"Червило" и "Чек пойнт Чарли смениха "Покойника" и "Полковнишкия"
22.12.2010 г.
Красен Бучков
В един предколеден ден обущарят Кольо Н. , полковник от резерва и бивш кандидат на военните науки, тръгнал от Младост към центъра на София. С години не бил край ЦУМ и Военния клуб, сега му се наложило да прехвърля имоти и подписва други документи в централна банка.
Качил се в метрото, но то спряло: “Бре, бре, бре, тъкмо на мен ли ще се случи? А ги приказват по телевизията едни...”, завайкал се полковникът.
Слава богу в банката всичко тръгнало по мед и масло. Подписал каквото трябва, казали му да се върне след два часа да си вземе документа. Решил полковникът от резерва Кольо Н. да пообиколи старите армейски ресторанти и кафенета, в които минала младостта през 80-те и 90- те години на миналия век. Влязъл в “полковнишкия стол” и на входа го посрещнал надписът : “Пицария..Викториа”. Влязъл вътре, ослушал се, погледнал менюто и публиката, от срама поръчал една бира и беж навън. Тук май не било за военни.
На тротоара вече погледнал друга табела: “Червило”. Сетил се, че там чест посетител бил внукът му. Малкият му разправял, че на дискотеката и се носела славата като на пиесата “Секс, наркотици и рокендрол”. А дали била армейска собственост или под наем на Маргините, това никой не смеел да каже. Резервистъл се зачудил дали е останала армейската библиотека, дали се навърта още някой от литературите и военните журналисти в клубовете. Вратата била заключена.
Свърнал към легендарното кафене на армейската бохема – баш под Военния клуб. Тук цените го стреснали като “Цар пушка”. И тук нямало познати. А преди по стените висели графиките на Цинцарски ,на други известни армейски художници. Офицерите можели да срещнат и почерпят Евстати Бурнарски, Матей Шопкин , Чони Чонев и колегите им. Някога в големите зали се събирали и стари и млади офицери. Правели и банкети, без папионки. Имало и балове. Но в по-ново време тези неща май повече на перчене и показност го ударили.
Имал пари полковникът от резерва Кольо Н. да изпие една-две водки цивилно капанчета,и в бара на „Радисън”, и в „Дивака”. Но искал да седне в някое армейско заведение в центъра на столицата. Да срещне някой стар познат или колега, да се спомнят младините, да похортуват, да се ожалят.
Затова тръгнал към “Дома на покойника”. Вътре не го пуснали, защото там се настанил Военният телевизионен канал. Сместили в него и армейският вестник. “По-добре да си върнат “Покойника” с “Бургаски вечери” и евтините ракии, помислил си полковник Кольо Н., Така и така този военен канал чеп за зеле не става. Въртят стари филми, репортажите- безвкусни като претоплена войнишка чорба, интервютата – напудрени. Пък и в lнедалечно време, на обяд , ресторантът работел като стол за диабетици-ветерани – с един куршум два заека. Ама, нейсе!
Наляво или надясно. Спомнил се, че „Бамбука”,в бившия армейски хотел , отдавна е в историята и затова поел към сградата на Военно издателство. Там , преди време, в една кокетна гостилничка наречена „Вкусна среща” с колегите си празнували рождените дни. Но и тук ударил на камък. „Вкусна среща” била вече „Чек пойнт Чарли” и в нея влизали само от заместник-министър нагоре- паралии. Сто грама ракия били осем лева, а вината направо изпразвали портфейла. Сетил се, че заведението е на известния журналист Явор Дачков, който от приближен на Иван Костов станал дясна ръка на Трактора в седмична жълта медия. Времена- има и приятели има и предатели. На пет крачки прочел нов надпис – бар „Мохито”. Бре, пак внукът му идвал тук. По стъпките му върви това момченце, ама войник не е бил. От комшията в Младост, действащ подполковник, знаел, че този бар се държи от някакви нови застрахователи, стари мутри. Дори не си и помислил да надникне в сръбския ресторант на гърба на издателството. Там отдалече миришело на далавера като загоряла плескавица, пък и май го закривали.
Последна надежда за полковника останал легендарният стол на „6-ти септември”. Стегнал колана и със здрава артилерийска крачка поел по едноименната улица. Тук и Нова година посрещали семейно офицери от софийския гарнизон, и сбирки на щаба си правели, и мъжки вечери си организирали. Забързал полковник Кольо Н. Но и тук заварил залостена врата и поизчупени, паяжиносали прозорци. Работник в близката градинка видял , че Кольо Н. се чуди и му подвикнал: „Хей, чичка. Сега е затворено, но 2011 ще отвори врати. Купил го е бивш военен, действащ бизнесмен...”
Повече полковникът не обикалял, пък и нямало къде. Минал през банката, взел документите и тръгнал за спирката за Младост на Орлов мост. През това време му звъннал мобилният. Вдигнал го и чул гласа на подполковник от резерва Иван Глушков: „Кольо, къде си ? Чакаме те с генерал от запаса Л. в кафето на супера....”
Наздраве и честита Коледа !
