Удря ли часът на командирите-миротворци?!

15.03.2011 г. Удря ли часът на командирите-миротворци?!

Красен Бучков 

Otbrana.com (otbrana 19571@abv.bg)

. Генерали и офицери с боен опит от мисии  гледат към върха на армейската пирамида

 

Още в началото на българското участие в миротворчески мисии и операции се заговори за летящ старт на миротворците – командири. Така е по света. В биографиите на видни  военачалници и командващи, да речем на новия Голям брат, се  изреждат не  само заслугите им в Ирак и Афганистан, но и пурпурните им и  други звезди от Виетнам. Те са трасирали  пътя  им към върха на военната кариера.  Погледнато само от  военна гледна точка, това са бойни заслуги. Такива имат  вече и няколко десетки български командири, в чиято  военна сметка  има една или няколко  мисии и операции по света.

Във времето след първата наша мисия не бе така. Камбоджа сякаш остана забравена от тогавашните и днешни началници. Много от големите командири, които пребориха предизвикателствата край Меконг, останаха неоценени. Но може и да не съм прав. Командирът на втория батальон „Камбоджа”  полковник Стефан Николов стана генерал, командва обединение. Полковник Стефан Давидов бе заместник на инспектората на Министерството на отбраната. Много офицери  достигнаха до служби в управления на ГЩ,  на високи длъжности в щабовете на обединения и съединения. Повече от дузина намериха мястото си в международни организации и мисии. Сега от камбоджанците в армията са останали мохикани, няколко десетки човека. Повечето довършват службата си като подполковници.

Много цивилни граждани могат да се учудят, но пред фактите и черногледците мълчат. В момента в армията служат  петима генерали, преминали през мелницата на мисии зад граница под флага на НАТО, ЕС и ООН.

Безспорен връх в стълбицата на българското участие е командването на бригада “Кабул” от бригаден генерал Нейко Ненов. Преди години той заслужи това право като  командир на бригада „Югоизточна Европа”. Преминал през окопите на легендарната Марица / днес Симеоновград/  той яхва коня на тукашния полк. После тръгва нагоре. Командва бригада. Става  началник щаб на съвместното оперативно командване. Сега вече е първи заместник-нaчалник на Сухопътни войски.

От Сухопътни войски има още един бригаден генерал, усетил  истинската мисия.. Бригаден генерал Валентин Буров, тогава полковник,  бе старши национален представител на един от контингентите ни в Кабул. В  момента  той командва шипченската механизирана бригада. Когато преди няколко години реши да смени мястото си в щаба на войските с това на  командир на съединение, много  негови колеги и началници се учудиха. Но той бе непреклонен. Пое бригадата при нейното преместване от Казанлък в Плевен и успя да я утвърди на новото място, да мобилизира и батальоните във Враца и Шумен. Сега му предстои съкращение на бригадата. Къде ли ще е мястото на командира ? С този опит би трябвало да направи следващата стъпка в кариерата си.

През 2006 г. български контингент от  ВВС, начело с полковник Марин  Начев,   командва летище  Кабул. И той е минал своя път по летищата на Българската армия. Има своите международни учения. В щаба на ВВС стига да помощник началник на щаба по подготовката. Сега е бригаден генерал, директор на дирекция „Подготовка и използване на войските и силите” в Щаба на отбраната.

Военноморските сили също имат своя комодор, който  е преминал през мисия на море. През 2006 г. капитан  първи ранг Георги Фиданов е старши национален офицер на борда на фрегата „Дръзки”. Тя е част от военноморския компонент на мисията на ООН – ЮНИФИЛ в Ливан. Той също е започнал  службата си като лейтенант по военните ни кораби. В щаба на ВМС достига до  заместник-началник на щаба по подготовката. В момента е директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната. Неговата дирекция подготвя  проекта на Националната военна стратегия.

Това са генералите миротворци. Тук става дума  само за преките участници в мисии извън стрната. Не се включват онези генерали, които са заемали високи постове в натовски щабове и които също вървят уверено към върха на пирамидата. За отбелязване, е че част от хората със сърмени пагони, които в момента са там, не са могли  по обективни причини да отидат на мисия. Свързано е  с високите длъжности, които са заемали и естествено с възрастта им.

И докато генералите –миротворци се броят на пръстите на едната ръка, то каква е съдбата на онези офицери, които командваха контингенти и служеха в многонационални щабове навън, а в България бяха в златната среда на служебната иерархия.

Къде са командирите от Ирак ?

Помним трагичните дни за подполковник Петко Маринов през 2003 г. като командир и военен губернатор в Кербала. Базите „Индия” и „Кило” останаха като обица за ухото  във военната история на Българската армия и Сухопътни войски. Висока бе цената на  кръвта, която проляхме в Ирак. И въпреки сълзите, от  трагедията  и войниците ни и офицерите ни излязоха от нея  по-силни. Останаха и много въпросителни. Но както казват, един бит струва колкото двама  небити. Можем да кажем, че  полковник Маринов е сред тях.  След мисията на първия контингент в Ирак той се завърна за малко в щаба на карловската механизирана бригата. После няколко години бе началник на щаб на старозагорската механизирана бригада. Сега командва бойната подготовка в Сухопътни войски.

