Удря ли часът на командирите-миротворци?!
15.03.2011 г.![Удря ли часът на командирите-миротворци?!](https://otbrana.com/css/css_images/nopic.jpg)
Красен Бучков
Otbrana.com (otbrana 19571@abv.bg)
. Генерали и офицери с боен опит от мисии гледат към върха на армейската пирамида
Още в началото на българското участие в миротворчески мисии и операции се заговори за летящ старт на миротворците – командири. Така е по света. В биографиите на видни военачалници и командващи, да речем на новия Голям брат, се изреждат не само заслугите им в Ирак и Афганистан, но и пурпурните им и други звезди от Виетнам. Те са трасирали пътя им към върха на военната кариера. Погледнато само от военна гледна точка, това са бойни заслуги. Такива имат вече и няколко десетки български командири, в чиято военна сметка има една или няколко мисии и операции по света.
Във времето след първата наша мисия не бе така. Камбоджа сякаш остана забравена от тогавашните и днешни началници. Много от големите командири, които пребориха предизвикателствата край Меконг, останаха неоценени. Но може и да не съм прав. Командирът на втория батальон „Камбоджа” полковник Стефан Николов стана генерал, командва обединение. Полковник Стефан Давидов бе заместник на инспектората на Министерството на отбраната. Много офицери достигнаха до служби в управления на ГЩ, на високи длъжности в щабовете на обединения и съединения. Повече от дузина намериха мястото си в международни организации и мисии. Сега от камбоджанците в армията са останали мохикани, няколко десетки човека. Повечето довършват службата си като подполковници.
Много цивилни граждани могат да се учудят, но пред фактите и черногледците мълчат. В момента в армията служат петима генерали, преминали през мелницата на мисии зад граница под флага на НАТО, ЕС и ООН.
Безспорен връх в стълбицата на българското участие е командването на бригада “Кабул” от бригаден генерал Нейко Ненов. Преди години той заслужи това право като командир на бригада „Югоизточна Европа”. Преминал през окопите на легендарната Марица / днес Симеоновград/ той яхва коня на тукашния полк. После тръгва нагоре. Командва бригада. Става началник щаб на съвместното оперативно командване. Сега вече е първи заместник-нaчалник на Сухопътни войски.
От Сухопътни войски има още един бригаден генерал, усетил истинската мисия.. Бригаден генерал Валентин Буров, тогава полковник, бе старши национален представител на един от контингентите ни в Кабул. В момента той командва шипченската механизирана бригада. Когато преди няколко години реши да смени мястото си в щаба на войските с това на командир на съединение, много негови колеги и началници се учудиха. Но той бе непреклонен. Пое бригадата при нейното преместване от Казанлък в Плевен и успя да я утвърди на новото място, да мобилизира и батальоните във Враца и Шумен. Сега му предстои съкращение на бригадата. Къде ли ще е мястото на командира ? С този опит би трябвало да направи следващата стъпка в кариерата си.
През 2006 г. български контингент от ВВС, начело с полковник Марин Начев, командва летище Кабул. И той е минал своя път по летищата на Българската армия. Има своите международни учения. В щаба на ВВС стига да помощник началник на щаба по подготовката. Сега е бригаден генерал, директор на дирекция „Подготовка и използване на войските и силите” в Щаба на отбраната.
Военноморските сили също имат своя комодор, който е преминал през мисия на море. През 2006 г. капитан първи ранг Георги Фиданов е старши национален офицер на борда на фрегата „Дръзки”. Тя е част от военноморския компонент на мисията на ООН – ЮНИФИЛ в Ливан. Той също е започнал службата си като лейтенант по военните ни кораби. В щаба на ВМС достига до заместник-началник на щаба по подготовката. В момента е директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната. Неговата дирекция подготвя проекта на Националната военна стратегия.
Това са генералите миротворци. Тук става дума само за преките участници в мисии извън стрната. Не се включват онези генерали, които са заемали високи постове в натовски щабове и които също вървят уверено към върха на пирамидата. За отбелязване, е че част от хората със сърмени пагони, които в момента са там, не са могли по обективни причини да отидат на мисия. Свързано е с високите длъжности, които са заемали и естествено с възрастта им.
И докато генералите –миротворци се броят на пръстите на едната ръка, то каква е съдбата на онези офицери, които командваха контингенти и служеха в многонационални щабове навън, а в България бяха в златната среда на служебната иерархия.
Къде са командирите от Ирак ?
Помним трагичните дни за подполковник Петко Маринов през 2003 г. като командир и военен губернатор в Кербала. Базите „Индия” и „Кило” останаха като обица за ухото във военната история на Българската армия и Сухопътни войски. Висока бе цената на кръвта, която проляхме в Ирак. И въпреки сълзите, от трагедията и войниците ни и офицерите ни излязоха от нея по-силни. Останаха и много въпросителни. Но както казват, един бит струва колкото двама небити. Можем да кажем, че полковник Маринов е сред тях. След мисията на първия контингент в Ирак той се завърна за малко в щаба на карловската механизирана бригата. После няколко години бе началник на щаб на старозагорската механизирана бригада. Сега командва бойната подготовка в Сухопътни войски.
