Военният министър - президент ?
04.01.2011 г.
Красен Бучков
Ръкоплясканията по адрес на военния министър Аню Ангелов от синьото дясно пространство нямат край. Превъзнасят го лидери на коалиции, откровени президентски врагове, недолюбващи армията граждани. Но никой не си прави труда да чуе тихия ропот от бойните поделения на офицери, сержанти и войници. Не само от Враца, но и от София, Горна Оряховица, Асеновград, Пловдив, Сливен. Важното е да се харесва на богопомазани граждани за европейско развитие и техните партньори по европейски предпочитания. Другите са изкукуригали варшавски тъпанари, стари съветски подлоги или доносници и агенти.
Министърът на отбраната тръгна с рогата напред в съкращенията на армията. И кой знае защо това радва най-вече радетелите за реформи от преди дузина години. Може би целта е военният министър да свърши черната работа, да обезсили армията, да я направи “малка и мобилна” и да предаде щафетата на друг, който да изпълнява белите документи и плановете.
Щеше ли министърът на отбраната да е толкова категоричен за правомощията на главнокомандващия ако зад гърба му не стоеше премиерът . Едва ли. Впрочем, като реформира армията, може да се кандидатира или бъде издигнат и за президент. В политиката има опит – дълги години е бил член и партиен секретар на столетницата в съкращаваните най-много Сухопътни войски, бил е партия с Александър Томов, работел е за програмите и на други движения и партии. Има и армейски опит , смята се за военен стратег и това също е добре за един върховен главнокомандващ.
Дали пък есента на 2011 г. за военния министър няма да е есента на президента ? Така както му ръкопляскат отдясно, нищо чудно той да е обединителната кандидатура на дясното пространство.
