Оше веднъж за принципните различия с президента по отбранителната политика
28.03.2011 г.
Otbrana.com
В отговор на критиките и публикуваните “Алтернативи в развитието на отбранителната политика” на президента военният министър Аню Ангелов му отговаря в сайта на министерството на отбраната. Публикуваме отговора без съкращения.
„В спора се ражда истината”, казва една философска максима. Стига спорът да се води компетентно, искрено, открито. Появилият се материал на личния сайт на президента Георги Първанов, наречен „Алтернативи в развитието на отбранителната политика”, още веднъж показва, че двамата имаме принципни различия по въпросите на отбраната на страната, за които съм се изказвал многократно.
Оставям настрана дали появилият се материал е официална позиция на президента и върховен главнокомандващ или това са мисли по темата „отбранителна политика” на Георги Първанов, или, може би, на формацията АБВ? Този подход явно е удобен да се критикува без да се носи политическа и институционална отговорност за казаното. Впрочем, тази двойственост е характерна за настоящия президент, който винаги е избягвал въпроса за неговата отговорност, за всички негативни процеси през неговите два мандата.
От друга страна, позицията на Министерството на отбраната и моята лична позиция на министър е ясна, честна, открита. Аз твърдо стоя като министър на отбраната зад всичко, което съм казал или взел като решение.
Нека българските граждани знаят, че всичко, което правим в Министерството на отбраната, не е плод на волунтаризма на един човек или реализация на идеи на някаква малка група хора. От самото начало на управлението на ГЕРБ поставихме в основата на нашата дейност колективния подход и работата в екип. Ние включихме в съвместната работа най-добрите специалисти, с които разполагаме в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. За година и половина от нашето управление заедно направихме детайлна оценка на състоянието на въоръжените сили в рамките на проведения Преглед на структурите на силите. Разработихме модели/сценарии на действие на въоръжените сили. Оценихме възможностите на страната ни да заделя ресурс за отбрана и в резултат на целия този процес разработихме визия за развитието на въоръжените сили. Политически това бе оформено в изготвянето и приемането от Народното събрание на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. На базата на Бялата книга Министерски съвет прие План за развитие и Министерство на отбраната изготви проект на Дългосрочен инвестиционен план-програма, който днес беше обсъден от Съвета по отбрана и приет. Всички тези документи бяха дискутирани на Съвет по отбраната, където президентът косвено участва чрез съветника си по военната сигурност. В резултат на това, президентът е бил постоянно информиран за процесите, но нито веднъж досега не е изразявал мнение по обсъжданите документи! Не ли странно сега да се появява тази „алтернатива”?
Президентът претендира за авторство върху някои от набелязаните и реализиращи се от нашето управление политики. Факт е, че правителството има решимост и политическа воля да разработи и да въведе в действие разширяването на правата на командирите, изпращането на щатни подразделения за участие в мисии и операции, борбата с корупцията, въвеждането на нов отбранителен мениджмънт, базиран на способности и много други. Именно ние предоговорихме неизгодните договори, спряхме източването на отбранителните ресурси, стабилизирахме бюджета за отбрана, което стана включително и чрез въвеждането на някои рестрикции и прилагането на непопулярни мерки. Командирите ще станат значително по-самостоятелни от 1 юли 2011 година, което ще им даде възможност по-бързо да решават въпроси по непосредственото осигуряване на войските, но и да носят отговорност за целесъобразността на разходването на предоставените им бюджети.
Нека да разгледаме по-внимателно релевантността на повдигнатите от президента „алтернативи”:
І. Президентът ни обвинява, че подценяваме заплахите за сигурността, произтичащи от нашия и съседни региони.
На това ще отговоря с текста от приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност, според която нито една от съседните държави не се разглежда като потенциален противник и не съществува пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната цялост в дългосрочна перспектива. Надявам се, че не е необходимо да цитирам съответните текстове от новата Стратегическа концепция на НАТО и приетите политически указания от Северноатлантическия съвет. Интересно е какви растящи рискове и заплахи в нашия регион за териториалната цялост на страната вижда президентът, извън тези, посочени в Стратегията за национална сигурност.
Президентът явно не е разбрал смисъла на структурната реформа, която ние провеждаме във въоръжените сили. Той счита, че изграждаме сили основно за изпълнение на експедиционни задачи. Това е дълбоко погрешно схващане. В Бялата книга много ясно е посочено, че ние изграждаме единен комплект сили, което означава сили, готови да изпълняват целия спектър от задачи, както на територията на страната, така и извън нея. Функционалната структура по Плана за развитие на въоръжените сили предвижда изграждането на сили за развръщане, сили за отбрана и сили за нарастване на готовността. Този подход отговаря напълно на възприетите в НАТО цели и съответства на трудно предсказуемия характер на съвременните рискове и заплахи.
