава 98 на сто от миротворците в мисиите. Та нима военните моряци и ръководството на флота са предали своите колеги от подводния флот и смятат, че той не е необходим на Българската армия. Смятате ли, че сами се отказват от три вертолета „Пантер”. Ако е така , жалко и за пехотата и за моряците. Генералите от ВВС като че ли най-добре са защитили войските си, но дали няма да има политически печат върху военната им експертиза за изтребителите, да речем. Ами колко е съвпаднала военната експертиза на генерал Бойко Рабаджийски за Щаба по осигуряването и поддръжката с министерската. Уж е свършил много работа, а го закриват след по-малко от две години служба. Показателна бе и последната пресконференция в МО . Освен министърът, присъстваха и други хора от ръководство, бяха и генерали от щаба по отбраната и видовете въоръжени сили. Но по всички въпроси отговаряше военният министър. Военните експерти не пророниха дума за утилизацията на боеприпасите, за изтребителите, фрегатите, за формирането на първата маневрена батальонна група.
Хората с лампази не са прости. По-младите разбират, че трябва да се съхранят и оцелеят, тук или навън. Или да хвърлят пагоните. По-старшите вече гледат на уволнение. Достойнството на българския офицер от генералите тръгва или трябва да тръгва. То трябва да се пази от всички.
Пинг понгът между президента и военния министър със сигурност ще има и други серии. В тях може да се появат и нови герои. От полза за армията ще е , ако вестникарските престрелки престанат. Не само за Коледа и Нова година. 2011 ще бъде много важна за армията и тя ще има нужда от разум, пари и кураж. За това могат да помогнат и президентът, и премиерът, и военният министър.Меренето на ъкъл и достойнства на гърба на войската, само ще я наранява.
