Днес е важна дата в историята на военното вестникарство
14.02.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Днес не е само празник на виното и любовта. На 14 февруари 1892 г. в София се появява „Военни известия“ – второ официално издание на Военното министерство и първият специализиран вестник на това ведомство. В „Правилник за издаване на „Военний журнал“ и „Военни известия“ целта на вестника е формулирана така: „Да се държи в течение офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, станали по военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии“. Правилникът задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на „Военен журнал“ и „Военни известия“.
Кой е първият военен вестник у нас?
Трябва да се знае обаче, че това не е първият военен вестник у нас. Първото българско военно издание е плод на частна инициатива. На 30 май 1886 г. в Търново започва да излиза вестник „Народна защита“. Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор на материалите – поручикът от 6-и Търновски пехотен полк и командир на рота Иван Фичев, който по-късно става прославен генерал. „Народна защита“ е седмичник, обявен за „военний вестник“, който да служи за „саморазвитието на въоръжените сили и за защита на народните интереси“. Поручик Фичев си поставя за задача да издига престижа на българския офицер. Редакторът развива своите възгледи в поредица от теоретични статии. В „Чуждестранна хроника“ той помества военни новини от Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и от съседните балкански страни. Във всеки брой се съдържат и съобщения за появата и внедряването на нови оръжия. Силна страна на вестника са материалите с военно-патриотична насоченост. В „Народна защита“ се поместват и съобщения, реклами и обяви. Въпреки апелите за материална и морална помощ поручик Иван Фичев успява да издържа вестника със собствени средства до 4 април 1887 г., когато излизат последните два общи броя .
Как в. „Българска армия” стана изведнъж от 66 на 119 г.?
Преди известно време ръководството на днешния в. „Българска армия” отъждестви това издание с „Военни известия” „Народна отбрана”. Пъривят започва своя път като седмичник на голям формат в 4 страници. Първоначалният тираж е 2300 екземпляра. Вестникът излиза в продължение на 30 години, като през това време са издадени 4313 броя. От 1893 г. „Военни известия“ започва да излиза два пъти седмично, а от 1894 г. – три пъти. От 1915 г. вестникът става всекидневник.
Тежкото поражение в Първата световна война предизвиква криза в цялото българското общество. Политици и военни взаимно си прехвърлят отговорността за катастрофата, опитвайки се да отговорят на болезнения въпрос „Кой е виновен?“. Ведомственият печатен орган вестник „Военни известия“ се опитва да защити честта на офицерството, което е атакувано в партийния печат. Под силен политически натиск министърът на войната Андрей Ляпчев забранява на редакторите на „Военни известия“ да влизат в полемика с цивилните издания. В този критичен момент се взема решение за отделянето на военния печат в самостоятелен Военноиздателски фонд. Той е създаден на 19 март 1919 г. със задача да издава вестници и списания с военнонаучен характер и да печата книги. Първата мярка на редакционния комитет на фонда е да спре издаването на вестник „Военни известия“ и да го замени с друг, независим военен вестник, който да поеме всички негови активи и пасиви. Новото издание се нарича „Народна отбрана“ и първият му брой излиза на 24 март 1919 г. Животът на този вестник продължава до 8 септември 1944 г. От него излизат общо 26 годишнини, 2238 броя с нарастващ тираж от 6500 до 16 хиляди екземпляра. Вестник „Народна отбрана“ си поставя следните цели: да се бори срещу тези, които хулят армията; да пледира за запазването на реда и спокойствието в страната и да брани офицерството. В „Народна отбрана“ се утвърждават постоянни рубрики. Сред тях са: „Военни вести“, „Военнотехнически вести“, „Из живота на войската“, „Седмичен военен преглед“, „Въздухоплаване“, „Морско дело“, „Военна мощ“, „Редакционни бележки“. Освен на чисто военната тематика вестник „Народна отбрана“ обръща внимание и на четивата, подпомагащи духовното израстване на военнослужещите.
Така ръководството на „Българска армия” отбеляза през септември м.г. своята 66-годишнина, а малко по-късно записа под главата си, че е на 119 г.?! Макар че логиката е по-различна. По-скоро в. „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”. Трудно може да се докаже, че става дума за един и същ вестник. Въпросът не е само до различните имена. Историята показва например, че „Военни известия” е закрит и заменен с друг – с „Народна отбрана”. Подобно отъждествяване е приемливо за периода от 14 септември 1944 г., когато се сменят само заглавията на вестника, но той не е спиран или закриван и на негово място не е започнало издаването на друг вестник. В този смисъл може да се приеме за некоректно решението изведнъж годините на в. „Българска армия” да скочат от 66 на 119. Най-малкото за исторически недоказано.
Най-новата история
На 14 септември 1944 г. е създаден в. "Народна войска" - вестник за войската и народа, всекидневник, излизащ на две страници. От 28 април 1948 г. вестникът става орган на Българската армия. От 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на отбраната. През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник "Народна армия" е награден с орден "9 септември 1944 г." I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 - 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.
От 1944 г. вестникът излиза в 2 страници всекидневно. От 8 декември 1946 г. става седмичник от 4 страници. От 17 септември 1947 г. започва да излиза в сряда и събота като до 1 февруари 1949 г. е имал следните размери: 45 см. ширина, 62 см. височина, 7 колони. От 1 февруари 1949 г. е на 6 колони, 38 см. ширина и 62 см. височина. От 28 февруари 1950 г. започва да излиза три пъти седмично: вторник, четвъртък и събота също в 4 страници. От 21 май 1951 г. вестникът се издава 4 пъти седмично - понеделник, сряда, четвъртък и събота в 4 страници. От 1 февруари 1952 г. се сменя форматът на вестника и излиза шест пъти в седмицата (без понеделник ) в 4 страници.
