Въпрос на празника: Кой унищожи ракетния щит на България?
11.03.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Днес е професионалният празник на ракетните войски и артилерията. Той е обявен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Свързан е с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война /1912 -1913/. На 11 март 1913 г. в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на крепостта. За първи път празникът се чества през 1993 г. по повод годишнината от щурма и превземането на Одринската крепост. На празника търсим отговор на въпроса: „Кой унищожи ракетния щит на България?” Преди известно време получихме мнението на генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров, който е създател на много от ракетните бригади, ракетно-технически бази и ракетни дивизиони. Организира първия боен пуск с оперативно-тактическа ракета.
Всяка година на 4 декември артилеристите в армиите на редица християнски държави почитат своя патрон - света великомъченица Варвара. От 2005 г. в шуменския военен факултет „Артилерия, ПВО и КИС” на НВУ „Васил Левски” инициативен комитет присъжда почетна грамота и икона на светицата за изключителни заслуги към артилерията. През 2010 г. това високо отличие бе връчено на генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров от началника на факултета полковник доцент Нелко Ненов.
Генерал-лейтенант Димитър Тодоров е роден на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. От септември 1941 г. е войник в 12-и пехотен полк в Стара Загора. Следва арест за антифашистка дейност и 15-годишна присъда в Сливенския затвор. От 29 ноември Димитър Тодоров е доброволец във втората фаза на войната, става помощник-командир на първо артилерийско отделение от 8-и дивизионен артилерийски полк с чин капитан. Така започват 43-те години служба в Българската армия, които завършат на 31 март 1987 г. Петнадесет години военачалникът е бил начело на българските ракетни войски и артилерия и близо 10 години главен инспектор по ракетните войски и артилерията.
От 1960 година полковник Тодоров е началник на щаба на командването на артилерията. От 1962 г. той е временно изпълняващ длъжността командващ артилерията. Титуляр командващ става на 23 април 1963 г. Командващ на Ракетните войски и артилерията в Българската армия е от 19 октомври 1964 г. до 1978 година. В началото на септември 1965 г. му е присвоено званието генерал-майор, а през 1974 г. - генерал-лейтенант. В края на 1978 г. освобождава длъжността командващ Ракетните войски и артилерията и става главен инспектор на ракетните войски и артилерията в МНО. На 31 март 1987 г. преминава в запаса. Генерал-лейтенант Тодоров е създател на много от ракетните бригади, ракетно-технически бази и ракетни дивизиони. Организира първия боен пуск с оперативно-тактическа ракета. Днес генералът споделя : „Армията е школа, която прави човека истински мъж. Благодарен съм и съм щастлив, че и аз съм един от многото наши артилеристи, на които се падна да бъдем активни участници в строителството на българската артилерия в периода 1944-1987 година.” „Родилните мъки“ и невероятния ентусиазъм при създаването и укрепването на ракетните войски генерал Тодоров е описал в книгата си „Ракетните войски на България“. Не случайно още веднага след нейното отпечатване тази книга беше наречена „Библията” на родните ракетни войски. И днес генерал Тодоров е човек с активна гражданска позиция, почетен член на Съюза на ветераните от войните, почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и почетен председател на клуб „Ракетни войски и артилерия”.
Отговорът на генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров на въпроса кой унищожи ракетния щит на България: ”Темата за унищожаването на ракетния комплекс 9К714 „Ока” от Ракетните войски на БА започва на 8 декември 1987 г., когато е подписан Договорът за ядрените сили със среден радиус на действие. Още през 1990 г. посланикът на САЩ Хил връчва нон-пейпър на МВнР за демонтаж на ракетните комплекси. Това се повтаря през 1992 и 1995 г., но вече не се говори за демонтаж, а за ликвидиране на ракетните комплекси на БА „земя-земя”.
На 25 юни 1997 г. в МВнР е депозирана вербална нота, адресирана до нашата страна, с която се настоява Република България и в частност МО, да премахне ракетните комплекси 9К714 „Ока”, които те означават като SS-23. Натискът продължава и възтържествува. На 1 февруари 1999 г. влиза в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа исъответно друга помощ. Клауза на това споразумение гласи: „Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването на следните комплекси (системи) и свързаното с тях обслужване, материали и компоненти, както следва: SS-23 – ракетен комплекс 9К714 „Ока”; SCUD-В – ракетен комплекс 9К72, FROG-7-ракетен комплекс 9К52 и наличния SCUD-А 8К11.” Изпълнението влиза в сила, но към практическото му изпълнение не се пристъпи.
През 2011 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскоругготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс 9К714 „Ока”. Това решение е подкрепено открито от експрезидента Петър Стоянов, според който, ако запазим ракетите България няма да бъде приета в НАТО?! В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано: ракетният комплекс SS-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за”, 3 „против” и 2 „въздържали се”. По данни на печата са унищожени: 9К52 „Луна-М” – 50 бойни глави; 9К72 „Аерофан” – 64 ракетоносители и 47 бойни глави; 9К714 „Ока” – 24 ракетоносители и 24 бойни глави.”
На снимката: генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров
(На otbrana1957@abv.bg очакваме вашите отговори на въпроса „Кой унищожи ракетния щит на България?”)
