Генерал Симеонов: Нашият най-важен ресурс са мъжете и жените във военна униформа
09.02.2011 г.
Otbrana.com (otbrana195711@abv.bg)
На вниманието на нашите читатели предлагаме основната част от доклада на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов на неговата двудневна конференция, която започна днес. Темата на форума е: „Сигурност и отбрана през второто десетилетие на XXІ век – предизвикателства пред Република България и Въоръжените сили.”
Генерал Симеон Симеонов, началник на отбраната: „Днес в началото на второто десетилетие на XXI век Република България е сигурна и просперираща страна-членка на НАТО и Европейския Съюз (ЕС). Именно членството в тези две авторитетни международни организации поражда чувство на сигурност и увереност в отделния гражданин и обществото като цяло. От друга страна, много е важно какви послания в областта на сигурността и отбраната отправя българското общество към нашите съюзници от НАТО и ЕС. Съвременната позиция на Република България в международните отношения предполага и съвременни принципи на формиране и осъществяване на политиката за сигурност, между които всеобхватен подход към сигурността, неделимост на сигурността и ефективно управление на ресурсите, необходими за нейното успешно осъществяване. За съвременна България да бъде силна означава гражданите й да са спокойни и горди да живеят и работят в нея, държавата да бъде надежден съюзник и да има съюзници, готови да помогнат при необходимост и да се радва на добросъсесдски отношения.
СИСТЕМА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Понятието „национална сигурност” включва мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност е съвкупност от много елементи, най-важните от които са: политически, дипломатически, военен, икономически, вътрешен, енергиен и т.н. Новата стратегия за национална сигурност на Р. България очертава по-широко разбиране на националната сигурност. В Стратегията е посочено, „че крайният продукт и същинският смисъл на понятието ’национална сигурност’ е защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство”. В този основополагащ за сигурността на страната документ се дефинират националните интереси и цели, прави се оценка на средата за сигурност, предизвикателствата, рисковете и заплахите, както и политиките за тяхното постигане. Стратегията за национална сигурност определя основните цели и подходи в областта на политиката, дипломацията, отбраната, икономиката, вътрешния ред и други сфери на обществения живот. Тя разглежда необходимите условия за запазване на държавния суверенитет, териториалната цялост, демократичния конституционен ред, човешките и граждански права и свободи на индивида за да живее той в спокойна обстановка. Стратегията до голяма степен е повлияна от членството на страната ни в НАТО и ЕС. Тя отчита принципните положения залегнали в новата Стратегическа концепция на НАТО и Европейската стратегия за сигурност.
МЯСТО И РОЛЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ В СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Военната сигурност е традиционната и най-рано призната форма на национална сигурност. Военната сигурност включва в себе си способността на една нация да се защитава и да възпира военна агресия, както и да налага своята политика и ценности чрез използване на военна сила.
Мястото и ролята на Въоръжените сили (ВС) на Република България в процеса на изграждане на доверие и сътрудничество между институциите имащи отношение към националната сигурност на страната и със съюзниците от НАТО и ЕС е основно и неоспоримо. Въоръжените сили изграждат ядрото на националната сигурност, осигурявайки жизненоважен и уникален принос. Те ни дават възможност да използваме сила когато са изчерпани всички останали средства за защита на жизненоважните национални интереси. Приносът на ВС към националната и колективната сигурност в крайна сметка е принос към благосъстоянието и добруването на всички български граждани. ВС и в частност Българската армия (БА) е олицетворение – пред света и пред самите нас – кои сме ние и какви ценности и интереси защитаваме като общество.
