Година на различни мнения за войската
30.12.2010 г.
През 2010 президентът и военният министър имаха непрестанни разминавания по ключовите за армията въпроси
Спирдон Спирдонов, публикувано в www.argumenti-bg.com
Година на непрестанни разминавания между президент и военен министър по редица ключови въпроси на националната сигурност, отбраната и Въоръжените сили. Това е 2010-а. Накрая дори стана ясно, че фундаменталните различия са много повече от това, което знаем. Аню Ангелов обеща да дръпне напълно завесата, но след разговор с държавния глава. Най-вероятно, за да не започне напразно новата 2011 година. По всичко личи обаче, че инерцията на 2010-а ще се окаже достатъчна до президентските избори.
Началникът на отбраната по-далеч от върховния главнокомандващ
Това бе една от целите на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили в началото на годината. Парламентарното мнозинство гласува за отпадане на изричната разпоредба, която предвижда подчиненост на началника на отбраната, т.е. на военен №1, на президента при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ. Създадени бяха условия за възпрепятстване на управлението на армията при кризи и при привеждане към военно или друго извънредно положение. След ветото на президента Георги Първанов и срещата с премиера Бойко Борисов тази опасност бе предотвратена.
Опит за сериозна промяна във военното ръководство
Случи се в навечерието на 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската армия. По-традиция тогава се повишават в звания висшите офицери. Гръмна скандалът със секретаря на върховния главнокомандващ по военната сигурност контраадмирал Николай Николов. Не президентът огласи информацията за несъгласуваност по отношение на повишаването му в звание. Държавният глава обаче разкри други намерения. В предложенията за промяна на указа, който определя структурата и длъжностите във военното командване, е бил направен опит да се свали нивото на командващите видовете въоръжени сили от генерал-лейтенант на генерал-майор. Така би могло да се стигне до сериозна промяна в генералитета. Президентът реагира категорично, неговата позиция бе възприета и той подписва указите за новите генералски звания.
Генералите замълчаха
Президентът видя стремеж у министъра на отбраната чрез законодателството да концентрира все повече власт в собствените си ръце. И да ни върне в началото на промените, когато министърът беше всичко. Имаме, смята Георги Първанов, пълно обезличаване на военното командване и концентриране на властовия ресурс в ръцете на едно политическо лице. Държавният глава твърди, че това е тенденция за реполитизация на армията. На свой ред Аню Ангелов отговори с отворено писмо до медиите. Никога тежестта на Съвета по отбрана не е била толкова решаваща, а споровете и дебатите не са били толкова открити, в обсъжданията генералите открито и честно изявяват своите позиции, твърди министърът. Не бихме могли да оспорим позицията му. Обществото няма достъп до работата на Съвета по отбрана. Единствено президентът има свой представител там, но той изразява други впечатления.
Военното разузнаване остана без шеф
Полемиката между двамата по този въпрос продължи половин година. Президентът държеше за директор на служба „Военна информация” – МО да бъде назначен вътрешен човек, т.е един от заместниците на пенсионирания генерал-майор Пламен Студенков. Според него приемствеността е нужна, за да се запази координацията и взаимодействието с партньорските служби. Министърът на отбраната бе на обратното мнение. Той предлагаше за тази длъжност външен за военното разузнаване човек. Така Валентин Гагашев стана най-известният комодор в България. Докато се питахме кой е прав и кой не е, той стоеше в един щат на министъра на отбраната, за да се стигне до първоначалното решение за назначаването му за заместник-командващ СОК и получаването на контраадмиралски пагони. В началото на август имаше нарушаване на утвърдената съгласувателна процедура, което бе признато и от премиера, и от министъра на отбраната. Още по-рано – през април, имаше предложение от министъра за назначаване на вътрешен човек, казва президентът. „Военна информация” се е затворила като черна кутия, в нея никой не влиза, бе аргументът на министър Ангелов няколко месеца по-късно, когато бе категоричен, че директорът не бива да бъде свързан с досегашното ръководство. Нещо повече, той заподозря Георги Първанов в политически мотиви във връзка със създаването на АБВ и неговата по-нататъшна дейност след президенстските избори. В края на краищата Бойко Борисов подкрепи Аню Ангелов и той използва правомощията си да назначи своя човек за заместник-шеф на службата, а по-късно да му даде правата на изпълняващ директор. Президентът бе заобиколен, военното разузнаване остана без титулярен ръководител, а в същото време се оказа, че временният шеф не е чак толкова външен човек, защото кариерата му е минала в служба „Военна информация”. Засега тази история завършва така. Кой отстъпи? Според държавния глава, когато двама се карат, виновен е по-умният. Приемам това решение, за да не блокираме службата, каза още той.
Социалната несигурност си каза думата
Министерството на отбраната и армията не са социална организация, обича да казва Аню Ангелов. Още в началото на годината президентът оспори текстовете в закона, които промениха начина на изплащане на обезщетенията на военнослужещите при уволнение и отпадането на възможността за придобиването на едно жилище от фонда на МО през целия срок на службата при ясно определени условия. Парламентът отхвърли предложението на държавния глава, военният министър се аргументира с липсата на жилища за действащите военнослужущи. С това обаче социалната несигурност в армията не бе предотвратена, напрежението си каза думата и по признания на самия министър започна лавионообразно подаване на рапорти за уволнение. За това помогна колебливата позиция на МО и правителството по отношение на пенсионната реформа, както и непрекъснатите заявления, че няма пари. Може би президентът е имал предвид нещо такова, когато през април каза: ”Проблемът на армията не са пагоните и лампазите, а че не беше защитен бюджет, който да е достоен за въоръжените ни сили.” През годината военните заплати не бяха пипнати, но доходите на военнослужещите намаляха.
Спорът по идеята за Българската армия
Ние, казва президентът в интервю за вестник “24 часа”, първо спорим по идеята за Българската армия.„Той (б.р. – министърът на отбраната Аню Ангелов) се стреми да изгради въоръжени сили за износ, части, които да участват единствено в мисии. Забравил е, че по конституция въоръжените сили имат задача да гарантират отбраната на страната. Това личи и от начина, по който се структурират въоръжените сили на територията на страната, например закриването на батальона във Враца.” И тук разминаването е фундаментално. В отвореното писмо до медиите от началото на декември Аню Ангелов пише: „България има нужда от мобилна и съвременна армия, която да е способна да реагира адекватно при кризисна ситуация във всеки регион на страната и извън нея. Затова не е необходимо нейните формирования да са равномерно разположени по цялата територия. Мобилността се осигурява чрез съвместна подготовка и действия на маневрени формирования, осигурени с транспортни вертолети и самолети. Примерът в интервюто с решението за закриване на гарнизона в град Враца е крайно неудачен.” Подобен спор наистина поставя много въпроси. Реформата в армията като че ли минава без върховния главнокомандващ. На 6 май т.г. президентът изрази желание Планът за развитие на Въоръжените сили да бъде обсъден в Консултативния съвет за национална сигурност. Това не се случи дори и с Бялата книга за отбраната.
Въпрос на гледна точка, но все пак не може да се отрече, че диалог между президент и военен министър през годината имаше. Дори нещо повече. Четохме отворени писма, следяхме „войната” на преслужбите, питахме кой прав и кой крив. При всички случаи обаче министърът на отбраната е прав. Налице са фундаментални различия с президента.
