Едно на "лице", две на "опаки"
21.02.2011 г.
* * *
Да започнем плетката, а? Не, не бабината – другата!
Едно на „лице”: В годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2009 година се казва, че той е, цитирам, „ ... доказателство за осъществяваната от Министерството на отбраната политика на пълна прозрачност и ефективна отчетност пред народните представители и обществеността.”
Пак там категорично са заявени приоритетните направления в отбранителната ни политика, както следва:
- Отбранителни способности
2. Хората в отбраната
3. Национална и евроатлантическа сигурност и отбрана, международен мир и стабилност
4. Поддръжка и осигуряване на отбраната
Аз, с моите три военни образования разбирам, че това значи: „Граждани на България, ние честно заявяваме пред вас и вашите народни представители, че първо мислим за националната отбрана, после за хората във войската, чак след това за сигурността на страните от НАТО, мира и евентуално стабилността на някои региони, и не на последно (ама си е баш на последно) място за поддръжката и осигуряването на отбраната.”
Две на „опъки”: Мистър Байърли в своя телеграма от 29 октомври 2007 година (14.24 часа) докладва еднозначно два негови приоритета:
1. Наша първа цел е да засилим капацитета на България за развръщане и водене на бойни действия на оперативно съвместими с НАТО сили ЗАД ГРАНИЦА!
2. Допълнително финансиране трябва да бъде насочено за покриване на нарастващите цени за издръжка на персонала и заплатите на ПРИВЛЕЧЕНИТЕ ЗА МИСИИ В ЧУЖБИНА!
Шест на „лице”: Пак в този доклад, в основните направления на отбранителната Политика са поставени следните цели:
1. Намиране на решение за основен боен самолет с цел гарантиране на въздушния суверенитет след 2012 година
2. Привеждане на флота в напълно функционално състояние (!?!)
3. Рационализиране на комуникационните проекти....
4. Изграждане на единна система за военно образование....
5. Модернизация на бойната подготовка (!?!)
6. Поддържане на устойчива социална политика, гарантираща предвидимост и възможности за избор в кариерното развитие
Пет на ”опъки”: Пак в доклада на посланника:
„Давайки й (на България) много лимитирани ресурси, ние пледираме за по-големи инвестиции за Сухопътни войски, тъй като покупката на допълнителни бронирани машини, бронежилетки, персонална и свързочна екипировка ще има по-голям и по-бърз ефект върху способността им за развръщане (познайте къде?), отколкото закупуването на нови бойни самолети и кораби. Ние възразяваме на насочването на България към масови покупки на нови въздушни и военноморски системи...”
„... България трябва да бъде окуражавана да реализира спестявания чрез елиминиране на неефективни и неподходящи за многонационални мисии елементи, като двете й подводници и остарелите руски ракетни системи „повърхност - въздух”, които костват около милион годишно.”
Мистър Байърли горещо препоръчва и как да развиваме силите си:
„... Сухопътните войски да бъдат окуражавани да ограничат финансирането само за изпълнение на изискванията за развръщане зад граница...”
... „Ние планираме да пледираме против нови и много скъпи системи за ВВС, като „Юрофайтър” и „Гриппен”... за сметка на добрите стари „Ф-16” и „Ф-18”, като „мост” към оперативна и тактическа трансформация.”
...”Ние ще продължим да предупреждаваме България, че сме против масови разходи за френски корвети (най-малко в краткосрочен и средносрочен план) и да пледираме за кораби „втора ръка”... България трябва да бъде окуражавана да се съгласи с елиминирането на програмата за развитие на подводния й флот!”
* * *
Преди да продължа поглеждам „плетката” си. Леле-е-е, няма нищо общо с бабината! Все едно съм чепкал вълна и тя станала „фъкана” ли беше, fuck-ана ли?
Стига! Тези ги разправяйте на депутатите, господа стратези! Тези, дето гледат на боен кораб, както индианец гледа шевна машина! Не на професионалисти! Превръщат ни в маша за вадене на горещи въглени от „горещи” точки на техни горещи интереси!
Въоръжените ни сили се разграждат под диктат, с ударение мисии зад граница, пласиране на старо американско желязо и детерминиране на всичко, което може да сдържа някого! Колко гръцки войници има в Афганистан, или Ирак, а? Ама те са дърти византийци, ромеи подли! Мислят само за държавата си и за народа си! А ние сме пак интернационалисти, пардон, мултинационалисти! Схващате ли разликата? Не? Браво! Няма разлика!
Отдавна приказвам, че подводницата е единственото средство, което може да бъде скрито в нашето море. От всички. И там е „белята” я! На турски... Че само тя може да следи трафика на каквото искате, незабелязано от заинтересуваните от него! И какъв балансиран флот без подводници? На „куц крак”?
Противовъздушните системи „жилят”! Току-виж свалили някой пътнически самолет вместо разузнавателен, а? Иначе, какво му е на Козлодуй - ние сами ще си го унищожим преди арабските ракети, или терористи! Ще му остане само лафа, дето завършва на... и-кратко! Белене? Айде бе, пак ли руснаци?
Дупе да им е яко на сухопътчиците! Генерал Гелев, по руски, ги наричаше „сухопутчици”. Ще маат гащи в Азия и Африка, докато им се разплаче майката, за съжаление фактически...
Колкото до социалната политика, тя е ясна - отиващите да мрат зад граница - с бонус, другите сами ще се уволнят от немотия. А в изпълнение на ясната кадрова перспектива, скоро командващият българските ВМС предложи на още двама офицери алтернатива - да се уволнят по желание, защото имат години за пенсия, или да ги съкрати! Будали - уволниха се по желание!
Какъв доклад, какви кораби, какви самолети, какви домати, какви колчета кой кое ял - колкото по-неясно го поднесеш, толкова по-ясно един ден ще те псуват!
* * *
През лятото на 2010 г. Асоциацията на ветераните подводничари в
Украина (не е Украйна, както и Пекин не е Пекин) организира автопоход съвместно с представители на руското подводно братство под лозунга „По пътя на победата”, или нещо подобно. Благодарение на Община Варна стана възможно по време на визитата да подпишем договор за сътрудничество с тях. След тържествения обяд братята помолиха за помощ по колите - кой джанта изкривил, на кой му приплъзва съединителя - помогнахме. Докато водех един джип към сервиза момчетата коментираха удължаването на договора за оставане на Руския Черноморски флот в Крим. Стана дума, че докато в Севастопол има руски флот може да гледат НАТО през „крив макарон”. Те бяха от Западна Украина, антируски настроени комай. Питаха ме добре ли е в НАТО. Отговорих по съвест:
„Момчета, ние десет години, от 1994-та до 2004-та, бяхме в една
предприсъединителна, зарибяваща програма, наречена „Партньорство за мир” (PARTNERSHIP FOR PIECE). Американците й викаха „PARTIES FOR PLEASURE” (Партита за удоволствие). През това време войската ни намаля два пъти, модернизация не се случи, а за нова техника не можехме и да мечтаем! Сега вече седма година сме в НАТО, войската ни намаля още два пъти, а има само нови „Хамър”-и за Азия и Близкия Изток, като не смятаме мерцедесите и джиповете на шефовете в Министерството на отбраната! ВОТ!”
Бележка: Авторът не ангажира институциите, за които работи и в които членува с личното си мнение.
Илюстрацията е от архива на „Морски вестник”