ПРЕГЛЕД НА СТРУКТУРАТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. БЯЛА КНИГА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
През отминалата 2010 година беше извършено сериозно стратегическо просмисляне на способностите на въоръжените ни сили ефективно и ефикасно да изпълняват задачите си адекватно на динамичната среда за сигурност. Новите условия на средата за сигурност, характеризиращата се с трудно предвидими и нетрадиционни предизвикателства, рискове и заплахи, негативното влияние на световната финансова и икономическа криза и наследството от неефективно управление на отбранителните ресурси наложиха Преглед на структурата на Въоръжените сили на Република България. Този преглед обхвана Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на централно подчинение и резерва. Прегледът трябваше да ни даде отговор на въпроса от какъв тип отбрана се нуждаем, нещо повече, какъв тип отбрана можем да си позволим като се отчитат наличните и прогнозираните ресурси, които обществото може да отдели за отбрана, в контекста на участието в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Желаната крайна цел на Прегледа беше формулирането на балансиран набор от необходими отбранителни способности, осигуряващи прехода към единен комплект въоръжени сили, изпълняващи широк диапазон от мисии и задачи за реализиране на националните интереси на страната. Въоръжените сили като субект на значителна част от тези способности са в процес на динамична трансформация. Прилагането на процеса на планиране разглежда съществуващите, необходимите (в това число и недостигащите) способности, но отчита и тези, от които няма повече потребност. Процесът придава особено значение на ролята, която трансформацията има в съгласуването на днешните и бъдещи изисквания към Въоръжените сили с неизбежните и прогресивно нарастващи ресурсни ограничения. Това създава пряка връзка между тази дейност, Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия, които осигуряват здравата основа за изграждане на баланса между целите и средствата. Концептуалната част от прегледа на структурата на ВС приключи с изработването на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България в качеството й на програма за развитие на въоръжените сили, приета с решение на Народното събрание. Тази програма ще се осъществи на практика посредством Плана за развитие на въоръжените сили и Дългосрочния инвестиционен план. Бих искал да подчертая, че резултатите от прегледа ще се използват в хармония с основните стратегически параметри заложени в Стратегията за национална сигурност на Република България и Националната отбранителна стратегия.
СТРАТЕГИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ НА НАТО И ЕВРОПЕЙСКА СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ
През изминалата 2010 г. терминът „стратегическо преосмисляне” беше ключов не само в нашата страна, но и в НАТО. На Срещата на Върха[1] в Лисабон беше одобрена новата Стратегическа концепция на НАТО. Тази концепция е пътната карта на Алианса за следващото десетилетие. Новата Стратегическа концепция на НАТО много често се описва като един балансиращ акт. Тя отговаря на въпроса как да балансираме между новите и старите заплахи, как да се съчетаят интересите на малките и големите страни-членки. В крайна сметка това е концепция която ще направи НАТО по-ефективна и ефикасна организация от когато и да било в нейната история. Гледайки напред към 2020 г., държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО препотвърдиха политическата си воля и вяра, че НАТО ще продължава да играе основна и уникална роля за осигуряване на колективната отбрана (Collective Defence) и сигурност. Ключова роля се отделя също така на управлението на кризи (Crisis Management), прилагането на Всеобхватния подход (Comprehensive Approach), противоректната отбрана (Missile Defence), развиване на сътрудничеството (Partnerships), реформата на НАТО (NATO Reform), ефективността и ефикасността (Effectiveness ans Efficiency) при използването на ресурсите, борбата с тероризма (Combating Terrorism) и киберзащитата (Cyber Defence).
