Медии: Първата жена офицер във ВМС - на 80 години
21.02.2011 г.
Валентин Димитров, сп. „Клуб ОКЕАН”
Ако днес броят на жените сред офицерите в българските ВМС гони скромния един процент, до средата на миналия век във военния ни флот няма нито една дама под пагон. Първа жена „истински” офицер – с военно образование, получено във ВВАУ „Г. Бенковски”, е лейтенант Зорка Вълчева. Тя е родена във Варна на 2 февруари 1931 г., в ученическите си години се записва в курс по безмоторно летене, мечтае да стане военен пилот и кандидатства в авиационното училище. Отчитайки бързото развитие на ВВС и кадровата ситуация в тях, тогавашният им командващ генерал Захариев има идея за спешно обучение на синоптици за служба по летищата. Така варненката е приета в единствения випуск метеоролози-синоптици. Взводът неосъществени летци – 13 момичета и 13 момчета, завършва тясната си специалност ускорено за две години – без ден домашен отпуск.
Единствено Сърнето – курсантски прякор на 20-годишната лейтенант Вълчева – получава разпределение във флота. От 1951 г. на Хидрографската му служба тя отдава 39 години – 30 офицерски, от които 13 със звание подполковник, а след девоенизирането на длъжността й - още 9 като военен служител. През първата година от службата си в марината Зорка се омъжва за морски офицер, през втората ражда дъщеря си. На два пъти адмирал Добрев отговаря отрицателно на рапортите й да се обучава за получаване на морско звание. Ценял я много като синоптик, за да й разреши да стане навигатор. Ценят я и в Морското училище като съавтор на учебник за курсантите по хидрометеорология.
Преминала в запаса, а след това и в пенсия, загубила най-близките в семейството си хора, Зорка Вълчева намира морални сили, за да търси смисъла на живота си в обществени ангажименти, творчество и благотворителност. Тя е член на Изпълнителното бюро на Общинския съвет на СОСЗР – Варна, а отскоро – и почетен член на съюза. Кака Зорка, както я наричат колеги и приятели сред запасните чинове, пее от дете, от ученическите си години пише стихове. Автобиографичната й книга „С капризите на времето в двубой” всъщност е своеобразна история на Хидрографската служба на ВМС през втората половина на XX век. Част от стиховете от поетичната й книга „По ритъма на сърцето” се превръщат в песни от женската вокална група „Прибой”, в която тя пее вече близо три десетилетия.
Възвишеното благородството на тази жена намира изблик към най-пренебрегнатите от съдбата същества. Две години в Дома за изоставени (някои и изоставащи) деца тя помага за тяхното социализиране. От този период е следващата й детска книжка за приключенията на папагала Перкито. Девет от нейните „питомци” в социалното заведение са осиновени в чужбина. Теменужка е по-специална. От петък до понеделник 3-годишното момиченце е в дома на Зорка Вълчева, когато в България за приемни родители още не се говори. Осиновено от италианско семейство, детето два месеца казва само две думи – „мама Зори”. Трогателна е срещата между Зорка и поотрасналата вече Джулия във Венеция. Миналата година италианците канят Зорка Вълчева още веднъж на важно за тийнейджърката събитие – първото причастие. Мама Зори не се колебае за миг – за църковния ритуал отива на Ботуша, този път в Кремона.
„Онзи” випуск синоптици, завършили преди 60 години, има своя традиция – ежегодна среща на 23 март – Световния ден на метеоролога. Випускът не е същия – „в строя” са 12 жени и трима мъже. Срещите редуват София и Варна, където организатор е Зорка Вълчева. На 80-годишнината й на 10 февруари също има от „метеовзвода” – подполковниците от запаса Коста Костов и Радка Здравкова – първата приятелка, долетяла специално от Виена. Прозвучават поздрави в стихове и песни, изпълнени от „нейната” вокална група „Прибой”. На тържеството си „виновницата” прави поетичен „отчет” на своя живот пред близки, приятели и колеги, който завършва с думите: „На родната страна и офицерската си чест аз вярна ще остана!”
