Заслужава си МО да запази в. „Българска армия”, но само като всекидневник
27.05.2013 г.
Генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов*
Съюзът на офицерите и сержаните от запаса и резерва (СОСЗР) е на позицията, че на Министерството на отбраната и Българската армия е необходима нова медийна политика. Това се налага от непрекъснато променящите се предизвикателства пред Въоръжените ни сили. Става дума за предизвикателства от гледна точка, както на динамиката в мисиите и задачите на Въоръжените сили, така и на отношението на обществото към военната професия.
Не бива да се отрича натрупаният опит. Факт е, че през последните години армията се отвори за обществото, основно поради медийната политика на Министерството на отбраната. В това отношение има определена организация и подготвени кадри. Налице са и инструментите, т.е. медиите в министерството и видовете въоръжени сили. Остава да се използват по най-ефективния начин.
Какво би могло да се направи?
1. Да се преодолее прекалената централизираност в диалога на Министерството на отбраната и Българската армия с обществото. През последните години в главно и едва ли не в единствено действащо лице в този диалог се превърна министърът на отбраната. Началникът на отбраната и командирите на видове въоръжени сили забравиха как се дават самостоятелни пресконференции дори и по празничен повод. Телеконферентните връзки с контингентите ни зад граница бяха прекратени. Много от социалните проблеми се решават от ИА „Военни клубови и военно-почивно дело”. Ръководството на агенцията обаче излиза на „светло” единствено в подчинените си медии. Необходимо е да се даде по-голяма свобода на командирите и на други длъжностни лица за общуване с медиите.
2. Да се намери мястото на военните медии в системата на МО и да се осигури тяхното професионално и ефективно ръководство. В момента основните средства за информационна политика на МО са пръснати. Ръководствата им също са различни и до голяма степен независими един от друг. Възможен вариант би бил събирането на ВТК, в. „Българска армия”, неизлизащото сп. „Български воин” и това, което е останало от т.нар. Военна киностудия на едно място, с единно ръководство в състава на Военно издателство ЕООД. Включването в търговско дружество с принципал министъра на отбраната ще принуди тези медии да се пренастроят според изискванията на пазара, запазвайки, разбира се, своята специфика. В същото време ще им даде възможност за по-бързо реагиране на събитията.
3. Необходимо е всяка военна медия да има електронен вариант, който да бъде динамичен, що се отнася до непрекъснато предоставяне на информация.
4. Заслужава си Министерството на отбраната да запази в. „Българска армия”, само ако изданието стане отново всекидневник, както бе до август 2008 г. Дори в по-малък обем, но пет пъти в седмицата, вестникът ще бъде много по-полезен за комуникацията между МО, Българската армия и обществото и обратно, отколкото в края на седмицата читателят да получава неактулно четиво или това, което вече е прочел в другите вестници. В днешно време, което е наситено с информационни средства, успяват т.нар. жълти седмичници, но не и сериозните, какъвто е в. „Българска армия”.
5. Може да се помисли за подобряване компетентността на т.нар. военни репортери, както от военните, така и от другите медии. Те могат да получат например по-голяма информация веднъж в годината в рамките на семинар или друга проява, организирани от МО.
6. Политизацията на военните медии е пагубна за тях. В последните 3-4 години се наблюдава този процес. Налице е и селективност в отразяването на неправителствения сектор в сферата на отбраната и сигурността, с което не се прави нищо друго, освен лишаване на читателя или зрителя от достатъчна информация.
7. За да се вземат най-правилните решения, е добре да се направи социологическо проучване сред потенциалните консуматори на информацията, която по един или друг начин излъчват МО, неговите струкутри и Видовете въоръжени сили.
СОСЗР приветства идеята Общественият съвет по отбранителна политика да разгледа тази тема, която е изключително важна и очаква конструктивни предложения по време на дискусията.
(*Авторът е председател на СОСЗР. Становището е представено на заседанието на Обществения съвет по отбранителна политика на тема „ Нова медийна политика, прозрачност и комуникация – предизвикателства и нови перспективи пред МО и ВС”)
