Медии:Радикална и... объркана реформа за армията
20.02.2011 г.
Манол Тенчев*, в. „Труд”, 19.02.2011 г.
На 28 октомври 2010 г. Народното събрание, след само няколко изказвания на депутати, прие Бяла книга за отбраната и въоръжените сили (ВС) на Република България. Преди това Министерският съвет прие без обсъждане този документ, който министър Аню Ангелов нарече “Концептуална програма за развитие на ВС, изградена върху преглед на структурата им”. Точно след два месеца с Постановление № 333 на МС от 29 декември е приет и План за развитие на ВС на Република България до края на 2014 г.
Става въпрос за важни документи, свързани с военната ни сигурност за години напред, засягащи съществени промени в профила на Българската армия (БА). Дадена е зелена светлина за съкращаване на 7000 щика, на техника и въоръжение, закриване на гарнизони и структури. Заложеният в тази поредна реформа радикализъм налага по-внимателно взиране в двата документа.
Открояват се значителни разминавания в числата.
Например за резервистите в БА в Бялата книга веднъж са записани като 3000, малко по-нататък като 2700, според плана те ще бъдат 3150, а неотдавна министърът съобщи, че ще са 3500 души.
Последно, колко, г-н министър? И какъв ще е статутът на тези резервисти? Резервът на всяка армия многократно надвишава мирновременния състав. Нашите резервисти постоянен мирновременен резерв ли ще бъдат?
В общата численост на мирновременната армия при двата документа също се явяват разлики. В книгата БА е от 26 000 души, а в плана са 26 100. Не е изяснено резервистите в тази численост ли са включени или не. Защото ако от целия бъдещ състав на БА извадим 2380 цивилни служители и примерно 3150 резервисти, ще получим 20 570 кадрови военнослужещи - почти колкото след Ньойския диктат.
Но ако тези резервисти ги прибавим към мирновременния състав, стават 29 250 души. А може би това е целта - манипулативната игра с цифри да предизвика пълно объркване както между тези, които сега служат в БА, така и в обществото като цяло.
В двата документа никъде не се сочи числеността на военновременния мобилизационен резерв. Вероятно доброволността на единия и задължителността на другия вид резерв тепърва ще предизвикват проблеми. Няма начин гражданите да не реагират на тази неравнопоставеност в условията на премахнатата от 1 декември 2007 г. наборна военна служба.
Впрочем, какво става със Закона за резерва? В Бялата книга е записано, че ще е готов в началото на 2011 г. Вместо това наскоро научихме (пак от министъра), че нещата се отлагат за лятото (?!). Нали за този закон самият той тръбеше още след като го назначиха за заместник-министър, от лятото на 2009 г.
Що се отнася до бъдещето на бойната техника и въоръжение на БА, нещата придобиват апокалиптични измерения.
Ако сравним предишния Актуализиран план 2015 (от март 2008 г.) с новия План за развитие до 2014 г., ще видим, че последният спокойно може да се нарече “План за разбиване на БА”.
При сухопътните войски (СВ)от 160 танка ще останат 80, от 378 бойни бронирани машини - 280, от 192 артилерийски системи над 100 мм - 96. Това означава отказ от класическата им схема и трансформация на СВ до нивото на експедиционен корпус тип лека пехота. Като компенсация (и едва ли не като панацея) се издига и развява знамето на идеята за “маневрени батальонни бойни групи”. Но техният бъдещ брой е неизвестен.
Предстои закриването на Щаба по осигуряването и поддръжката. Сякаш е забравено старото правило “Здрав тил - сигурна победа!”. Никъде в бъдещите структури на СВ не се споменава Централният артилерийски полигон в Змейово. Той излишен ли е за БА и българските фирми за военна продукция? Ако е така, какво ще стане със сградите и територията му?
Във Военновъздушните сили (ВВС)нещата са дори още по-зле. Бойните ни самолети ще бъдат 16, а бойните вертолети - 6. Транспортните самолети ще бъдат само 7, транспортните хеликоптери - 16, а учебните самолети - 12. Учебно-бойни самолети не се предвиждат. Шест транспортни Ми-17 и 6 бойни вертолета Ми-24 вече са снети от въоръжение и вероятно ще бъдат продадени.