Нагоре е пътят и на командира на втория ни контингент ,тогава майор Петко Лилов. Военнослужещите точно от този контингиент влязоха в бой с бунтовниците и това бе отчетено като първо участие на български войски в бойни дествия след Втората световна война. Помним високите оценки, които командирът получаваше от своите полски и американски началници. Помним думите му, че неговият контингент спечели своята битка в Ирак. Години по-късно подполковник Лилов бе национален командир и на един от контингентите ни в Кабул. След лейтенатството на връх в Родопа планина, той продължава службата си в специалните сили. Командва батальон, началник на щаб е на бригадата специални сили. В момента служи в Щаба на отбраната и бъдеще сякаш е пред него.
Заместник командир на бригадата командоси в Пловдив е полковник Михаил Попов. Под негово ръководство става предислоцирането на контингента от Кербала в Дивания на собствен ход- денонощни са графиците, хиляди са перата материали и имущества за преместване. Задачата е изпълнена. Откакто се помни полковник Попов е командос. Стотици са скоковете му и участието в учения. Минал е през малките стъпала на службата в разузнавателния полк в Сливен. Сега му предстои закриване на бригадата. Офицер с такъв опит не е за изпускане.
В момента полковник Димитър Шивиков е началник на отдел „Специални сили” в щаба на Сухопътните войски. Няма по-висок пост от този за командосите в Сухопътния щаб. Като подполковник той командва четвърти пехотен батальон в Ирак. В бригадата специални сили го познават всички – от редника до командира. Уважават го за открития му характер, безкомпромисност и тактичност. Полковник Шивиков бе национален командир на един от контингентите ни в Афганистан.
Последният, пети батальон в Ирак, командва подполковник Костадин Кузмов. Неговият батальон в карловската механизирана бригада е рекордьор по брой миротварчески мисии. Днес той е още командир на батальон.
Каква е съдбата на старшите национални офицери от Ирак ? Някои от тях, като полковниците Панайот Панайотов и Марин Маринов, вече са в резерва. Полковниците Христо Христов и Здравко Пехливанов са на международни длъжности. Други, като полковниците Гено Чипилски, Стоян Бамбов, Кирил Георгиев, Румен Петров и Николай Киров , служат в МО, Щаба на отбраната, СОК и щабовете на видовете въоръжени сили.
Гледат напред и старшите офицери, в чиято военна биография има по една или няколко мисии в Афганистан – Кабул или Кандахар. Подполковниците Калин Гандилев, Калчо Атанасов, Ангел Турманов и Красимир Горанов служат в оперативните щабове на Българската армия. Подполковниците Светослав Халваджиев , Пламен Йорданов и Емил Симеонов са командири на три от най-силните батальони на СВ. След завръщането си от Кабул полковник Емил Шошев пое свързочната бригада.
Трудно е да се изброят всички офицери, които след мисии тръгнаха нагоре по стълбицата. Десетки са и онези, които служиха и служат в многонационални щабове в мисиите по света. Някои стигнаха Тампа, други станаха началници на канцеларии и отдели в оперативните щабове. За съжаление има и такива, които се принуждават да ходят от мисия на мисия, за да останат офицери.
От повече от една петилетка започна да се дава ясен зелен семафор в кариерата на старшите офицери, които представяха страната ни на мисии. Има я волята тази линия да продължава и днес.
Командирите – миротворци, от майор и нагоре, имаха шанса и късмета, независимо от превратностите на реформите, да заемат длъжности в бригадни и по-големи оперативни щабове. Но има майори, които едва ли скоро ще се измъкнат от батальонното ниво. Има капитани, които са обречени на ротни неволи. А какво да кажем за немалко лейтенанти , които нито могат да станат старши, нито да станат ротни. А са прекрасни млади офицери, с по няколко мисии зад гърба си. С оставането само на две сухопътни бригади и промените във видовете въоръжени сили повечето от тези момчета ще буксуват на място, докато не свалят пагоните. Единици ще са тези, които ще намират истинска реализация в по-малката ни армия.. Дано времето ме опровергае.
И ако в механизираните поделения и базите, пътищата за развитие водят до някъде, то перспективата на офицерите от родовете войски е неясна и мъглива. Не са малко инженерните специалисти, участници в мисии? Те бяха пионерите-миротворци в Босна и Косово. Днес командирите-инженери са само в полковото и батальонното ниво. Единици са достигнали началническите места в голям щаб. Спасение е кандидатстването за международни длъжности. Положението на артилеристите, които натрупаха опит в Босна и Херцеговина, е почти същото. Химиците-миротворци от офицерите като че ли са забравени.
Бъдещето на Българската армия е на генералите и офицерите, участвали в мисии извън страната.Нашите командири-миротвоворци имат предимство дори пред колегите си от съюзническите армии. Те са изучавали тактиката на боя,оперативното изкуство и стратегията на варшавските армии и знаят прекрасно руски език. Учили са в натовски колежи и академии, воювали са заедно с натовци в Ирак и Афганистан , владеят английски. Този интернационален и съюзнически опит е трамплин не само към най-високите длъжности в нашата армия, но и към високи позиции в натовските щабове.
Пък и смяната на поколенията е нещо съвсем естествено.
Удря часът на командирите-миротворци !