По-добре "Офицер на годината" отколкото коктейл за аташета
20.12.2010 г.
Красен Бучков
Остана в миналото тържеството по избиране на офицер на годината около Коледа и и Нова година. Преди години министерството, макар и да изземваше идеята и инициативата на армейския вестник, от кумува срама канеше на награждаването и редактори. Е, сигурно някои ще кажат, че изборът е бил субективен. То не може и да не е . Но хората, които са били избирани за офицер №1 през годините, са го заслужавали. Имаше и пехотинци, и летци и моряци. Имаше и миротворци. От най-добрите! Наградата им беше една прекрасна скулптурна пластика на „Св.Георги Победоносец”. Осигурена от в. „Българска армия”. Спомняте ли си ?
Сега това е забравено.За сегашното ръководство на министерството на отбраната е важно, те да са в първите редици на славата. Да се изпъчат с папионки, да се изрепчат с рединготи или прескъпи костюми. Да посрещнат напарфюмирани и нафукани гости. Да покажат, че след години в сянка, са на власт.
Когато Санчо Панса с папионка застане до красива и драматична Тоска на благотворителен бал, не е за порицание. Стига събраните пари да не са малко и да стигнат по предназначение. Макар и лицемерни, само преди празници и коледи, такива инициативи си заслужават цената. Но колко чинят, във всякакъв смисъл, теманетата и поклоните по време на прием на военни аташета. В резиденция „Лозенец” да кажем.
Друго е, ако на този прием, бъде избран един български офицер на 2010 година.
Къде останаха срещите на ръководството на министреството на отбраната с патриотичните съюзи ? В нафталина ли са наградите за журналисти, които не са чупели пръсти /разбирай друго/ на министъра , а са го държали нащрек, помагали са му с истини ?
Футболният гений Христо Стоичков повтаряше една народна приказка, че „от цървул трандафор не става”. А в една песен отдавна се пее, че „даже и в музея няма мелници”...
