За обещаното и...неизпълненото!
15.03.2011 г.
Полковник о.з. Цоньо ЖЕЛЕВ, секретар на Областния съвет на СОСЗР- Пловдив
Неотдавна министърът на отбраната генерал-лейтенант от резерва Аню Ангелов беше на среща с офицери и сержанти от запаса и резерва в Пловдив. Той обстойно анализира състоянието на БА и свързаните с нея проблеми и задачи. Отдели време и за проблемите на запасното войнство и как ще решават потребностите им в социалната сфера, здравеопазването, използването на санаториално-курортната база и т.н. Ние останахме с впечатление, че в близко време ще настъпи прелом, но... “Трай коньо за зелена трева!” Ние му връчихме молба-искане например за потребността от клубна база – отговор и досега няма.
Пловдив е голям град, състоящ се от 6 района, но никъде нямаме свои клубове и зали,
затова в районите и дружествата няма места за организационна и културно-патриотична дейност. Обективно са налице свободни бази в районите “Източен”, “Западен” и “Централен” (в тях са съсредоточени най-много офицери и сержанти от запаса и резерва), които да ни се предоставят за клубна дейност.
Обеща се, но после се оказа: щели да се продават!? Вече 10 години все се продават.
Това говори за отношението на министъра (и на неговите предшественици – б.р.) към запасното войнство.
А ние очаквахме, че щом един генерал ръководи МО, той ще решава нашите потребности.
Излъгахме се, останахме потресени – как може да се обещава и после да се отказва? Така е! Защо министърът и неговите помощници не вникват в обективната същина за необходимостта от клубна база. Винаги се казва: “Няма пари”. Обаче ние не искаме пари, а желаем клубна база. Например в район “Източен”, където беше по-рано армейският зенитен полк, а сега район на 110-и полк за логистика – има помещение, което по-рано беше сладкарница на полка, а сега е превърнато в склад за бракувани мебели. Още повече, че това помещение има врата към улица “Ген. Радко Димитриев”.
В район “Западен” от дълго време е налице помещение, обособено за клуб и библиотека, което досега се ползваше, а сега е обявено за продажба.
В район “Централен” в приземния етаж на военен жилищен блок има удобни зали за клубна база, но и те стоят заключени.
И още бихме могли да изредим удобни зали, имоти на МО, които могат да станат клубове за дружествата.
На Областния и Общинския съвет на СОСЗР е предоставен офис на четвъртия етаж на Военния клуб с мини размери, а има толкова много свободна площ,
която може да се предостави отделно на Областния и Общинския съвети. Още един факт. През 70-те години на миналия век, на тогавашния Комитет на запасните офицери се предостави складово помещение, което беше превърнато с помощта на Военния клуб и спонсори в приказен ресторант и игрална зала към него. Той се ползваше и от действащите офицери, и от запасното войнство, и от граждани на Пловдив. Сега, от 5-6 години е затворен и никой не знае неговото бъдеще. Ако ни се предостави за безвъзмездно ползване, ние ще го направим средище за културно-патриотична дейност.
Ние имаме и друг голям проблем в Пловдив. Става въпрос, че навремето с дарение на подофицерите и на родолюбиви граждани е изграден Дом на подофицера, на три етажа, с над 40 зали, клуб, ресторант и други помещения. През 90-те години на ХХ век общината го приватизира и го продаде за 1 (един) лев. Водихме дела, но “нашето” министерство не ни помогна да си върнем имота.
Още един куриозен факт
за отношението на МО към запасното войнство. На 20 август 2010 г. се проведе честване на 150-годишнината от рождението на легендарния полковник Серафимов – командир на 21-ви пехотен полк, освободил Смолянския край от турско робство през Балканската война. Честването се организира от кметовете на Брезовската и Карловската общини, съвместно с областния и съответно с общинските съвети на СОСЗР и се състоя в с. Свежен – родното място на полковник Серафимов. Областният съвет трябваше да осигури художествените състави на Военния клуб за културно-патриотичната програма за гражданството. Ние писахме писмо до министъра на отбраната за осигуряване на автобус за извозване на съставите на Военния клуб от Пловдив до с. Свежен, но отново ни се отказа...?!”
Помолихме собственика на автобусна фирма г-н Д. Чолаков, който се отзова и ни предостави луксозен автобус, за да ни осигури програма за тържеството. Ето какво каза г-н Чолаков: “За прославения освободител на Смолянско си заслужава да дадем каквото искате!” И го изпълни. Младите участници от съставите на Военния клуб, с началник полковник Стефанов, изнесоха програма, която вдъхнови участниците на тържеството.
Аз посочвам само факти, обективно и конкретно, за отношението на МО към запасните офицери и сержанти, към ония военни патриоти като полковник Серафимов, а те са плеяда, с която и днешните поколения могат да се гордеят.
Все повече Министерството на отбраната ограничава и ликвидира възможностите за ползване на клубната база. Стигна се дотам, че за провеждане на военно-патриотично мероприятие МО иска да плащаме наем. Например за един час в зала № 9 трябва да заплатим 120,00 (сто и двадесет) лева?!?
Не зная, а и не допускам, че има държава в света, още повече натовска държава, в която да вземат наем за зала, ползвана от офицери и сержанти от запаса и резерва за патриотична работа.
Излязоха документи на министъра на отбраната, които силно ограничават възможностите на запасното войнство да се лекува във военните болници и санаториуми.
При ползването на тези бази се иска да се заплащат баснословни цени. Как в гражданските болници се заплаща по 4,80 лв. на ден, а ако се лежи повече от 10 дни – не се заплаща?
Нима Министерството на отбраната ще се финансира от запасното войнство? Нима ние сме чужди за Министерството на отбраната? Нима ние не сме служили по 20, 30, 40 години на армията и държавата?
СОСЗР е организация с идеална цел, а не стопанска организация. Това е известно. Нас никой не ни финансира. Когато поканим лектор или друг човек от държавния сектор, той не ни иска хонорар, а Министерството на отбраната, за да ни предостави зала за мероприятието, ни иска наем!?
Ние сме съсловна организация. “Родени” сме от военното министерство и следва да бъдем неразделна част от това ведомство.
Питахме други съсловни организации – как стои въпросът при тях. Оказва се, че никъде другаде не съществува такъв проблем.
Защо например министър-председателят и министърът на отбраната подариха на ФК “Ботев” – Пловдив, стадиона и прилежащите към него помещения, а ние нямаме право да ползваме клубната база, освен срещу заплащане?
Куриози, куриози, колкото искате!
По-рано военните клубове (ДНА) развиваха стопанска дейност (ресторанти, кафенета и др.). Имаха платени школи и художествени състави. Получаваха средства, предоставени от министерствата. А сега всичко е заключено, застопорено, замразено.
По-рано военните клубове бяха място за духовна и патриотична дейност, за срещи, за веселие. А сега лъха студенина, враждебност, отчужденост.
Господин министър, не ни отчуждавайте от българската армия? Защо да нямаме достъп до клубната база? Защо ни лишавате от болнично и балнеолечение?
Запасното войнство провежда родолюбива и патриотична дейност. Възпитава младото поколение в дух на съпричастност към българската армия.
Господин министър, нима считате, че ние сме чужди на държавата и армията? Отворете се към СОСЗР и не ни откъсвайте от Българската армия, на която отдадохме младост, зрялост и здраве!
(Други мнения очакваме на otbrana195711@abv.bg)
На снимката: Момент от срещата на министъра на отбраната Аню Ангелов със запасни и резервисти във Военния клуб в Пловдив.
Снимка архив на „Отбрана”