Транспортна авиобаза и радиотехнически полк няма да има, но никъде не са посочени структури, които да ги заменят. Вместо 5 транспортни самолета “Спартан” (C-27J) ще купим само три, които щели да се обслужват чрез наети за тази цел фирми.
Някога в авиобазите имаше служби Технико-експлоатационна част (ТЕЧ) с квалифицирани инженери, техници и механици, които обслужваха самолетите. Може би сега с тези фирми на данъкоплатеца ще му излезе по-евтино?
В План 2014 е записано придобиване за ВВС на “до 20 бр. нов тип основен боен самолет”. Вместо това обаче МО изпраща писма до 4 фирми производителки със “запитване за закупуване на 8 нови или употребявани многоцелеви изтребители”. Това последното пак никой не го обяснява. Защото и една ескадрила е недостатъчна и не ни върши особена работа, а пък свиването до звено... Както е тръгнало, май ще се наложи някоя от съседните страни от НАТО да поеме охраната и на българското въздушно пространство.
Като че ли се подхожда повърхностно и несериозно и към шведската оферта за изтребители “Грипен”, която е доста изгодна за малка България и която изключва предлагането на самолети “втора ръка”. (Изтребителите “Грипен” успешно служат в Швеция, Чехия, Унгария, Тайланд и ЮАР.)
Освен всичко друго през 2012 г. изтича ресурсът на родните изтребители от времето на Виетнамската война МиГ-21 и оставаме само с 12 МиГ-29. Забулена и е и съдбата на самолетите Су-25, аналог на американските А-10 “Тъндърболт”. За тях нито дума - като за покойници.
Във флотанещата също са на косъм. Бойните ни кораби остават шест, но тези за бойна поддръжка от 14 спадат на 6. В годината, в която родните Военноморски сили (ВМС) се разделиха с последната си подводница, съседна Гърция придоби първата си подводница клас 214, закупена от Германия.
В момента не е годен за полет нито един от флотските вертолети амфибии Ми-14 ПЛ. Това налага понякога “Кугър”-и на ВВС, базирани в Крумово, Пловдивско, да се предислоцират и да изпълняват несвойствени и рисковани задачи на море. Въпреки това от планираните 6 френски хеликоптера “Пантер” ще закупим само три. Да не забравяме, че морската ни авиобаза “Чайка” е създадена през 1917 г., а в различни периоди разположената там ескадрила е разполагала с до 10-12 бойни машини - водосамолети и хеликоптери.
***
Аню Ангелов е решителен човек, щом си позволява да извършва толкова непопулярни действия при толкова нисък рейтинг. Според изследвания на НЦИОМ и на Центъра за анализи и маркетинг, проведени през декември 2010 г. и в началото на януари т. г., доверието в него е спаднало от 29,5 на 19,9%. Дано бъдещите поколения българи бъдат по-снизходителни и му простят за поредния експеримент с Министерството на отбраната и с Българската армия.
Каква войска имахме след Освобождението
За да претеглим по-ясно числата, заложени в започващата реформа на армията, нека се върнем в новоосвободена България.
На 8 юли 1878 година със Заповед № 1 на руския императорски комисар генерал княз Дондуков-Корсаков е разформировано Българското опълчение и е сформирана Българската земска войска (БЗВ). Предвидено е войската на Княжество България да се състои от 4 рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и пионерни части с обща численост 84 750 души.
Поради тежките условия на Берлинския договор от същата година, липсата на технологично време и недостига на пари в новосъздадената държава до края на август 1878 г. БЗВ нараства по численост до 31 400 души. Това е армията само на Княжество България с територии, заключени между Дунава и Балкана и Софийска област.
А в развитието на военното дело по онова време грешки в цифрите са били недопустими.
*Авторът е експерт по национална сигурност и отбрана.
