Защо пък президентът да е върховен главнокомандващ?

28.01.2011 г. Защо пък президентът да е върховен главнокомандващ?

Една телевизия си игра на котка и мишка с министъра на отбраната

Спирдон Спирдонов, публикувано в www.argumenti-bg.com

Голямо желание имаше тази седмица един водещ на сутрешно предаване в една телевизия да разгори колкото се може повече напрежението между министъра на отбраната и президента. По всичко личеше, че в деня, когато се навършва една година от влизането му в Министерството на отбраната (МО) като министър от Аню Ангелов трябваше да се изтръгнат няколко заявления, които да дадат храна на медии, политици и аналитици поне до навечерието на 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската армия, когато по традиция се определят от правителството новите генерали, но последна дума има държавният глава. Макар че за тази година големите разместванията по върховете на военната йерархия ще трябва да изчакат промените в Закона за отбраната и  Въоръжените сили и ако депутатите са на мнението на правителството, нещата ще се случат в края на юни.

Търсещият новината на деня искаше от министъра да подкрепи идеята за промяна на Конституцията, с което президентът да не бъде върховен главнокомандващ. Не успя. Аню Ангелов бе достатъчно внимателен в отговорите си, за да не влезе в подобна клопка. Той дори изрази мнение, че този и предишните президенти могат и са били полезни за МО. Нещо повече – министърът посочи, че в рамките на своите правомощия президентът може да извършва определен контрол и да получава цялата информация от него, от началника на отбраната и от всички служби.

Аню Ангелов е категоричен обаче, че президентът не може да има пряка намеса в кадровите решения на МО. Но според него при генералските назначения се създава ситуация без изход. Тук вече водещият постигна целта си. Нека държавният глава и занапред да има правото да назначава генералите, но да се доверява на изпълнителната власт, призова министърът. Все пак изходът бе потърсен в промяна на Конституцията, т.е. президентът да има право само на отлагателно вето, т.е. да няма последна дума. Както е със законите. И в този случай обаче министърът избягна категоричността, както остави въпросите на Конституцията на конституционалистите.