Не само войната ражда военоначалници
02.11.2010 г.
Спирдон Спирдонов
Под ръководството на генерал Златан Стойков бе извършена най-революционната промяна на Българската армия от Освобождението до днес – нейната пълна професионализация.
Нацията ни има навика да забравя своите военноначалници и да се сеща за тях след десетки години. Ако не са участвали във война, историята не се интересува много от тях. Едва ли подобен подход е най-правилният! Нещо повече, в последно време повечето високопоставени български офицери, които с години са носили несравними отговорности, стават безинтересни за обществото веднага след президентския указ за тяхното освобождаване. Освен ако не се налага да свидетелстват по някое съдебно дело.
Тези дни в резерва преминава генерал Златан Стойков. Историята ще запише, че това е единственият български офицер, който е бил и началник на Генералния щаб, и началник на отбраната. И може би толкова. Макар че под негово ръководство Българската армия измина доста интересен път. Той пое жезъла две години след приемането ни в НАТО, т.е. когато вече не гледаха на нас като на новобранци и трябваше да отговаряме на всички изисквания, като равноправен съюзник. Всяко отстъпване назад щеше да се приеме като слабохарактерност на висшето военно командване. Или като неумение да работи с политическото ръководство на Министерството на отбраната. Забележете – не само с един министър! На 1 юни 2006 г. генерал Стойков седна на горещия стол на военен №1 у нас. Там спокойствие няма. И така до началото на юли 2009 г.
Но нека проследим фактите. Те не говорят за бездействие в годините назад, в каквото някои от нововъзникналите политици се стараят да ни убедят. През мандата на генерал Стойков организационните промени обхванаха 330 поделения и военновременни формирования, от които над 100 бяха разформировани. Реорганизирани бяха Генералният щаб, главните щабове на видовете въоръжени сили и командванията на стратегическата КИС и на МТО. Разформировани бяха петте командвания от състава на Сухопътните войски (Командване „Изток", Командване „Запад", Командване на силите за специални
операции) и Военновъздушните сили (Командване на тактическата авиация и Командване на противовъздушната отбрана). След детайлен преглед и анализ на функциите на командната структура, бяха разграничени и оптимизирани отговорностите на стратегическото и оперативното нива на командване и управление.
В резултат на тези промени, мирновременният числен щатен състав беше редуциран с 25%, което включва 10 хиляди длъжности за военнослужещи и над 1600 за граждански лица. Реално бяха освободени 9450 кадрови военнослужещи, от които по собствено желание - 5972. Списъчният състав на Въоръжените сили наброяваше 32 156 души, а на Българската армия - 29 379 души. Окомплектоването бе 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо то бе по отношение на офицерите - 96%, а най-ниско на войници и матроси - 86%. Броят на жените военнослужещи в началото на мандата представляваше 8% , а в края - 12.1%.
Когато генерал Стойков бе началник на Генералния щаб, се извърши най-революционната промяна в Българската армия от нейното създаване след Освобождението. Само незапознатият с проблемите, които възникват при една такава ситуация, би махнал пренебрежително с ръка. От 1 декември 2007 г. Българската армия стана напълно професионална. Разделихме се с наборната служба. Една част от обществото ни ръкопляскаше, друга триеше сълзите си по доброто старо време. Наред с всичко друго професионализацията промени начина, по който участваме в операции извън територията на страната. От специално сформирани подразделения за конкретната мисия се премина към участие с щатни подразделения.
Генерал Стойков изпрати и посрещна 22 роти, 22 взвода и 1 кораб с общ числен състав 4400 военнослужещи за участие в 11 операции и мисии на НАТО, Европейския съюз, ООН и на коалиционните сили в Ирак. Относителният дял на военнослужещите, участвали в операциите на НАТО бе 56%, на ЕС - 20% и 24% - на силите на коалицията и на тези под егидата на ООН. В този период бе сериозното увеличаване на участието ни в операцията на НАТО в Афганистан. През 2006 г. българският контингент от механизиран взвод и военно-полицейско отделение нарастна с включването в операцията на щаба на бригада "Югоизточна Европа" (като щаб на Многонационална бригада "Кабул") с 30 военнослущежи и поемането на оперативното ръководство на летище Кабул от авиационен модул от 70 военнослужещи. Година по-късно изпратихме механизирана рота в Кабул и рота за охрана на база Кандахар, с което миротворците ни в Афганистан достигнаха 400 военнослужещи. В края на 2007 г. съставът на ротата за охрана беше увеличен с 20 военнослужещи, а през юни 2008 г. - с още 50. В отговор на инициативата на НАТО за подготовка на Афганистанската национална армия, през февруари 2009 г. в Кандахар беше развърната съвместна българо-американска Оперативна група за обучение и връзка, в която участвахме със 7 военнослужещи, при което приносът ни към мисията достигна 472 военнослужещи. На практика повече от година, след като генерал Стойков сдаде най-високата военна длъжност у нас приносът ни към операцията на НАТО в Афганистан почти не се е променил. Под негово ръководство за по-малко от три години висшето военно ръководство успя да увеличи контингента ни от взвод и отделение до две роти на две от най-важните летища в азиатската държава. Със същата последователност Българската армия изпълняваше ангажиментите си към операцията на НАТО в Косово и на ЕС в Босна и Херцеговина. Намерихме сили и възможности да се включим в демонстрацията на решимост на НАТО в борбата срещу тероризма в Средиземно море, като ежегодно участвахме с фрегатата „Дръзки" с екипаж от 154 военнослужещи в операцията "ACTIVE ENDEAVOUR" за срок от 1 месец. Този опит позволи фрегатата да се включи във Военноморския компонент на мисията на ООН в Ливан (UNIFIL) за срок от два месеца.
