Силовите министри се карат. А какво остава за останалите?
08.03.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Амбицията на министъра на отбраната Аню Ангелов за законотворчество започна да среща отпор от неговите колеги. Пръв скочи вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Ябълката на раздора се оказа внесеният от Министерството на отбраната (МО) проект на закон за военната полиция. Мястото на престрелката – заседанието на правителството от миналата седмица.
Според Цветан Цветанов, в чийто ресор като вицепремиер е и отбраната, в проекта има доста несъответствия и противоречия. Нещо повече – той изобщо не е съгласен с внасянето и приемането на закон за военната полиция. Тази
размяна на реплики
показва колко е съгласувана законодателната политика на Министерския съвет. Законопроектът е влязъл в графика за първото полугодие на годината. Вицепремиерът обаче не е бил информиран за това. Спорът между двамата е повече от принципен.
Вътрешният министър изобщо не иска и да чуе да има отделен закон за хиляда души, както се изразява той. Военният обаче е от другата страна на фронтовата линия: “Аз категорично не съм съгласен с вицепремиера Цветанов поради няколко причини. Има един единствен човек в Министерство на вътрешните работи, който защитава тази теза, че правомощията на Военната полиция не трябва да бъдат в отделен закон, а в Закона за отбраната и въоръжените сили. Многократно съм се съветвал с министъра на правосъдието и с останалите хора юристи. Не считам, че най-добрите юристи са в МВР поне по отношение на законодателната дейност.” Ето тук става интересно. Според Аню Ангелов най-добрите юристи не са в МВР. И други са изразявали през последната година и половина такова мнение. В този случай не се знае кой кого напада. Военният министър вътрешния или обратното?
Едно обаче е категорично ясно. Двамата министри тълкуват по съвършено различен начин съгласувателния процес. Аню Ангелов казва: “От всички бележки, които са представени, Министерство на вътрешните работи е съгласувало законопроекта с 8 забележки, 7 са приети, една не е приета във връзка с противопожарния контрол, тъй като препращаме към един член от Закона за МВР.” Цветан Цветанов обаче има друга гледна точка: “Нашето мнение във всичките тези месеци (б.р. – проектът е готов от четири месеца и публикуван на сайта на МО) е било категорично, че не сме съгласни. Въпреки това сме дали забележки, които са изразени на четири страници.”
Министърът на отбраната усеща, че го бламират
И то вицепремиерът. За това става още по-категоричен и настъпателен: “Искам да кажа, че този закон е разгледан съвместно на Комисията по вътрешен ред и сигурност и Комисията по външна политика и отбраната. Имали са възможност депутатите многократно да се обръщат към мен за консултации и аз съм давал такива консултации. Ако ще се бламираме по този начин, аз не считам, че това е нормалният начин. Аз съм го предложил, има го в законодателната програма, тя е гласувана от Министерски съвет. Не виждам причини, поради които да се казва, че има някакви неясноти. Напротив, всички неясноти са отстранени и всичко това е вследствие на едно много задълбочено обсъждане.” Това поведение е напълно в съответстиве с характера на Аню Ангелов. Когато е решил да направи нещо, той няма да се спре. В случая обаче срещу него стои вицепремиерът, който е най-довереният човек на Бойко Борисов. Цветан Цветанов не крие опасенията си, че парламентарната група на ГЕРБ може да не е на мнението на военния министър: “Защото ние тук се събираме – един колективен орган, всеки си има своите компетентности в съответните ресори, но ние приемаме нещо, при което се осланяме на вносителя, който е съответният министър. Но когато отиде в парламента, знаете колко са дебатите и колко са проблемите, които възникват в последствие. Нека да изтеглим законопроекта, да го обсъдят на широк дебат със съответните представители от съответните комисии – и на вътрешен ред и сигурност, и правната комисия, да се дискутира, да се поканят и други експерти, и тогава да вземем решение, което знаем, че и в парламента ще бъде отстоявано по начин, по който в момента го отстоявате Вие, господин Ангелов. Аз не възразявам и не бламирам каквото и да е решение, стига то да кореспондира с цялостната политика както на правителството, така и на парламентарната група, която трябва да отстоява принципни позиции вътре в заседанието на парламента.”
