Капитан съди генерал, ще стигне до Страсбург

22.03.2011 г. Капитан съди генерал, ще стигне до Страсбург

Otbran.com  (otbrana195711@abv.bg)

  «Всичко е съвкупност от насъбрали се неща. Започна се  през 2003г.,  когато тогавашният командир на батльон и сегашен заместник командир на бригадата по логистиката ме напсува на майка.Аз подадох  жалби по надлежния ред,  но не беше взето никакво отношение от старшите командири и инстанции.

През 2007г. бях председател на комисия за инвентаризация на ГСМ и констатирах липси за стотици хиляди левове от ВВЗ имуществото.Тогава се опитаха да ме натиснат да се подпиша, че всичко е на лице. Аз отказах и уведомих органите на военна полиция, вследствие на което имаше търсене на отговорност само на МОЛ,а той беше докаран от Сливен от командира,  който ме напсува - а именно полковник Иван Желязков Иванов.

След като видяха, че не могат да ми въздействат се опитаха чрез тормоз да ме уволнят. Не не успяха, защото министърът на отбраната по това време  не разреши и разпореди да бъда назначен за началник на отделение «Личен състав.» През всичкото това време бях постоянно мачкан и тормозен. Виждах нередностите които се вършат, многократно  уведомявах компететните органи, но никаква файда.Този полковник Иванов се ползваше с протекциите на генерал Пехливанов,те са кумове.През цялото време се чудеха как да ме унижават и да ме уволнят.Инсценираха дело за неизпълнеие на устна заповед за което бях осъден на глоба.По време на процеса се видя, че показанията на така наречените свидетели се разминават, станаха ясни и лъжите които казват под клетва. Но това никой не го взе под внимание .Да не говорим,че така нареченият командир който ме е наказал за тази заповед, не е лигитимен към дадения момент , тъй като не са спазени чл.215 от ЗОВС и чл.46 от ППЗОВС, както и МЗ ОХ-187/30.03.2010г.Многократно обръщахме внимание на тези и други факти на съда, но те категорично отказаха да ги  разгледат и да отговорят на поставените въпроси, което ме лиши от справедлив процес.

Ходих и при сегашния командир генерал Кънев , за да се тушира този въпрос, но в замяна на това,той започна да ми изпраща проверка след проверка и да ме наказва.Заради  това съм завел дело срещу него за неправомерни действия и за  да ми бъдат отменени наказанията.Писах до много институции, но всичко отиваше в инспектората при едни и същи хора – полковниците  Митев и  Стоянов. А във военната прокуратура в Пловдив всичките ми жалби бяха разглеждани от прокурора, който ме обвиняваше  и води делото срещу мен.

Стигна се дотам, че бях заплашван от инспектората, че няма да видя бял ден, тъй като министърът излезе с решение да бъда преместен, за да се нормализира обстановката.Но уви , тормозът продължи. Не беше спазено предписанието на министъра да бъда преместен.Имаше и други предписания, които уличаваха хората подели тази кампания срещу мен, но не бяха взети никакви мерки. Това беше и е един абсурден фарс на хора, които нямат честта и достойнството да се изправят и да си признаят грешките и които продължават да служат. В устрема си да бъда премахнат бях заплашван и с физическа разправа,но може би видът ми и бойните умения които притежавам, ги спря да опитат. Започнаха да ме пращат по медицински прегледи за годност,писаха писма да ми вземат допуска за работа със секретна документация и още много жалби до командира на бригадата и военна прокуратура Пловдив.При толкова осъдени и наказани военнослужещи мога твърдо да заявя, че аз съм единственият от бригадата който е даден на съд и му е поискано отнемането на допуска.

След тези и още други такива случки реших да подам рапорт за напускане на армията. Бях викан от министъра на отбраната,но това което той искаше да направи, а имено , да бъда изместен в друго поделение, не можа да се осъществи поради натиска и тормоза в бригадата.Вследствие на всички тези проблеми и неприятности аз напуснах редовете на армията по взаимно съгласие, като благодарност на това бях изгонен със семейството ми и двете ми деца посред зима в снега от жилището. В момента се опитвам да си намеря работа, но "приятелите ми " от бригадата ми пречат и навън. Хората ,отговорни за моите мъки и създадените проблеми, са: майор Христо Лалев Радулов,м-р Красимир Христов Радев;поковник Иван Желязков Иванов и бригаден .генерал Красимир Кънев. Главно действащо лице е полковник Иванов.

След срещата ми с  командира на бригадата генерал Красимир Кънев всичкките ми беди и  наказания станаха повече. Вместо да накаже гореспоменатите офицери, той им даде крила да се чувстват безнаказани.

Има начин и възможност да се провери и да се види всичко това.Мога да кажа още как се ходи и на мисия и колко струва. Полковник Иванов и обкръжението, което съм описъл са хората, които уреждат ходенето на мисии срещу 5000лв. В последните пет години само едни и същи ходят на мисия, а други отпадат или са резерва.Мога да разкажа за съществуващия конфликт на интереси в бригадата.

Делото срещу мен  е с номер 16/2010г. във Военно-апелативен съд  и има излязло решение от 24.02.2011г. Делото ми сруще генерал Кънев бе на 17 март. Мисля, живот и здраве, да заведа дело и  в съда в  Стразбург срещу бригаден генерал Кънев поради факта, че бях лишен от честен процес,а всичко бе един откровен  слугинаж на определени хора.Несе притеснявам да  побликувам всичко това. Ще се изправя срещу всички само за да изчистя петното, което сложиха на името ми.”

На 17.03.2011г., когато беше делото между мен и бригаден генерал Кънев, той или негов представител дори не благоволиха да се явят в съда, което според мен говори за едно невероятно чуство за безнаказаност.За да се случва всичко това и да няма никакви отзвуци и последствия за тези „офицери” мисля,че е налице и се  вижда и корупцията по високите етажи на властта, с която толкова много се бори сегашното министерство и  правителството .На всеки е известно, че произвеждането и ставането на полковник или генерал в днешно време  е политическо назначение. Е, в този ред на мисли къде е корупцията и какво се прави за нейното изкореняване от сегашните управляващи.Имам подаден сигнал и зов за помощ  до   министър председателя на Република България Бойко Борисов, но до сега нямам отговор.”

Снимка: На фотографията капитан Емилиан Коларов/ в средата/ е заедно със свои колеги / и приятели и предатели/