Военно-патриотичните съюзи имат потенциал и нацията трябва да разчита на тях
12.03.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Споразумение за съвместна работа имат вече Отечественият съюз и Национална асоциация „Сигурност”. Документът бе подписан от председателите на двете неправителствени организации Симен Симеонов и Асен Георгиев. В церемонията участваха почетният председател на Отечествения съюз Гиньо Ганев, председателите на СОСЗР, Съюза на ветераните от войните и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов, д-р Тодор Анастасов и младши лейтенант от резерва Петър Велчев, както и заместник-председателят на Съюза на военноинвалидните кооперации Богдан Николов и председателят на Националния антикриминален и антитерористичен форум Тихомир Стойчев. Отечественият съюз вече има подписани споразумения за взаимодействие и сътрудничество с военно-патриотичните съюзи: СОСЗР, СВВПБ и СВВБ. По този повод разговаряхме със Симеон Симеонов, председател на Националния съвет на Отечествения съюз.
- Г-н Симеонов, какви цели и задачи си поставяте с подписването на споразумения за взаимодейсдтвие и сътрудничество с военно-патриотичните съюзи?
- Ние си поставяме няколко цели. На първо място, да обединим усилията си като структури, като кадри и като хора в по-добрата защита на специфичните интереси на членовете на тези съюзи. Особено голям въпрос е адаптацията на военнослужещите в цивилния живот след излизането им от армията и тяхната пълноценна реализация. Става дума както в икономически план, така и най-вече в обществен. Знаем, че докато са на служба военнослужещите са лишени от обществена изява. Чрез Отечествения съюз те намират форма и начин да се включат в гражданското общество и да бъдат полезни. Известно е, че офицерите от резерва и запаса носят огромен потенциал в себе си. Другата голяма тема е за защитата на специфичните интереси. Много често се подценяват и социални, и други права. В консолидацията, ние като граждански структури, можем по-добре да защитим пред местната и централната власт интересите на нашите членове. Третият голям въпрос е, че в същност сме школа по патриотизъм. Чрез дейността на нашите съюзи по места успяваме да съхраним патриотичните традиции, да напривим връзка между поколенията в пренасяне на патриотичните ценности, за да не позволим националният нихилизъм да вземе още по-големи размери. И още, което не бива да го крием, дошли са такива години, че без да се бъркаме в политиката от партийни позиции искаме от граждански чрез т. нар. граждански квоти да даваме път на качествени хора, а такива има във всички съюзи, които да намерят място на предстоящите избори в обществено-политическите процеси. И пак казвам, че всичко това го правим от граждански позиции и с граждански идеи. Дошло е обаче време гражданските идеи да вземат връх в България над тясно партийните интереси. Опипът показва, че тясно партийните интереси не водят към добро държавата и отделните региони.
- Смятате ли, че тази формула е успешна?
- Важното е, че тази формула има много конкретни изяви на национално и на местно нива. Като председател на Отечествения съюз аз съм най-вече доволен, че това сътрудничество между нас и военно-патриотичните съюзи на практика се реализира по места, в общините. На много места, ако военните паметници са съхранени и поддържани, е благодарение на обществеността, която е представена чрез нашите съюзи. Ние сме тези, които оказваме натиска и върху кметове, местна и централна власт, за да се грижат за паметта на българските герои. Много е полезно това сътрудничество. Аз дори смятам, че необосновано и неоснователно правителствата в България подценяват ролята на военно-патриотичните и другите патриотични съюзи. Гражданското общество не може да се прави на куц крак. Много добре знаем, че то има две основни опори: партийно-политическата структура и неправителствените организации и съюзи. Само ако взаимно се допълват може да функционира истинска демокрация от съвременен тип. С доста притеснения гледам и на Министерството на отбраната. Под лозунга „Няма пари!” не се дава възможност за пълноценна изява на военно-патриотичните съюзи, които работят със запасното войнство и са школа за възпитание, включително и на действащите офицери, сержанти и войници. Трябва да се създава сигурност у тях, че утре, когато излязат в резерва, няма да останат като безпризорни деца. Адаптацията на военнослужещия след приключването на неговата висша патриотична служба е много сложен и много тънък процес. Всички ние, като обществени структури, сме задължени да помагаме за успешната интеграция и за използването на тези хора в цивилния живот, защото те носят огромен потенициал.