Ставаме свидетели на сериозно обвинение. Вицепремиерът се съмнява, че действията на военния министър кореспондират с цялостната политика на правителството и парламентарната група.
Намесва се външният министър Николай Младенов
в подкрепа на Аню Ангелов, на когото предаде преди една година МО. Цветан Цветанов преминава към детайлите. Според него в закона са записани отговорности на вътрешния министър, които трябва да носи военният. С мълчаливото съгласие на министъра на правосъдието Маргарита Попова става ясно, че проблемът не е правен, а концептуален. Така дебатът се връща към основната теза на вицепремиера: “Това означава ли, че ние трябва да направим закон за Гранична полиция, или трябва да направим отделен закон за Главна дирекция за борба с организираната престъпност, или трябва да направим отделен закон за националната полиция. Ако така ще ги роим законопроектите, които ще бъдат за по хиляда–две хиляди човека, аз мисля, че това е несериозно.”
Тук
Цветан Цветанов си навлича гнева на премиера
“Не си прав, защото ДАНС е по подобен закон и не са повече хора, а и те са бившата служба за сигурност към МВР, която си е била винаги там. И едва ли, тук вече ще взема твоята страна, едва ли като изведоха по този начин настрани, стана по-добра служба.” Ето я и оценката за ДАНС. Излизайки от МВР, тя не е станала по-добра служба. Ами, ако изведем служба “Военна информация” от МО, дали с военното разузнаване ще се получи същото? Има такива сигнали от депутати, а и от министъра на отбраната.
Аню Ангелов няма никакво намерение да се предава и
вкарва в боя последните си резерви,
казвайки на премиера:
“Най-важното, което искам да отбележа, вие си спомняте пред висшия команден състав, че поставихте задачата Военна полиция да участва в охраната на обществения ред специално за селскостопанските площи, да не се краде реколта и т. н. Ние досега нямаме такова правомощие и не сме го изпълнявали. Ето сега в този закон въвеждаме това правомощие. Освен това досега всичко ставаше въпрос на телефонен разговор – на мен ми се казва, примерно, от вътрешния министър или от главния секретар – трябва да отиде една група да участва в залавянето на еди каква си група. Тя отива, но отива на базата на устна договорка. Сега това е фиксирано в закона как трябва да става, взаимодействие, има съвместна инструкция на двамата министри.” Прав е министърът на отбраната. Какви са тези действия без закон, без документ? Военната полиция участвала в борбата с престъпността по устни договорки?! Едва ли някой е допускал, че и това може да се случи!
Престрелката завършва със
Соломоновското решение на Бойко Борисов
“Точка 17 се приема на вносител. До сряда да се изчистят с останалите колеги в МВР всички тези теми.” Да, но концептуалният въпрос остава нерешен. Според законодателната програма на правителството законопроектът за военното разузнаване трябва да бъде готов за предварително съгласуване до 3 май, за да бъде внесен в Министерския съвет на 1 юни. Тогава същият този дебат трябва да бъде възпроизведен. Би трябвало Цветан Цветанов да повтори думите си: “Това, което предлагам, е, нека да се подготви от Министерство на отбраната законодателен пакет от мерки, които са свързани. Защото в момента ще се зададе въпрос: защо няма за НСО внесен законопроект, защо няма за НРС внесен законопроект, защо Военна полиция трябва да има закон, който касае около хиляда служители, предполагам.” Само че тогава ще пита не за военната полиция, а за военното разузнаване. След това може да пита и за резерва. МО е подготвило и такъв закон.
Докога ще бъде така? Нали Народното събрание прие Стратегия за национална сигурност, която трябва да организира усилията на институциите! След като силовите министри не се разбират, какво остава за останалите?
Публикувано в (www.argumenti-bg.com)