Нагоре е пътят и на  командира на втория ни  контингент ,тогава майор Петко Лилов.  Военнослужещите точно от този контингиент влязоха в бой с бунтовниците и това бе отчетено като първо участие  на български войски в бойни дествия след Втората световна война. Помним високите оценки, които командирът получаваше от своите полски и американски началници. Помним думите му, че неговият контингент спечели своята битка в Ирак. Години по-късно подполковник Лилов бе национален командир и на един от контингентите ни в Кабул. След лейтенатството на  връх в Родопа планина, той продължава службата си в специалните сили. Командва батальон,  началник на щаб  е на бригадата специални сили. В момента служи в  Щаба на отбраната и бъдеще сякаш е пред него.

Заместник командир на бригадата  командоси в Пловдив е полковник Михаил Попов. Под негово ръководство става предислоцирането на  контингента от Кербала в Дивания на собствен ход- денонощни са графиците, хиляди са перата материали и имущества за преместване. Задачата е изпълнена. Откакто се помни полковник  Попов е командос. Стотици  са скоковете му и участието в учения. Минал е през малките стъпала на службата в разузнавателния полк в Сливен. Сега  му предстои закриване на бригадата. Офицер с такъв опит не е за изпускане.

В момента полковник Димитър Шивиков е началник на отдел „Специални  сили” в щаба на Сухопътните войски. Няма по-висок пост от този за командосите в Сухопътния щаб. Като подполковник  той  командва четвърти пехотен батальон в Ирак. В бригадата специални сили го познават всички – от редника до командира. Уважават го за открития му характер, безкомпромисност и тактичност. Полковник Шивиков бе  национален командир на един от контингентите ни в Афганистан.

Последният, пети батальон в Ирак, командва подполковник Костадин Кузмов. Неговият батальон в карловската механизирана бригада е рекордьор по брой миротварчески мисии. Днес той е още командир на батальон.

Каква е съдбата на старшите национални офицери от Ирак ?  Някои от тях, като полковниците Панайот Панайотов и  Марин Маринов, вече са в резерва. Полковниците Христо Христов и Здравко Пехливанов са на международни длъжности. Други, като   полковниците Гено Чипилски, Стоян Бамбов, Кирил Георгиев, Румен Петров и Николай Киров , служат в МО, Щаба на отбраната, СОК и щабовете на видовете въоръжени сили.

Гледат напред и старшите офицери, в чиято военна биография има по една или няколко мисии в Афганистан – Кабул или Кандахар. Подполковниците Калин  Гандилев, Калчо Атанасов, Ангел  Турманов и  Красимир Горанов служат в оперативните щабове на Българската армия.  Подполковниците  Светослав Халваджиев , Пламен Йорданов и Емил Симеонов са командири на три от най-силните батальони на СВ. След завръщането си от Кабул полковник Емил Шошев пое свързочната бригада.

Трудно е да се изброят всички офицери, които след мисии тръгнаха нагоре по стълбицата. Десетки са и онези, които служиха и служат в многонационални щабове в мисиите по света.  Някои стигнаха Тампа, други станаха  началници на канцеларии и отдели в оперативните щабове. За съжаление има и такива, които се принуждават да ходят от мисия на мисия, за да останат офицери.

От повече от една петилетка  започна да се дава ясен зелен семафор в кариерата  на старшите офицери, които представяха страната ни на мисии. Има я волята тази линия  да  продължава и днес.

 Командирите – миротворци, от майор и нагоре, имаха шанса и късмета, независимо от превратностите на реформите, да заемат длъжности в бригадни и по-големи оперативни щабове. Но има майори, които едва ли скоро ще се измъкнат от батальонното ниво. Има капитани, които  са обречени на ротни неволи. А какво да кажем за немалко лейтенанти , които  нито могат да станат старши, нито  да станат ротни. А са прекрасни млади офицери, с по няколко мисии зад гърба си. С оставането само на две сухопътни бригади и промените във видовете въоръжени сили повечето от тези момчета  ще буксуват на място, докато не свалят пагоните. Единици ще са тези, които ще намират истинска реализация в по-малката ни армия.. Дано времето ме опровергае.

И ако в механизираните поделения и  базите, пътищата за развитие водят до някъде, то перспективата на офицерите от  родовете войски е неясна и мъглива. Не са малко инженерните специалисти, участници в мисии? Те бяха пионерите-миротворци в Босна и Косово. Днес командирите-инженери са само в полковото и батальонното ниво. Единици са достигнали  началническите места  в голям щаб. Спасение е кандидатстването за международни длъжности. Положението на артилеристите, които натрупаха опит в Босна и Херцеговина, е почти същото. Химиците-миротворци от офицерите  като че ли  са забравени.

 

Бъдещето на Българската армия  е на генералите и офицерите, участвали в мисии извън страната.Нашите командири-миротвоворци имат предимство дори пред колегите си от съюзническите армии. Те  са изучавали тактиката на боя,оперативното изкуство и стратегията на варшавските армии и  знаят прекрасно руски език.  Учили са в натовски колежи и академии, воювали са заедно с натовци в Ирак и Афганистан , владеят  английски. Този интернационален и съюзнически  опит е  трамплин не само  към най-високите длъжности в нашата армия, но и към високи позиции в натовските щабове.

Пък и смяната на поколенията е нещо съвсем естествено.

 Удря часът на командирите-миротворци !