Представяте ли си Аню Ангелов пред войската и шествието ако не е министър?
01.01.1970 г.
Красен Гоцеделчевски
Досега беше лесно. Генерал от запаса Аню Ангелов се пъчеше пред войската, мачкаше генералите и разумното мнение на офицерите, налагаше политическите решения на партията си и козируваше на юпито Дянков. Като министър изглеждаше голям и висок пред строя. Но как ще е в близките месеци и дали въобще ще се появи в поделенията. Представяте ли си в предизборната борба Аню да застане редом с Николай Цонев и да агитира за... Впрочем за кого ще агитира, накъде ли гледа хитрият военен спец, както се представя, след като е аут от министерското кресло?
Видяхте ли военния министър, къде стоеше в парламента, когато Борисов каза, че кабинетът ще подаде оставка. Скътан най-накрая, не се виждаше, сякаш не е бил в този кабинет, не е съпричастен към погрома на армията, която е част от народа. Няма смисъл да изброявам всичките вреди, които нанесе на армията този министър. Те са казани в коментарите на «Отбрана» от три и половина години насам , в статии в други военни сайтове и опизиционни медии. Е, някои се сетиха доста късно , на все пак е по-добре, отколкото гузното мълчание.
Забелязахте ли и нещо друго. Когато военния министър е обвиняван от някого в разгрома на армията, дори само по един детайл, той громи на нарочна пресконференция или в някоя угодническа медия своите противници. А през последния месец няма и дума за твърденията на бившия си кадровик и ракета-носител в политиката полковник Иван Иванов, че мандатът на Аню Ангелов е мандат на излъганите надежди. Пъ и какво може да каже ? Та той не е изпълнил нито едно от пожеланията, с които седна на министерския стол във военното министерсво. Дори онова, с което се фука и хвали съм сигурен, че ще бъде опровергано като лъжи, когато някой друг направи сметката в МО. Видовден няма да му е празник.
На мястото на Аню един умен човек не би се появявал сред войската, запасните и резервистите, след като не е министър. Ще бъде освиркан, ще бъде одюдюкан, може и друго да му се случи. Впрочем, това може да стане още на съботното шествие на легия «Раковски», ако и военните разберат, че то е само в тяхна полза. Някои разервистник организации пак направиха наколенка на военния министър и в декларации се разграничиха от шествието. Защо бе, джанъм ? Ами лесно е да се каже за атлантиците, защото техният шеф е на държавна ясла благодарение на Ангелов, други са надяват да зобат от нея. Е, може и да не стане. Евала на военноинвалидите! Но се чудя, защо други офицери и сержанти на родолюбивите и патриотични организации не подкрепят практически, а не принципно шествието на легията. Така някои застаряващи организации ще имат възможността да усетят младата армейска вълна в резерва, а тя да почувства подкрепата на по-опитните. Други организации, дай Боже, ще усетят защо офицерите не искат да се обвързват с техните дружества. Трети ще усетят, че не са сами след уволнението, че има с кого и как да потърсят реализация.
Военните, които ще излязат на военното шествие, са нещо като тези хора от народа, чийто бунт тръгва от «Орлов мост». Не правя някаква аналогия за кръв и противопоставяне на полицията. Военните няма да хвърлят камъни и бутилки. Няма и да стрелят. Просто на шествието трябва да се чуе гласа на притиснатия, смачкан, изтръгнат глас на армията, защото на всички, които ще са там, тя не им е безразлична. А пък и уволнените наскоро още ги «събужда тръба». Затова, ако има разрешение от общината, всички офицери, сержанти, войници и родолюбци трябва да са там. Пред паметника на Незнайния воин.
