Президентът: С Паси и Свинаров спорихме по политики, а сега има много омраза
23.01.2011 г.
Спирдон Спирдонов
Този период ще се запомни с една относителна политическа стабилност, със също така относителни, мога да го кажа, коректни отношения между институциите. Спорихме много, макар че сигурно мнозина са забравили нашите дебати с министър Паси ( Б.р. – Соломон Паси – министър на външните работи), с министър Свинаров (Николай Свинаров – министър на отбраната). Но това бяха спорове по политика, по принципи, изчистени от тежки личностни квалификации, от обиди. Това каза президентът Георги Първанов в словото си при представянето на книгата му “Първият мандат на Георги Първанов”, отпечатана от издателство “Захарий Стоянов”.
В книгата са събрани речи, лекции, изявления и друг тип публични политически изяви на държавния глава от периода 2001 – 2006 година.
Те са структурирани в четири раздела – “България има нужда от нова политическа култура, от съгласие по националните приоритети”, “Пълноправното членство в ЕС и НАТО е стратегическа цел без алтернатива”, “България може и трябва да поеме по-голяма отговорност за процесите в Югоизточна Европа”, “Да помним уроците на историята, да съхраним духовността, за да я има България”. На представянето присъстваха президентът на България Желю Желев /1990-1997/, вицепрезидентът Ангел Марин, политици, депутати, синдикални лидери, историци, интелектуалци и писатели, председатели на военно-патриотичните съюзи.
Преди имаше период на свръхидеологизация, особено 90-те години, продължи президентът, сега сме свидетели на много враждебност, на много омраза, в която не виждам политическото, не виждам идеологическото. И добави: „Ако беше така, щях да го преглътна”.
Идеята за сигурността е ключова в посланията му като държавен глава. Над 360 пъти е коментирана темата. Говори се за сигурност на границите, военна сигурност, вътрешна, но и сигурност на гражданина.
Нито за миг не съм приемал, че сигурността трябва да бъде за сметка на свободата на човешките права, каза държавнвият глава.
И припомни нещо от преди шест години, което днес звучи много актуални: „Има я тази лекция по националната сигурност от 3 септември 2004 г., където ясно е казано – не ни е нужна държава, която да следи непрекъснато гражданите. При това към този момент реален проблем не е съществувал. Към този момент ние коментирахме как да изглежда Законът за СРС-тата. Там някъде в дъното (на залата – б.р.) гледах Ангел Найденов, с него сме го обсъждали този въпрос. И в лекцията аз продължавам - СРС-тата трябва да останат изключение, като законът създаде условия за по-добро използване на класическите способи на разследване.
Понятието национална сигурност трябва да изключи злоупотребата със СРС.
Повтарям го, подписвам се отново под тази постановка. С още по-голяма убеденост на фона на онова, което виждаме в момента. Защото, уважаеми дами и господа, аз наложих вето върху онези постановки от закона, съгласно които по едно СРС и по свидетелството на един анонимен свидетел, така ли беше, професор Корнезов, може да те вкарат в затвора. Сега питам управляващите, не паднаха ли в своя си капан. Те не са паднали, защото, както разбрахме, са унищожили оригиналите може би, така пише в медиите.
Опасявам се, че идеята за СРС-то може да е компрометирана тотално, защото питам се – кой е този гражданин, който ще приеме обвинение на тази база при двойнственото отношение, при двойния стандарт, който се проявява от най-високо място. Говорим за моралното компрометиране. Аз не коментирам правната страна на въпроса.
И още от словото не президента: „И съвсем накрая, през седмицата един партиен лидер спомена само в рамките на няколко минути в един сутрешен блок 7-8 пъти думата “война” и още толкова “битка”. Иван Костов, за да недоумявате. На другия ден, за съжаление, видях, че паролата беше подета и от Министерския съвет. „На война като на война”.
Аз съжалявам, че институциите губят войната с кризата.
Антикризисните мерки не проработиха, част от тях се провалиха. Аз съжалявам, че не виждам видими, значими, сериозни резултати, а не инцидентни, епизодични, във войната с престъпността и корупцията. Защото трудно може да се оспори резкият скок в контрабандата, защото е факт, че в световните класации – „Прозрачност без граници”, например, се вижда, че ние сме по-зле от гледна точка на корупционните практики, отколкото сме били 2004 или 2007 г. Факт е, че битовата престъпност се увеличава. Разбира се, има своето обяснение и в кризата. Винаги престъпността е била свързана, тя е функция и на социалната ситуация в страната. Но не само това. Не можем да се оправдаваме само със социалната ситуация. Да не говорим за този лобизъм, който прозира в много действия.”
Това е мъка, това е една много тежка ситуация, от която не знам правителството как ще излезе, заяви президентът по-късдно пред журналисти във връзка със ситуацията със СРС-та в държавата. Той посочи, че темата със СРС-тата може да бъде поставена само по отношение на това дали е законно или не действието на определени органи. На въпрос какво е казал на премиера Бойко Борисов във връзка с Михаил Михов – „Мишо Бирата”, Първанов посочи, че е възможно да е имало такъв разговор между тях. „Вие ме питате дали е имало разговор между нас – възможно е, възможно е да имало такъв разговор, аз не мога да кажа, но не това е най-важното, защото при всички положения аз не съм могъл да зная, че бизнесменът Михов е шеф на федерацията по баскетбол”, посочи президентът.
