Безподобният Апостол!
01.01.1970 г.
176 години от рождението на Васил Левски. Той пръв разбира, че да бъдем равни с другите европейски народи, зависи единствено от нашите собствени задружни сили!
Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
През 1861г. Левски написва своето прочуто писмо, в което си взема сбогом с калугерствотo и се обрича изцяло на революцията: Аз съм посветил небе си на Отечеството да му служа до смърт и да работя по народната воля !
Преминал през легията на Раковски, бродил по хайдушките пътеки на стария Балкан като байрактар в четата на Панайот Хитов, споделял нерадостната съдба на българските хъшове във Влашко, където неговият приятел Ботев с великолепната си поетическа интоиция го нарече “нечут характер”- навсякъде Левски е всецяло отдаден на делото на революцията. Макар прикован на легло , младият поборник за народна свобода не престава да мисли за участта на поробената си родина и прозорливо достига до идеята за вътрешна революция.За нея той пише на стария войвода Панайот Хитов: Аз съм решил да започна едно свято дело, в което ако спечеля , печели цял народ, а ако загубя –губя само мене си ! Още не оздравял напълно, той ще прекоси на длъж и на шир поробеното Отечество, за да извърши първата си революционна обиколка и да провери готовността на народа за борба.
Левски пръв прозря, че ако народът силно жадува своето освобождение, той не трябва да се уповава на безкористната помощ на Великите сири , а сам да организира въоръжено въстание срещу турския феодално деспотичен гнет. Турската полиция обявява за главата му хиляди грошове като най-опасния комита в империята, но там където го чакаха заптиета със заредени пушки, родолюбиви българи разтваряха гостоприемно своите къщи и независимо от смъртни риск, укриваха Апостола.
С жадни души в тъмна доба те попиваха всяка негова дума над револвера, камата и светото евангелие. Затова с любов простите орачи и овчари го наричаха байо Василе. Словото му беше сладко и омайно. То наливаше мъст във вените на народа, извикваше справедливия гняв на роба и готвеше всички за бунт, за борба като за една ближна, обща веселба !
Дяконът искаше всички хора да са откровени в взаимоотношенията си и за това казваше : “Кажи ми байо моите кривди, аз да ти кажа твоите, па да се оправяме и да вървим наедно , ако ще бъдем хора!”
На 19 февруари 1873 година Левски увисна със страшна сила на черното бесило. Майка България загуби най-свидния си син и осиротя. Като ярък метеор Апостолът прекоси небето на поробената ни родина и запали в душите на робите пожара на бунта. Ще минат години и комитетите на вътрешната революционна организация, създадени от Левски ще се съвземат от шока след смъртта му и ще поведат робите през Април на 1876-та с келяви пушки и черешови топчета в бой последен с поробителите.
Всеки от нас е изградил в душата си един свой образ на Левски и той е много по-скъп за него, отколкото образите на останалите възрожденски герои на поробена България. Сравнен с самоизтъкващия се Бенковски, изпепеляващия Ботев, пресметливия и хитър Стамболов, скъперникът Губеделников, Левски блести като икона, но не икона на вехти пророци или аскетични християнски отшелници , а икона на вечно живия Апостол на българската Свобода, без който нашата история би била скучна и равна като пустиня. Този , който единствен от всички тези герои прозря , че в една нова България хората трябва да живеят без разлика на пол, националност и вероизповедание , този който предрече, че на българите не и трябва царство , а една свята и чиста република , в която да се издигне храм на правата Свобода..
Ако трябва да сравняваме идеолога на националноосвободителната революция – Георги Раковски с Джузепе Гарибалди , ако трябва да сравняваме гениалния поет Христо Ботев с унгарския бард и революционер Шандор Петьофи, то с кой можем да сравним делото и образа на Левски .
