Изстраданата стратегия
28.02.2011 г.
Кабинетът "Борисов" все още не е внесъл в парламента Доклад за състоянието на националната сигурност през 2009-а. Защо ли?
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Трябва ли да викаме “Ура!!!”, че България най-сетне има Стратегия за национална сигурност? Сигурно, макар че все повече остава назад времето, когато този боен вик, донесъл ни толкова национална гордост от победите по бранните полета, може да прозвучи мощно и да бъде чут и от двете страни на фронтовата линия. За това, разбира се, не е виновна въпросната стратегия. Тя няма отношение нито към числеността, нито към структурата на армията. Защото идва тогава, когато може единствено да констатира статуквото, т.е. липсата на достатъчно мъже и жени във военна униформа, за да се чуе добре до болка познатото от военната ни история “Ура”. И не само това. Отбраната е само един от множеството елементи на националната сигурност.
Все пак можем да въздъхнем с облекчение. Стратегията е приета и то, както държат управляващите да се казва, без нито един депутатски глас “против”. Обаче само със 120 “за”, т.е. половината членове на 41-то Народно събрание намериха за необходимо да направят всичко възможно, за да подкрепят документа. Останалите бяха или “въздържали се” или изобщо ги нямаше. Впрочем това си е вече една
тъжна традиция
Само преди две седмици нито един от наличните в парламентарната зала депутати не взе отношение по предложените от правителството поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тогава за пореден път Народното събрание показа пълна индиферентност, т.е. безразличие към военната ни сигурност. А нещата не са толкова безобидни. С тези промени Народното събрание развързва ръцете на политическото ръководство на Министерството на отбраната. За добро или за лошо, е друг въпрос. След като председателството прекара по най-бързия начин процедурата по гласуването, едва тогава депутатите разбраха, че вратата е затворена. Трима от тях използваха правото си на отрицателен вот, което, разбира се, едва ли променя впечатлението от отношението, т.е. от безразличието. В края на октомври миналата година законодателите ни минаха набързо и през Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. По документа, който решава каква да бъде военната ни сигурност поне за десет години напред, те се отчетоха с осем изказвания, четири реплики и две дуплики.
По стратегията нямаше как да се мине с толкова малко изказвания. Все пак по принцип тя е изключително важна за всяка държава. За България приетата стратегия има и друга особеност. Тя е един от най-изстраданите документи през последните две десетилетия. През 2005 и 2008 година имаше два неуспешни опита. Точно тогава бе най-удачното време да се разделим с Концепцията за национална сигурност от 1998 година. Това бяха времената непосредствено след приемането ни в НАТО и малко по-късно – в ЕС. Не стана и то по партийно-политически причини. Самите проекти имаха достатъчно достойнства. Бяха и консенсусни. Поради това сега приемаме гласуването на стратегията с въздишка на облекчение.
Макар че и този проект, който имаше своите макар и неосъществени, но добри първообрази,
се забави неоправдано и необяснимо дълго
Правителството прояви похвално желание да даде на държавата този документ, но не си направи сметката колко време ще му е необходимо и какво ще се случи, ако бъде загубена почти една година. Както и стана.
На 15 септември 2009 година министър-председателят Бойко Борисов отдаде заповед за подготовката на стратегията и формира работна група начело с вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. На 30 април миналата година в отговор на депутатски въпрос от парламентарната трибуна премиерът заяви, че до края на май 2010-а Стратегията за национална сигурност ще бъде внесена в Народното събрание. На 14 май под неговото председателство Съветът за сигурност при Министерския съвет разгледа проектопредложение за Стратегия за национална сигурност, представено от работната група. Проектът, каза тогава Бойко Борисов, цитиран от правителствената пресслужба, ще бъде разгледан от Министерски съвет в началото на юни, след което ще бъде внесен за одобрение от Народното събрание. На 3 юни проектът се появи на сайта на правителството. Политиците изчакаха да мине лятната ваканция на 2010 година и Консултативният съвет за национална сигурност се събра по тази тема на 17 септември. Оказа се, че кой знае какви различни позиции няма. Стратегията обаче отново не бе на дневен ред. Чакахме нещо. Смелите изказвания, че можем да изпреварим приемането на Стратегическата концепция на НАТО, бяха забравени много бързо. Три седмици след Лисабонския форум на Алианса правителството пусна българската стратегия към парламента. На 25 февруари 2011 година Народното събрание си каза тежката дума с гласовете на … 50 на сто от членовете си.
Пирамидата на системата на националната ни сигурност вече има своя връх или основа. Въпрос на гледна точка. Това не е толкова важно. По-важното е, че генералната линия е дадена и секторните политики могат да се реализират. Не е точно така обаче. Поне в сферата на военната сигурност. Там нещата вече са решени.
Оказа се, че не е необходима Стратегия за национална сигурност,
за да се проведе Преглед на структурата на Въоръжените сили, да се приеме Бяла книга за отбраната, План за развитието на Въоръжените сили със съответните решения за съкращения на личен състав и да се промени закона. И това правителство, и това парламентарно мнозинство се подведоха по досегашната практика да се слага каруцата пред коня. Макар че ГЕРБ с твърдата подкрепа на “Атака” има пред себе си един спокоен 4-годишен мандат, в който можеше да покаже логика в политиката за национална сигурност. Така беше през 1995 година, когато се приемаше първият Закон за отбраната и Въоръжените сили. Концепцията за национална сигурност дойде след повече от две години, а след още една – Военната доктрина. Така се случва и сега.
Има едно обяснение
То се подсказва от факта, че това правителство все още не е внесло в Народното събрание доклад за състоянието на националната сигурност за 2009 година. Тук въпросът не е само до неизпълнението на задължение, произтичащо от Концепцията за национална сигурност. По-лошото е, че България не разполага с обстоен анализ на състоянието на своята национална сигурност за 2009-а, а вече и за 2010 година, а в същото време нейният парламент приема стратегия.
Ако нещата не бяха тревожни, особено във вътрешен план, извинения могат да се намерят. Но не е така и всички го виждат. Не е добре, ако този факт се дължи на недостатъчен капацитет в министерствата и ведомствата. Крайно време е да се разбере, че националната сигурност далеч не е само войнишкото “Ура!!!”, което като че ли сме склонни да забравим.
Публикувано в www.argumenti-bg.com
Текст на снимката: Едва половината народни представители подкрепиха Стратегията за национална сигурност. Останалите ли или нямаше в парламента, или се въздържаха.
