Бялата книга май трябва да се поправя
31.10.2010 г.
Красен Бучков
Още непроходил Петко по Бялата книга за отбраната и въоръжените сили май трябва да играе червения калем. Нека бъдем честни. Тя си е един европейски документ, който и да не се изпълни си остава такъв. В нея има заложени срокове за бъдещето, които дори и да се реализират от други правителства, чертаят перспектива за днешния и за утрешния ден. Текстовете и съдържанието й можеха да бъдат много по-добри, ако в дискусиите за нея се бяха включили повече граждани, военни експерти и цялата армейска общественост.
Ще се запомни едно обсъждане във военна академия, където генерали от резерва се надпреварваха да демонстрират лоялност към военния министър и чиито козметични и общи предложения предизвикаха насмешки в утрешните вестници. Едно от малкото свестни мнения– да не се свежда до две бригади състава на сухопътни войски, не бе отчетено и подминато. Последваха няколко локални дискусии по темата за отчитане на дейност от дирекциите. В Министерския съвет Бялата книга бе приета без обсъждане, на тъгъдък, което явно говори за отношението на правителството към проблемите на отбраната. В Народното събрание имаше няколко изказвания. Без внимание бяха оставени тези за дебаланса в задачите по териториалната обрана и по време на мисии извън граница, както и за впрягането на коня зад талигата – рязане на личен състав и намаляване на числеността на армията преди да е осигурена и тръгнала модернизацията й. Отчетена бе забележката, че няколко военни училища са много за една малка армия.
А дали четири оперативни командвания не са също множко за една армия? Имаме щаб на отбраната, а под него остават Съвместното оперативно командване, Щаб на Сухопътните войски, щаб на Военновъздушните сили, щаб на военноморските сили. След като СОК бъде заменено от Съвместно командване на силите, а щабът по осигуряването се закрие, пак остават три оперативни командвания на видовете въоръжени сили. За кого е реформата тогава? Ясно е, че командванията се запазват, за да се запазят генералски и полковнически бройки, за да не се пипат големите щабове за сметка на поделения и низши чинове. Като че ли не е стигнала смелост на ръководството на Министерството на отбраната да отиде докрай с реформите като вместо квартет оперативни щабове остане само един - с всичките му правомощия, стегнат и строен. Времето ще работи за това решение. И когато армията достигне „котата” 26000, ще стане ясно като бял ден приказката за „много вожд – малко индианец”. Хубави са сравненията със структурните реформи в самото НАТО, но там премахват командвания и щабове и мислят за нови способности. При нас, дори и да е имало подобни замисли, остават на книга като половинчато реформаторство.
Чудно е и превръщането на съединението специални сили от бригада в полк. Навсякъде по света командосите са най-уважаваните бойни части. В Ирак те бяха на първа линия, в Афганистан пак са там. В някои натовски армии специалните сили са отделен вид въоръжени сили, а не род войска. И за този вид въоръжени сили е осигурено всичко необходимо за водене на война и борба с терористите. А у нас ги свеждаме до някакъв минал хибрид – полк. Преди приемането на такива решения ще е от полза да се четат законите на Мърфи за войната и армията.
Бялата книга май трябва да се коригира. Навярно затова тя е отворен документ. А може би някои от поправките ще се направят още в плана за развитие на въоръжените сили.
Бялата книга ще претърпи пълна промяна, ако не бъде осигурен необходимия бюджет за отбрана през следващите години, ако народът не повярва или не бъде убеден, че малката и модерна армия не е за сметка на образованието, здравеоопазването и социалните му проблеми.