Стъпил върху новата си Стратегическа концепция НАТО навлезе уверено във второто десетилетие на XXI век като основен източник на стабилност и сигурност в един несигурен и непридвидим свят. Ролята на НАТО за поддържане на единството, сигурността и свободата в Евро-Атлантическия регион e безпорна. Нарастващата сложност на глобалната политическа среда, многослойността на понятието „сигурност”, появата на нови заплахи, както и необходимостта от ефективно използване на ограничените ресурси налагат търсенето на ключови стратегически партньори. Най-очевидният и естествен партньор на НАТО е Европейският съюз. Сътрудничеството между двете организации е изключително важно при справянето с неконвенционалните заплахи като тероризъм, кибератаки и енергийната уязвимост. В много случаи ЕС има по-добра експертиза от НАТО за справяне с невоенните аспекти на тези заплахи. Трябва да отбележим също, че линията между военните и невоенните аспекти на заплахите става все по-тънка, т.е. не бива да категоризираме заплахите и отговорностите като ясно определени „военни” или „невоенни”. Вместо това, проблемите следва да се разглеждат в тяхната цялост. Всяка заплаха изисква комплексното използване на различни инструменти. Например регионалните конфликти изискват политически решения, но в последващата конфликта фаза може да се наложи използването на военни средства и икономически инструменти за възтановяване. Сътрудничеството и взаимното допълване на способности е необходимо именно за да се реагира адекватно на ситуации с толкова различни аспекти.
Казвайки всичко това, следва да си зададем въпроса „Какво е бъдещето на Въоръжените сили на Република България и на Българската армия в светлината на рисковете пред сигурността във второто десетилетие на XXI век?”
Анализът на стратегическата среда на сигурност не е самоцелно упражнение. Той представлява входната информация на която се базира формулирането на националното ниво на амбиция (НА) в областа на отбраната. Нивото на амбиция в съчетание с политическите указания формира изискванията към отбранителните способности и определя мисиите и задачите на въоръжените сили.
МИСИИ И ЗАДАЧИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
Както добре Ви е известно на нашите въоръжените сили са възложени мисиите Отбрана, Подкрепа на международния мир и сигурност и Принос към националната сигурност в мирно време.
Мисията отбрана е двуслойна, което се определя от членството ни в НАТО. Същността на тази мисия е защита на независимостта и териториалната цялост на страната.
Вторият слой на тази мисия е продиктуван от съюзническите ни задължения при участието в операция по чл.5 в защита на друга страна член на Алианса. В този случай, ние сме поели задължението да участваме с една средна механизирана бригада, усилена с елементи за бойно и логистично осигуряване в многонационално съюзническо обединение.
Мисията подкрепа на международния мир и сигурност изисква участието ни в мироопазваща/мироналагаща операция на НАТО с мандат на ООН с батальонна бойна и с възможност за ротация през шест месеца.
Ръководството на Министерство на отбраната в това число и Щаба на отбраната отделят изключително сериозно внимание на процеса по определяне на отбранителните способности. В тази връзка МО подписа Техническо споразумение с Агенцията на НАТО за консултации, командване и контрол (NC3A) за придобиване и въвеждане в експлоатация на Програмния продукт за отбранителен анализ и определяне на изискванията. Със заповед на министъра на отбраната за ръководител на проектния екип е определен директора на дирекция „Стратегическо планиране” и в екипа освен представители на МО са включени представители на СОК и видовете ВС. През месеците февруари, март и април 2011 г. Проектният екип за JDARTS ще организира работни семинари за тестване на практическото му приложение за национални задачи.
Широко известно е, че миналата година при провеждането на прегледа на структурата на ВС, ние използвахме принципно нов аналитичен процес в интерес на отбранителното планиране, известен като
ПЛАНИРАНЕ БАЗИРАНО НА СПОСОБНОСТИ.
Убедено мога да заявя, че планирането базирано на способности е ориентирано към бъдещето. За разлика от планирането базирано на конкретна заплаха, планирането базирано на способности е по-адаптивно към условията на несигурност, икономически ограничения и риск. Този начин на планиране e практичен, лесно управляем и осигурява прозрачност на процесите. Този подход ни дава възможност да трансформираме ВС на базата на оценката на наличните способности, как те трябва да бъдат поддържани, от кои способности можем и трябва да се откажем и какви нови способности са ни необходими. Подходът на планиране базиран на способности е възприет от НАТО и от повечето страни-членки на Алианса. Всяка страна прилага свой собствен вариант на този подход, но той задължително притежава няколко основополагащи блока.