- Очевидно е, че Отечествения съюз не тръгва сам в това дело. Тази ли е предпоставката за успех?
- Родилно петно на Отечествения съюз, като правоприемник и продължител на идеите на Отечествения фронт е националното съгласие, коалиционното начало. Нашите клубове, нашите офиси, нашите дейци са средището за консолидация. Разбира се, не живеем с илюзията, че можем с всеки и с всички да бъдем заедно. За нас обаче коалиционното начало и мислене, като нагласа трябва да стане водещо. Защото нито една партия сама не би могла да реши проблемите на държавата и обществото. В момента сме силно притеснени от тази еднопартийна, да не кажа еднолична, форма на упражняване на властта. Не е това пътят. Не е това нашата българска традиция. Силните периоди в нашата история и особено в кризисни години, показват друго. Не трябва да разделяме нацията, а да търсим консолидацията на всичко можещо, за да се преодолее кризата и да се осигури просперитет.
- Може би това е формулата, която трябва да предложите?
- Ние смятаме, че ще се включим активно в предстоящите местни и президентска избори от тази гражданска позиция. Ще поставим на публично обсъждане именно тези проблеми. Обявили сме една формула за разгръщане на национално движение за национално съгласие по няколко основни приоритета на нацията. Ще ги изведем, ще ги представим на публична дискусия. Ако се огледаме в околните държави, ще видим, че въпреки политическите битки там, въпреки кризисните явления и в Гърция, и в Турция, и в Събрия, и в Румъния, има едни национални приоритети, по които има консенсус в нацията. Има единно поведение, независимо коя политическа сила е на власт и в каква конюнктура е попаднала държавата. Поради това тези държави успяват да отстояват своите национални интереси. България се е поставила сама в положението да бъде брулена от всякакви ветрове. Това става с раздорите между нас, които често са инсперирани от най-различни центрове, немислещи доброто на държавата. Поради тази ситуация смятаме, че заедно с военно-патриотичните съюзи можем да допринесем за консолидация на нацията.
- Да не би да мислите, че сме стигнали до националния приоритет за оцеляване на България?
- Ако не сме стигнали, плътно се приближаваме до него. Винаги има накъде да се дълбае, но вървим към дъното. Наистина ние сме на границата не само на генетичното, но и на духовното оцеляване на българската нация. За 20 години загубихме 2 милиона жива сила. За 8,5 милиона това твърде много. За нас всеки човек е ценен. Ние мислим, че политическите партии бягат от тази тема. На нас като граждански организации се пада да поставим тези въпроси, т.е. да говорим и работим за оцеляването на нацията.
Симеон Симеонов е роден на 12 август 1957 г. в Панагюрище. Завършил е СУ “Климент Охридски” - славянска филология и УНСС - стопанско управление. От чуждите езици владее английски, руски и полски. По професия е бизнесмен. Като обществениик се развива така: 1988-1990 г. - политически сътрудник на Общински комитет на Отечествения фронт – Подуяне; 1990 г. - избран за член на Националния съвет на ОС; 1992 г. - избран за секретар на НС на ОС; 1997 г. - избран за зам. председател на НС на ОС; 2005 г. - избран за председател на УС на ОС; 2010 г. - преизбран за председател на Отечествения съюз. Два мандата е бил общински съветник в СОС в периода 1991 – 1999 г.
На снимката: Председателят на Отечествения съюз Симеон Симеонов (вдясно) и председателят на Национална агенция „Сигурност” Асен Георгиев подписаха споразумение за взаимодействие и сътрудничество.
