Не отказът от изтребители е панацеята за излизане от кризата
11.02.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Няма пари за здравеопазване, за образование, за пенсии и т.н., а ние даваме милиарди за изтребители и вертолети. Тази философия не мога да я разбера. Чувам подобни разсъждения на маса, чета ги в пресата и ми е трудно да повярвам, че особено тези, които ги пишат, както се случи и напоследък в един много популярен седмичник, искат да сложат окончателно кръст на Българската армия. Ако бъдем честни, трябва да си признаем, че войската ни достатъчно изчака – повече от 20 години, за да се уредят останалите сектори и сфери у нас. Предоставеният й бюджет непрекъснато спада. Това налага смяна на приоритетите, съкръщаване на хора и недостатъчни възможности да се обърне внимание както на отбраната на страната, така и на съюзническите задължения.
Да погледнем и днешната картинка. Не всичко, което правят МО и военното ръководство трябва да бъде отричано и хулено. Аз лично приветствам намерението да бъдат закупени за ВВС нови изтребители. Разбира се, въпросът опира до финансови средства и до преценка кое е най-доброто за нас. Не съм съгласен армията ни да се сведе до няколко сухопътни подразделения и до представителни гвардейски роти. Вярно е, че са необходими пари. Но нали за това има правителство да предлага, а парламентът да одобрява разходите. След като Народното събрание е гласувало Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, т.е. визията за армията години напред, включително нейните способности, ще трябва да осигури и необходимите средства.
Нека не продължаваме да мислим, че едва ли не армията е в тежест на обществото и то единствената тежест. И като й вземем парите, ще се оправим. Не е така! Не отказът от изтребители е панацеята за излизане от кризата.