На първо място, трябва да се извлекат стратегическите цели, които произтичат от политическите указания. Второ, необходими са адекватна военна доктрина и оперативни концепции. На следващо място, в зависимост от сложността на сценария е необходимо групиране или разделяне на способностите с цел постигане управляемост на процеса, и на края реализирането на необходимите способности се извършва в рамките на наличния ресурс.
Планирането базирано на способности измества фокуса от разглеждането на видовете ВС поотделно към съвместността. Това ни дава един по-широк поглед върху начина за постигане на целите на отбраната и избягване дублирането на едни и същи или сходни способности във видовете ВС. Това се постига чрез разглеждането на Стратегическите цели, Въоръжените сили и Бюджета за отбрана в единност.
ДОКТРИНИ И КОНЦЕПЦИИ
Изводите по отношение на стратегическата среда на сигурност и членството в НАТО и ЕС водят до промени в концепциите и доктрините за използване на ВС, които са определящи за новата им структура. Необходима е промяна в концепцията за изграждане, бойна подготовка и използване на въоръжените ни сили на базата на маневрени бойни групи, напълно екипирани и обучени за участие както в отбраната на страната, така и в мисиите извън нейната територия.
Развивайки оперативните си способности, въоръжените сили изграждат маневрени и експедиционни формирования, способни да изпълняват задачи в пълния спектър от операции, осигурени със съвременно технологично оборудване, поддържани от интегрирана логистика, способни да действат в мрежова среда, бързо преминаващи от едно функционално състояние в друго, оперативно съвместими със съюзните войски и сили, способни да взаимодействат с гражданските власти и неправителствени организации, с високоподготвен професионален личен състав.
ФУНКЦИОНАЛНА И ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА
Въоръжените сили на Република България изграждат единен комплект от сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и участие в колективната система за сигурност на НАТО, общата европейска политика за сигурност и отбрана и други международни договорености при стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.
В съответствие с мисиите и задачите, поетите политически ангажименти за предоставяне на сили за целите на колективната отбрана и структурата на силите на НАТО (МС - 317/1) въоръжените сили, в рамките на единния комплект във функционално отношение изграждат Сили за развръщане и Сили за отбрана.
Силите за развръщане включват в състава си формированията, декларирани за целите на колективната отбрана, в съответствие с поетите задължения и отговорности.
Силите за отбрана включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, както и формирования за логистично и комуникационното осигуряване, пряко подчинени на командващия на Съвместното командване на силите, а също така и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Организационната структура на ВС включва:
- Интегрирано Министерство на отбраната
- Съвместно командване на силите
- Сухопътни войски
- Военновъздушни сили
- Военноморски сили
- Структури на централно подчинение на министъра на отбраната
РЪКОВОДСТВО, КОМАНДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ
Ръководството, командването и управлението на въоръжените сили обхваща следните нива: стратегическо, оперативно и тактическо.
- На стратегическо ниво: Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната. Министерството на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на правомощията му като централен едноличен орган на изпълнителната власт и в дейността му по ръководство и командване на въоръжените сили.
- На оперативно ниво: Командващият на Съвместното командване на силите и командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, подпомагани от щабове, формират единна функционално-интегрирана структура с ясно определени функции и отговорности. В тази структура доминираща характеристика е съвместността. Командирите на видовете въоръжени сили са подчинени на командващия на Съвместното командване на силите.
- На тактическо ниво: Командирите на съединения, части и подразделения управляват подчинените им формирования.
ЛИЧЕН СЪСТАВ
Нашият най-важен ресурс са мъжете и жените във военна униформа. Горд съм да заявя, че във въоръжените ни сили служат високоподготвени и мотивирани професионалисти. Плановете ни за реформи и модернизация могат да бъдат ефективни само ако съумеем да задържим и развиваме нашият високоподготвен и мотивиран личен състав. Военнослужащите съзнателно са приели правото и задължението да използват смъртоносна сила и риска от загуба на своя живот и здраве, когато защитават националните интереси. Този принцип отличава професията на военнослужащия от всички останали професии и наш дълг е да разясняваме това пред обществото.