Другото голямо предизвикателство, с което се справи генерал Стойков и неговият екип, бе операцията на коалиционните сили в Ирак. След решението за изтегляне на пехотния ни батальон трябваше да се вземе най-разумното решение как да продължим нашето участие. Главното бе сигурността на българските военнослужещи. На базата на задълбочен анализ беше формиран и изпратен в лагер „Ашраф" контингент от 154 военнослужещи. По-късно контингентът беше предислоциран в база „Кропър" в Багдад и на 22 декември 2008 г. приключи участието си в операцията. Така Българската армия изпълни с чест 5-годишната си мисия в Ирак. Създаде шанс на политиците и бизнеса ни да използват достойното представяне в интерес на България, на нейната икономика и търговия.
Не беше изтекла и година от заемането на високия пост, когато България бе приета за член на ЕС. Съдбата даде шанс на генерал Стойков да постави новото начало на участието на Българската армия в Европейската политика за сигурност и отбрана. Включихме се в регионалната многонационална бойна група „ХЕЛБРОК" (България, Гърция, Румъния и Кипър, с водеща страна Гърция) с пехотна рота и щабни офицери - общо 104 военнослужещи, като за заместник-командир бе определен български полковник. Бойната група беше сертифицирана и за втори път застъпи в оперативна готовност в началото на януари 2009 г. Заявено бе участие с механизирана рота от 128 военнослужещи в дежурството на „ХЕЛБРОК" в периода юли-декември 2011 година. В същото време Българската армия продължи своето активно участие в друга регионална инициатива - бригадата Югоизточна Европа (SEEBRIG) с участието на България, Турция, Румъния, Македония, Гърция, Албания и Италия.
През 2006 и 2008 г. бяха приети два нови пакета от Цели на въоръжените сили в рамките на отбранителното планиране в НАТО. В съответствие с тях, бяха сертифицирани на национално ниво и потвърдени в различна степен от НАТО всички декларирани сили, които следваше по съюзните стандарти да постигнат оперативна готовност до средата на 2009 година Това са 61-ва механизирана бригада; батальон от 38-и полк за ЯХБЗ и Е; два щаба (на тактическата група за специални операции и на групите за контрол на придвижването); дванадесет роти от родовете и специални войски на Сухопътни войски; два самолета и три вертолета от Военновъздушните сили; един кораб от Военноморските сили; отделни групи и модули в областта на разузнаване с хора (HUMINT), СИМИК и въздушен транспорт и евакуация. Повишиха се показателите за „използваемост на силите" - един от най-важните критерии на НАТО за ефективност на трансформационните усилия. През 2007 г., като „Сили за развръщане" бяха декларирани 25,5% от Сухопътни войски, а като „Сили за участие в операции" - 4,8%. За една година тези показатели нараснаха и достигнаха съответно 32 % и 6%.
Два интересни, взаимнозависими и изключващи се, процеса трябваше да ръководи генерал Стойков. Първият – освобождаване от излишно имущество и въоръжение и вторият – модернизация на армията. Не всичко зависеше от началника на Генералния щаб, но ръководената от него военна експертиза имаше голяма отговорност. Умението да се поставят въпросите, да се вземат своевременни решения и да се преодоляват трудности донесе резултатите. Най-натоварени бяха поделенията пряко подчинени на Генералния щаб и тези от състава на Сухопътни войски. Бяха сдадени напълно над 100 войскови района и близо 25 обособени части от войскови райони (Българската армия се разполага в 320). Над 38 хиляди тона различни типове бойни припаси бяха освободени и дадени за утилизация. Както и близо 90 хил. единици въоръжение. Другите данни са за бойна, автомобилна и спомагателна техника - 9 300 броя; самолети и вертолети - 39; кораби - 14; различни видове имущества - 1 660 тона. В края на 2008 г. стартира програмата за утилизацията на излишните бойни припаси, с която бе преодолян един дълго отлаган и високорисков проблем. Утилизирани бяха 22 300 тона.
