Седем на сто от военния бюджет - сто на сто признание за Афганистан
04.11.2010 г.
Красен Бучков
За осигуряване на българското участие в Афганистан ръководството на армията заделя около 7 на сто от бюджета за отбрана. В момента България участва в мисията ИСАФ с 536 миротворци в Кабул и Кандахар, а до края на годината българското участие ще достигне бройката от 600 военнослужещи. При това ние ще стоим в Афганистан, без да обявяваме начален и краен срок за оттегляне. Ще подпомагаме операцията, докато има мандат на Съвета за сигурност на ООН за действие на коалиционните сили и докато няма единодушно решение на НАТО за изтегляне от страната.
Отделянето на 7 на сто от бюджета за отбрана за Афганистан ни гарантира сто на сто признание и сто на сто благодарности от съюзниците ни и най-вече от най-големия ни стратегическия съюзник на нашето време Съединените щати.
През юни, в писмо до българския премиер, американският президент Барак Обама благодари за това, което правим в Афганистан, за куража и всеотдайността на нашите войници. През юли министърът на отбраната чу добри думи за миротворците ни и приноса ни в Афганистан от специалния помощник на президента на САЩ Бари Павел, от председателя на групата за приятелство с България в Камарата на представителите Джо Уилсън, от заместник-председателя на комисията по външна политика Ричард Лугар, от Елън Таушер, от секретаря по отбраната на САЩ Робърт Гейтс, от... и др. Преди месец държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън благодари за труда ни в Афганистан на външния министър Николай Младенов. На нашите държавни мъже стискат ръката за Афганистан генералният секретар на НАТО Андерс фог Расмусен, канцлерът на Германия, президентът на Франция.
Поглед в пресата и електронните сайтове показва, че мине не мине време добри думи за България по света и в Европа се казват, когато Бербатов вкара гол за Юнайтед и когато стане дума за българските миротворци в Афганистан. Но докато футболистът получава по стотина хиляди паунда на месец, то нашите миротворци в Афганистан са най-зле оборудвани и най-малко платени. Да вземем контингента в Кандахар – оптическите прибори по кулите не са от най-добрите, за качеството на униформите все високите температури на пералните са виновни, бронетранспортьорите и хамърите от време дават фира/добре , че обслужването е от американците/, миротворците ни все оше живеят под наем в румънски шалета и ползват румънска палатка за склад, събрания, спорт и Интернет. Българско кафе и български магазин няма. Не се гледат филми, няма и българска телевизия. Само на крачка от нашия лагер англичани, чехи, канадци, холандци и воини от още десетки нации се наслаждават на всички военни екстри след бойния ден. Българите , ако им остане време, ползват благините на американския културен дом и фитнес-залите им. Добре, че са двадесетината хиляди лева заплата за шестте месеца служба, та да поддържат психически духа на нашите. И мисълта, че докато са на мисия, няма да попаднат в графата на уволнените или съкратените от армията.
Ако попитате политици от различни цветове за контингента ни в Афганистан, ще констатирате учудващо единодушие за приноса ни в операцията по стабилизирането на Афганистан. Но стане ли дума за бюджет и пари, всеки защитава партийния си интерес или този на собственото си министерство и ведомство.
Защо след като министър председателят получава похвали за контингента ни в Афганистан от президента на САЩ и от най-големите политици в Европа, не се създаде специален фонд за осигуряване и финансиране на мисията ни в ИСАФ? Защо Министреството на външните работи не отдели от своя бюджет за миротворците ни ? Защо част от парите, което е спестило военното министерство от съкращения, не отидат за увеличение на заделяния процент за Афганистан? След като получаваме сто на сто благодарност от Европа, света и НАТО за участието ни с войска в Афганистан трябва и осигуряването на контингентите ни в ИСАФ да е ..... поне десет на сто от венния бюджет.