Относно твърденията на Ваньо Танов, че разговорите са манипулирани, Първанов заяви, че това може да преценят най-добре специалистите.
Премиерът ще трябва да обясни своето поведение и даде обяснение най-вече за разговорите и за действията, които той е предприел – разпореждане за спиране на проверка, каза още Георги Първанов.
Държавният глава отрече Михаил Михов да му е бил спонсор. „Никога. И това може лесно да се провери, но никога той не е спонсорирал каквото и да е”, заяви Първанов.
Президентът твърди, че никога не е знаел, че Михов има проблеми с митницата, а още по-малко пък, че имало такава проверка. „Никога Михов не ми е обяснявал, че има проблеми с митниците”, заяви Първанов. На въпрос, свързан с изказванията на Мишо Бирата, че е възможно да е информирал дори президента, че има проблем с митниците по време на пресконференция, Първанов попита, кога е била тази пресконференция. „Няма никакво действие от страна на съседната сграда, няма никакво подтикване към тази теза. Никога Михов не ми е обяснявал, че има проблеми с митниците”, заяви Първанов.
На въпрос дали е лобирал за него президентът посочи: „Възможно е да сме разговаряли, че той има проблеми”. „Знам, че има някакви проблеми”, посочи президентът. На въпрос какви, той заяви: „Не мога да ви кажа”. Президентът заяви, че познава Михов от спортните състезания. На въпрос, дали е поискал да не бъде проверяван от митниците, той посочи: „Такова нещо, аз не бих могъл да поискам, защото аз не знам какъв е бил проблемът на споменатия бизнесмен. Възможно е да сме водили разговор дали са законосъобразни действията, които се предприемат към него, тъй като както той сам призна е водил разговори във всички посоки. Но според мен това не е проблемът, защото самият разговор, който беше обявен и който по съдържание трудно може да бъде оспорен, това че е презаписан и в този смисъл манипулиран, не го прави по-малко автентичен. В този разговор много ясно става, че министър-председателят има пряк и нееднократен контакт и разговори със споменатия бизнесмен. Нещо повече тази тема е била обсъждана в рамките на едно съвещание с участието на премиера и на Ваньо Танов като минимум. И накрая както стана ясно поетият ангажимент от страна на премиера е не към Първанов, който е характеризиран негативно в това СРС, а към споменатия бизнесмен. Това хвърля яснота към генезиса на проблема”.
В отговор на въпрос дали е водил разговор с министър-председателя за други хора, освен за Михов, Първанов каза: “Говорили сме си за други хора, например за хората от БАН, че имат проблеми, говорили сме си за хора от армията, че имат проблеми. При мен постъпват десетки, стотици и може би хиляди искания, някои молби в устен, а може би и в писмен вид. Част от тях приемната директно изпраща в съответните министерства. Някои от тях е възможно да са били обсъждани в беглите разговори, които сме имали с министър-председателя.”
Във връзка с уволнения си съветник - Сашо Пенов, президентът заяви:
„Съжалявам, че той става изкупителна жертва, защото той просто е бил адвокат по всички правила на закона – прозрачно. Единствената му вина е в това, че не ме е информирал, защото аз бих го спрял да участва в едно такова дело. По принцип винаги съм бил против това моите съветници да бъдат ангажирани с такъв тип дела, защото това може да не е конфликт на интереси. Аз не мога да преценя, но във всеки случай е укоримо”. На въпрос дали е правил семантичен анализ на опонента си в отсрещната сграда – Министерски съвет, президентът заяви, че се затруднява на коя точно реч и посочи: „Когато се издаде оттатък подобно томче (като книгата на президента – б.р.) – сядате и сравнявате” .
Държавният глава “няма съмнение в това, че правителството има стабилно парламентарно мнозинство, но това правителство има стабилността от подкрепата на „Атака”. “Това според мен не е перспективно и не е престижно от гледна точка на европейското присъствие на България, а е уязвимо с оглед на едни бъдещи избори”, категоричен е Първанов. Той коментира и вота на „Синята коалиция” – „въздържал се”, като знак, че има дистанциране от политиката, която се е провеждала до сега. Георги Първанов посочи, че това е предупреждение за това, че оттук-нататък няма да бъдат безусловно подкрепяни действията на правителството. „Става дума за решения свързани с реформата в икономиката, здравеопазването, образованието и това наистина поставя на голямо изпитание управляващите”, обобщи президентът Първанов.
Мъката му прозира отвсякъде, това каза от Япония премиерът Бойко Борисов пред журналисти,
помолен за коментар на критиките, които държавният глава Георги Първанов отправи по-рано днес към кабинета. „Първо, Този път номерът не им мина. Второ, не може да не ги дразни, като виждат как се развиват нещата”, каза Борисов. Според него “първото СРС го пусна той (Б.р.- президентът), като записа Дянков, когато го пратих с най-приятелския жест към него, когато очаквах, че той ще иска институциите да работят добре помежду си”. “Алексей Петров, съветник в ДАНС при предишното правителство, донесе изчезнали доклади, най-секретни, и аз ги предадох на Прокуратурата. Какво СРС ние сме пуснали”, коментира още Борисов.