При извършването на реформите ние трябва много внимателно да планираме и да осигуряваме баланс между основното въоръжение и бойна техника и личният състав. Ние трябва да сведем до минимум отражението на промените заложени в сегашните ни планове за трансформация върху нашият личен състав и техните семейства.
За изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили и постигане нивото на амбиция се изисква адекватен
ПРОФИЛ НА ВОЕННИТЕ СПОСОБНОСТИ. АНАЛИЗ И ПРИОРИТИЗАЦИЯ НА СПОСОБНОСТИТЕ
Сравнителният анализ между наличните способности и минималните изисквания към тях, извършен на базата на резултатите от прегледа на структурата на ВС, показа кои от съществуващите способности следва да бъдат запазени и развивани и за в бъдеще, излишъците от които трябва да се освободим, както и дефицита от способности. В тази контекст, основните усилия в краткосрочен и средносрочен план са насочени за поддържане и развитие на наличните способности и изграждането на нови, в отговор на текущите мисии и задачи. Тези способности са дефинирани в Плана за развитие на ВС, като за целите на Инвестиционния план 2020 г. на същите беше извършен допълнителен преглед, анализ и оценка за тяхното по-нататъшно групиране в съответствие със степента на необходимост за изпълнение на дефинираните мисии и задачи. Групирането на необходимите способности, залегнали в Плана за развитие на ВС беше извършено на базата на методология.
ПРЕДСТОЯЩИ ЗАДАЧИ
През настоящата 2011 г. се намираме във втория етап на Прегледа на структурата на Въоръжените сили. Както вече споменах, практически програмата за развитие на въоръжените сили ще се осъществи чрез Плана за развитие на въоръжените сили и Дългосрочния инвестиционен план. Планът за развитие на ВС беше приет от Министерския съвет с Постановление № 333 от 29.12.2010 г. В него сме заложили преминаването от сегашната към новата структура на ВС да се извърши в три-годишен период от 2011 до 2014 г. Преструктурирането на въоръжените сили ще се извърши на принципа
„от горе - надолу” и следователно ще започне със структурите за управление на стратегическо ниво (интегрираното Министерство на отбраната) и оперативно ниво (Съвместното оперативно командване и щабовете на видовете въоръжени сили).
Трансформацията на въоръжените сили е невъзможна без адекватно развитие на органите за стратегическо ръководство. В отговор на това беше разработена визия за преструктуриране на министерството на отбраната. Формирането на Съвместното командване на силите и преподчиняването на командванията на видовете ВС е планирано да завърши до 31.05.2011 г.
Новата командна структура ще влезе в сила от 01.07.2011 г. Формированията на тактическо ниво ще се преструктурират през 2012 г.
През първото полугодие на 2013 г. основно ще се преструктурира бригада „Логистика”, като складовете и базите за съхранение на въоръжение, техника и материални средства се консолидират в единна структура.
За първото полугодие на 2014 г. е предвидено разформиране на складове и бази за съхранение на въоръжение, техника и материални средства, като част от тях се разформират след освобождаването (реализиране или утилизация) на материалните средства.
В заключение бих желал да подчертая решаващото място на задачите за изпълнение през 2011 г. за успеха на реформата в областта на отбраната. Предпоставките за успешно изпълнение на мероприятията от Плана за развитие на ВС през тази година са налице: политическа воля, концептуална основа и осигурен финансов ресурс. За реализацията на тази амбициозна програма обаче най-важният фактор сте вие, военните командири и ръководители и личният състав който управлявате. Вашите лидерски качества и способност да мотивирате креативно мислене и активно действие са здравата основа на Българската армия и Въоръжените сили на Р.България.”
Снимка сайт на МО