Още по-интересен и не по-малко трудоемък бе вторият процес – модернизацията и превъоръжаването. Бяха приети на въоръжение 275 единици автомобилна и специална техника; 7 бронирани машини колесни БТР „Гардиан", 52 автомобила „Хамър"; 11 транспортни вертолети Кугар; 2 транспортни самолети Спартан; 2 фрегати и един минен ловец. Модернизирани бяха 31 броя БТР-60 ПБ. Възстановиха се и бяха въведени в експлоатация 16 МиГ-29 и три транспортни вертолета Ми-17. За осигуряване на контингентите, участващи в операции бяха закупени последно поколение термовизионни прибори, инженерна техника, комуникационно оборудване за сателитна връзка, сълзотворни и кинетични гранати и пушки за тяхното изстрелване. На въоръжение бяха приети нови камуфлирани униформени облекла (пустинен тип), обувки и снаряжение, отговарящи на най-високите съвременни изисквания. Контингентът ни в Афганистан бе оборудван изцяло с първата доставка по договора. Въведен беше в експлоатация фрагмент от Стратегическата комуникационна система на Българската армия по проект „Странджа-2. Разшири се системата за комуникации и проследяване на подвижни обекти „TETRA" и се доразви системата „КРОНОС" за обмен на класифицирана информация с НАТО.
Армията изпълняваше активно и своята мирновременна функция. Беше разработен „План на БА за оказване помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи". Съгласно него, в Българската армия бяха формирани, осигурени и функционират 89 модулни формирования, както следва: за авария в АЕЦ - 6; за промишлени аварии - 7; за пожари- 16; за наводнения - 13; за земетресения - 9; за зимни условия – 22 и за обезвреждане на невзривени бойни припаси - 16. Близо 3000 военнослужещи и над 500 единици техника бяха привлечени за изпълнение на различни помощни задачи. Сили и средства на Българската армия взеха участие в ликвидирането на последствията от наводненията през 2006 и 2007 г. по поречието на река Дунав и в община Цар Калоян; гасенето на горските и полски пожари през 2007 и 2008г.; преодоляването на тежките зимни условия през 2008 г. в областите Варна, Плевен, Русе, Сливен, Стара Загора и Ямбол; операцията по търсене и спасяване в района на нос Емине
през 2008 г. - участваха общо седем кораба и един
вертолет от ВМС; операция „Горещо лято" по ликвидиране на последствията от инцидента в базата за разснарядяване на бойни припаси в Челопечене.
Никой не може да отрече заслугите на генерал Стойков за развитието на сержантския корпус у нас. До този момент само се говореше по този изключително важен въпрос. През неговия мандат не само бяха открити, но и укрепнаха професионалният сержантски колеж към НВУ „В.Левски" и професионалният старшински колеж към ВВМУ „Н.Й.Вапцаров". В деня на освобождаването му от длъжност в колежите се обучаваха 56 кадета. Завършилите 93-ма випускници се реализират успешно в частите и съединенията на въоръжените сили. Тяхната повишена квалификация, професионализъм и изградени лидерски качества имат съществен принос за качеството на учебния процес и подготовката на подразделенията. Във въоръжените сили беше създадена нова длъжност - „главен сержант". В Генералния щаб, щабовете на видовете въоръжени сили, бригадите, базите и Националната гвардейска част бяха назначени 211 главни сержанти. Всичко, което стана в мандата на генерал Стойков, като началник на ГЩ на БА и по-късно като началник на отбраната, може да съперничи на замислените от сегашното ръководство на Министерството на отбраната промени, конкретизирани в проекта на Бялата книга. Необходимо е да отбележим обаче още едно много важно негово качество. Той е от ония генерали, които не се притесняват да подадат ръка на редника и съвсем приятелски да го попитат от какво има нужда. Може би за това по негово време Генералният щаб имаше достатъчно възможности, за да ръководи сам войската, без пряката намеса на политическото ръководство. За съжаление в края на мандата му разделението на властите в областта на отбраната бе нарушена. Законът сля цивилната и военната част. Нарекоха го интегрирано Министерство на отбраната. Стана ясно, че за войсковият генерал е трудно в такава компания. Неговата служба в армията, и особено последните години от нея, показват, че не винаги войната е условието да бъдеш голям военноначалник.