Някой се опитаха, в духа на новите стереотипи, да го сравнят с бащата на американската нация, героя от войната за независимост , първия президент на САЩ - генерал Джордж Вашингтон , но подобна аналогия изглежда малко логична, защото не можеш да сравняваш потомствения аристократ, владетел на наследствено имение,генерал от американската армия получаващ солидна заплата с един произлязъл от поробения си народ, гений, който извървява мъчителния и труден път от служител на бога до водач на национално-освободителната ни революция.
Парадоксалното в случая е, че и двамата си водят сметки. В тефтерчето на Левски най-големият личен разход са 234 гроша, изразходвани за дрехи . От 66 страничните списъци на американския генерал Вашингтон става ясно че Конгресът трябва да му изплати 64 хиляди долара през войната за независимост, от които той се отказва доброволно. След избирането му за президент обаче прави така, че бъдещата столица на САЩ да се издигне до неговото имение Маунт Вернон. Личният му живот е прост, както се изразява той – в дома му винаги ще се намери парче месо и чаша вино за всеки от многобройните му гости .
За разлика от него, Левски няма личен живот, а “имението му ” тоест родния му дом е в центъра на подбалканското градче Карлово и ако не беше намесата на началникът на Карловския гарнизон и бъдещ народен лечител, полковник Петър Димков и кинодокументалистът Васил Гендов през 30-те години на миналия век, той можеше отдавна да не съществува., така както не съществува гроба на най-великият българин .
В САЩ има 120 града, които заедно със столицата носят името на Вашингтон . На него е кръстен един щат, седем планини, десет езера, 33 федерални окръга . Образът му е изобразен по банкноти, марки и монети. Портретите и статуите му са задължителен атрибут на много канцеларии. Върху една скала в Южна Дакота е изсечен барелеф на лика му висок точно 20 м..
В България името на Левски носят едва един град и две села. Въпреки това едва ли има друг народ който празнува смъртта на най-великият си син като национален празник.
Универсалните, демократични възгледи на Васил Левски му отреждат завинаги място в историятa не само на българския народ, но и на човечеството Именно това накара Никола Обретенов да изрече следните думи за Апостола “Нему равен друг нямаше!”
Подобно на всички ренесансови борци за духовно освобождение на човешкия род, Левски смяташе , че за да се осъществят естествените права на личността са необходими преди всичко пълна свобода и условия, които ще гарантират човешка изява. Свободата на личността, неограничена от никаква власт е идеалът на Левски. И ако той е наричан Апостол на свободата, това не е само защото се е борил за чиста и свята република, а и за общество от равни и свободни хора.
Левски пръв разбира, че да бъдем равни с другите европейски народи , зависи единствено от нашите собствени задружни сили! Ако не бяхме толкова късопаметни, днес съдбата на страната ни щеше да изглежда по съвсем друг начин .
Него го ръководиxa три основни неща – любовта към народа, култа към свободата и вярата, че освободеното ни отечество ще има най- съвършена наредба. Пред любовта към народа казва той трябва да се смири и най-малката гордост, пред тази любов няма място за тщеславие и суета.Той изгаря от едно страстно желание да види родината си свободна пък после ако ще патките да му наредят да пасе. Неговата възвишена любов не чака отплата и привилегии, неговата жертвоготовност е всеотдайна и това го кара да напише : “Аз съм се обещал на Отечеството си - жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв .
Той вярва, че революцията може да успее само ако народът стане господар на собствената си съдба. Той ясно формулира и целта на национално освободителната борба :”С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотично тиранска система и тя да се замени с демократична република и народно управление .” Народните усилия според него трябва така да се насочат, че без да става нужда от втора революция, да се извоюва едновременно и политическото и социално освобождение , за да се избави народа веднъж завинаги от всяко робство и всяка социална несправедливост .
И още той казва, чужд на шовинизма:”Всички народи в България ще живеят под едни и същи чисти и святи закони, без да изключва и самите турци , а освободената ни родина вижда като съвършена страна, която ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. Пътят към това светло бъдеще е само един - Свобода или смърт!”
