Ще има ли "Младост 3" свой военен клуб ?
09.01.2011 г.
Красен Бучков
Полковникът от резерва, кандидат на военните науки , обущаря Кольо Н., обича през уикендите да си почива по-малко от обувките в дюкяна си. Нахлузва чепиците от времето на кринолинените шапки и тръгва на обиколка из квартала. „ Младост-3” не е столичният център. Няма кино и църкви, няма паметници, стадиони и театри. Но тук на всяка крачка среща познати и приятели– и за кафе, и за ракийка, и за карти, може и зарове да хвърли. Но този път той бе решил ,най-напред, с очите си да се убеди, че вече действа новата детска градина в бившата първа дивизия. Прочел бе във вестниците, че лично военният министър я е открил.
Свърнал полковник Кольо Н. към бившето военно окръжие . „Цъ...цъ...цъ!....” процъцкал с език. Няма го вече окъръжието. Няма го и легендарното военномузикално училище „Маестро Георги Атанасов”. Но какво общежитие са вдигнали хората. Я виж ! Колеги му разказали, че бившият №1 в МО Ники Цонев, който ж ивее в съседния блок, дал бая пари и зор на строителната бригада и го постегнали за нула време. Благодарни му били семействата, които са нанесли в него и за уютните апартаментчета, и за детските площадки край блокчето.
Повдигнал се на пръсти полковникът-обущар и видял тръни и треволяци на метри от площадките. Още личали полосата с препятствия, успоредките, игрищата. Ето шанс и новият министър да се прояви, помислил си. Колко му е да се построят в това буренясало място два-три корта и едно игрище от тартан, каквито вече са модерни по София. Хем военните ще са доволни, хем може да се припечелва за поддържане общежитието и детските площадки. Коя ли агенция или дирекция може да се заеме с това. Чудел с Кольо Н. и тръгнал нататък.
Пред очите му, на слънцето, детската градина сияела повече от топящия се сняг. Хубава градинка, ама и с нея май днешното МО направи тържество с чужда пита. Абе то акт 16 е важен, ама нали трябва да се намерят кусури на предшествениците. Иначе с месеци по-рано детски гласове можеха да се чуят в бившия щаб на дивизията. Е, за внука му няма място тук, но не е болка за умиране;.
Аман-н-н.н ! Полковник Кольо Н. бе застанал мирно и се прекръстил виждайки помещенията, където някога тренирали маршовете си гвадейският оркестър и затваряли арестантите. Някакво зебло, покрило руините, агитира младежите да постъпват в армията като професионални войници. Голяма метафора. Отвънка „Добре дошли!”, а отвътре „Дупе да ви е яко”. Сградите вече с години са свърталище на бездомници, кучета и ветрища. Бившето ръководство на една от министерските дирекции тръгнала да ги оправя, но уволнили хората и нещата стигнали до крушата. Ама полковник Кольо Н. не е вчерашен. И по този въпрос има предложение. Централният военнен клуб е за големи държавни работи. Целият квартал „Младост” , ако се направи една проста аритчетика, е седми или осми град по численост в България. Не е ли по силите на военното министерство, с многомилионния си бюджет, да направи от рушащата се сграда един военен дом или военен клуб. В Младост има много семейства на военнослужещи. Ще се събират в този дом и запасни и действащи офицери. Ще се разкрият кръжоци, школи. Май го повлече носталгията по миналото, усети се Кольо Н. Но сигурно си струва труда да има ВК и в квартала със 150 000 жители.
Зад стария арест пак има терен и постройки. Защо да се продават. Наоколо е спирката на метрото. Ако земята се продаде, ще бъде на безценица. А после някой мастит бизнесмен ще вдигне МОЛ, като този зад Военна академия. Тъжна работа ще е .
До сградата на бившето ОСО полковникът не стигнал. Ще я бутат ли, пак ли там ше преместят клуба на запасните и резервистите ? Един министър знае. Но той пък научил , че по документи Дневният център в „Младост- 3”, където се събирали на събрания и тържества, вече не съществува. Няма ги и тези в другите „младости”, бяха му подшушнали колеги по съдба. Цъ-цъ-цъ....
Погледнал , че в мобилния си телефон има три пропуснати разговора. Тръгнал с широка крачка към кафенето на пазара, където отдавна го чакали генерали и полковници от резерва. Те ще го разберат и ще му олекне.