На 30 април 1952 г. вестник " Народна войска " променя заглавието си на "Народна армия" по предложение на Главно политическо управление на Народната армия (Гл. ПУНА), на чието подчинение е бил.
От май 1988 г. вестникът се издава пет пъти седмично (от понеделник до петък, вкл.) от 4 страници. През 1990 г. излизат допълнително 9 броя от по 16 страници (месечно издание) с формат А 3 .
На 27 май 1992 г. наименованието на вестника е променено на вестник " Българска армия ", който се издава в 4 страници.
С МЗ ОХ 0333 от 3 октомври 1995 г. и Заповед № 0085 от 19 октомври 1995 г. на началника на Управление "Информация и връзки с обществеността" се формира поделение (т.2.1.1) „Печатни издания и редакции на МО” по щат Я 6526 и обединена военна редакция към Българското национално радио с военно-пощенски номер 18060 -София подчинено на управление " Информация и връзки с обществеността” на Министерството на отбраната. Вестник " Българска армия" е в тази структура на министерството.
От 2 януари 1996 г. вестникът преминава на офсетов печат. Състои се от 16 страници.
С МЗ ОХ - 0484 от 22 септември 1997 г. „Печатни издания и редакции на МО” се подчиняват на създадения с тази заповед самостоятелен отдел "Военно- издателска дейност, военни културни институти и учреждения (под. 48160), подчинени на заместник - министъра на отбраната по военнополитическите и правно административни въпроси.
С МЗ ОХ - 0623 от 14 август 1998 г. се извършват промени в щат Я - 6526. Трансформира се длъжността от " Началник на печатни издания и редакции на МО” и той става и главен редактор на в. "Българска армия" със звание полковник. С Постановление на Министерския съвет № 199 от 4 октомври 1999 г. (т. 3) се създава Изпълнителна агенция " Военни клубове и информация". Вестник " Българска армия" е в състава на агенцията в отдел “Печатни издания” към дирекция “Информация и реклама”. Главният му редактор изпълнява функционално задълженията си, като длъжността му по щата е главен експерт. До началото на август 2008 г. в дирекция “Военни средства за масово осведомяване” на Изпълнителна агенция “Военни клубове и информация” функционира отдел “Българска армия”, който издава вестника. В този период до октомври 2004 г. началникът на отдела е офицер със звание подполковник, който по функционални задължения е главен редактор на вестника. След това длъжността е девоенизирана и се заема от гражданско лице. От септември 2009 г. вестникът се ръководи от редакционен съвет без главен редактор. От 1 август 2008 г. със заповед на министъра на отбраната редакцията на вестника е включена в състава на Военно издателство ЕООД. От 25 май 2010 г. по решение на министъра на отбраната в. „Българска армия” е включен в дирекция „Информационен център на МО” от ИА „Военнни клубове и военно-почивно дело”, чийто устройствен правилник е приет от Министерския съвет.
До 4 август 2008 г. вестникът излиза пет пъти седмично в цветен вариант. Понеделник, вторник, сряда и четвъртък е в 16 страници, а в петък – 24. През последните години вестникът излезе и със страници на английски език във връзка с отразяване на многонационални учения. От 14 януари до 30 септември 2000 г. вестникът излиза веднъж седмично с 24 страници, след което е възстановен като всекидневник със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев. Последният брой на всекидневника е с дата 4 август 2008 г. Със заповед на министъра на отбраната той започва да излиза веднъж седмично първо в 24, след това в 32 страници от 12 септември 2008 г. От 12 май 2009 г. започва да функционира и електронен вестник „Българска армия” в състава на Военно издателство ЕООД.
Със заповед на управителя на „Военно издателство” ЕООД Румен Ефтимов първият брой на вестника за 2010 г. е отпечатан в тираж от 2 хиляди екземпляра. 1661 от тях не са изпратени до войсковите поделения, а заприходени в склад за готова продукция на дружеството. До читателите на вестника стигнаха само 139 екземпляра, които са от набрани лични абонати.
През последните години последователно вестникът е награждаван с плакети на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия. За отразяването на учения и други събития министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб са награждавали журналисти от вестника. За 60-тата му годишнина бе удостоен с почетния знак на президента на Република България. „Българска армия” е първият вестник у нас, удостоен с това отличие на президента.
В този период "Българска армия" стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения - Любляна. Асоциацията на военните печатни издания /ЕМРА/ има 30-годишна история и обединява 26 европейски държави. От 2005 г. Европейският съюз има самостоятелно членство в организацията, а Канада участва със статут на наблюдател.
Един от безспорните успехи на в. „Българска армия” от ноември 1989 г. до 25 май 2010 г. е стриктното спазване на принципа и закона за деполитизацията на армията. В този период редакционният състав не е бил нито веднъж обвиняван в политически пристрастия и особено в изпълнение на политически поръчки. В тази си политика той бе облекчен и от факта, че нито един министър не е използвал служебното си положение, за да поиска вестникът да работи за неговата политическа сила. Дори не е правил опит за това. Страниците му са били посветени най-вече на отбранителната политика на държавата, включително и на МО, на Българската армия и на конкретните проблеми на военнослужещите и цивилните служители.
Така че днес не е само ден на виното и любовта. Военното министерство има пълно основание да отбележи годишнината от отпечатването на неговия първи вестник. Би могло да отдаде заслуженото и на хилядите вестникари, които са работили и работят по военната тема, включително и на първопроходчиците Киро Тулешков и Иван Фичев, дръзнали съвсем сами почти година да издават „военний вестник“ по малко от десетилетие след Освобождението ни.
(В материала е използвано изследването „Българските военни медии от края на XIX век до наши дни” на Димитър Минчев, ст.н.с., д-р, полковник от резерва и Пламен Димитров.)
