Топчето пука или пукна!?
11.03.2011 г.
Otbrana.com (otbrana19571@abv.bg)
Пътувах с един стар ракетчик, който бе тръгнал за Самоков да празнува с колеги артилеристи и ракетчици Деня на ракетните войски и артилерията- 11 март. В бившата столица на този род войска поделенията отдавна ги няма. Ще се съберат в стола на един завод, ще си спомнят гласа на топовете и “Скъд”, ще вдигнат наздравица за славното минало на Бога на войната. Той каза, че артилеристи и ракетчици от запаса и резерва ще се съберат и в Ямбол, Плевен, Стара Загора, Казанлък и други градове. Артилеристите и ракетчиците от запаса и резерва са много повече от действащите.
В един днешен коментар на Otbrana.com се разказва как са унищожени ракетните ни войски. Ракетните пускове са само история.
Жива ли е артилерията !
Няма вече големи артилерийски началници. Преди имаше артилерийски отдел в едно от управленията на ГЩ, а после към щаба на Сухопътни войски. Сега най-високата артилерийска длъжност в големия щаб е за подполковник. Артилеристите – полковници са си намерили топли длъжности далеч от безперспективния род войска и се сещат за вензелите на сърцето си само ако ги поканят на празника.
Днес празнуват и двата най-артилерийски гарнизона на армията. Празнуват през сълзи, защото следващата година от славния род войска ще остане само един разреден полк в Асеновград с няколко дивизиона. Командирът полковник Точилов ще се моли съкращенията да бъдат по-малко, а парите за учения да стигат. Дано остане надеждата да бъдат миротворци и след края на мисията в Босна и Херцеговина. Какво като са артилеристи! И те могат да изпълняват задачи в състава на охранителни роти в Кандахар и Кабул, като тези от механизираните и пехотните поделения. Защото без участие в мисии, не виждам как ще се “изправя гора от стомана”...
Тежка е участта и на артилеристите от Шумен. Закриват дивизиона . Резервисти от града спретнаха бунт в защита на действащите събратя, но гласът им потъна в пустинята на министерското безразличие и чувство за безгрешност. Тържествените събрания и спомени за славното минало не са лек за болката и раните от съкращенията.
Малко са вече старите артилеристи, които на мъжки банкети могат да запеят “Пред мойта конна батарея..”. Оредяват редиците и на тези, които гордо пригласяха “Артилерийо чест ти се пада!...” Все по-тихо се чува “тежката артилерийска крачка” на днешните воини. Дали и артилерията няма да последва ракетните войски ?
Засега топчето още пука. Артилерията все още мърда, не е пукнала.