II. Президентът е посветил цял раздел на „Адекватно и превантивно ресурсно осигуряване на отбраната. Придържане към отговорността за финансово осигуряване на отбраната, очертана в Стратегическата концепция на НАТО. Съсредоточаване на финансовия ресурс в структурите, развиващи бойни и за бойно осигуряване способности за сметка на тези, изграждащи административен капацитет”.
Въпросът с финансирането на отбраната не опира само до размера на бюджета, заделен за тази сфера, но и до неговото изразходване, до приоритетното финансиране на определени дейности и, не на последно място, до прозрачността и обосноваността на разходите.
В тази насока правителството на ГЕРБ още с идването си на власт декларира връщане на фокуса на министерството върху армията и нейните способности.
Това на първо място е видно от разработените стратегически документи в Министерството на отбраната – Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и Плана за развитие на въоръжените сили, в които за първи път се прилага планиране, основано на способности. Това е нова философия на провежданите реформи – намаляване на административната тежест и освобождаване от ненужни дейности и активи, а за сметка на това, пренасочване на средства за бойни способности.
Твърдението за нисък приоритет на отбраната в политиката на това правителство се разминава с реалните факти. Кабинетът оцени наследените от предишното правителство огромни задължения към чуждестранни партньори, дебалансиращи сектора и осигури допълнителни средства от централния бюджет в размер на близо 300 млн. лв. По този начин реализираният бюджет за отбрана в края на годината достигна 1 229 млн. лева.
Що се отнася до приоритетите в изразходването на средствата за отбрана, то показателен пример е, че 102 млн. лв. от предвидените в бюджета средства за второто полугодие на 2009 година бяха авансово изтеглени и похарчени от кабинета на тройната коалиция още през първото полугодие. При това тези средства, предвидени за международни операции и мисии, за осигуряване на Българската армия и за обезпечаване на задължения по международни договори, са били насочени не към бойни способности, а са похарчени за закупуване на апартаменти и обзавеждане.
Неразбираемо е защо към онзи момент господин президентът няма отношение към средствата за бойни способности от този период. Произволното харчене на ресурси бе на път да доведе системата на отбрана до колапс.
III. Кое, според президента, е отговорно отношение по въпроса за изпращането на наши военнослужещи в различни мисии?
Впрочем, той едва ли би имал да каже нещо критично по отношение на политиката на министерството в областта на подготовката и комплектоването за участие в мисии и операции. Защото наш несъмнен приоритет е осигуряването на военнослужещите, участващи в мисии, както и грижата за тяхното здраве и живот.
Ние изградихме механизма и въвеждаме на практика принципа за участие на щатни подразделения в мисии. От материала става ясно, че и господин Първанов е имал подобна идея, което мога само да приветствам. Защо той не е положил усилия, обаче, тя да бъде реализирана по-рано, оставям на него да обясни.
Внушението, че настоящият министър на отбраната си е извоювал правото да изпраща български военнослужещи в мисии и операции в чужбина, е некоректно и подвеждащо.
Нека българските граждани знаят, че на министъра на отбраната е дадено право да изпраща български военнослужещи зад граница за дейности, които нямат политико-военен характер. След последните промени Законът за отбраната и въоръжените сили дава на министъра на отбраната възможност да изпраща за съвместни учения и подготовка зад граница до 600 военнослужещи именно с оглед да се даде възможност да участват цели щатни подразделения - батальони, за което уж пледира и Георги Първанов. Не отговаря на истината, че се принизява ролята на Народното събрание, защото, при съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната, Народното събрание се произнася. (чл. 65 ал. 2).
IV. За интересни намирам съжденията в раздела, озаглавен "Задълбочаване на гражданския контрол върху въоръжените сили без да се допуска възможност за подмяната му с партиен. Гарантиране на политическия неутралитет на въоръжените сили, единоначалието и автентичността на професионалната военна и гражданска експертиза”.
Приетите наскоро от Народното събрание изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили изобщо не променят правомощията на министъра на отбраната и на началника на отбраната по отношение на единоначалието. Нещо повече, с тези промени се подчинява на началника на отбраната Съвместното командване на силите и се създава стройна командна верига по вертикала между стратегическото, оперативното и тактическото ниво на управление, както в мирно време, така и при кризи.
Трябва да се знае, че ние значително увеличихме правомощията на началника на отбраната в условията на интегрирано министерство. В миналото началникът на Генералния щаб нямаше правомощия за отдаване на разпореждания към дирекциите в Министерството на отбраната, нито да получава информация от тях. Това се осъществяваше чрез министъра на отбраната. Сега началникът на отбраната има права за непосредствено разпореждане до всички дирекции в МО за изпълнение на своите правомощия. Твърдението, че има стремеж за превръщане на военната експертиза в поръчкова чрез обезличаване на началника на отбраната е лишено от всякакво основание.
Не смятам да коментирам отправените нападки за ерозия на автентичния модел на интегрирано ръководство на отбраната и предпоставките за партийно-политически внушения и влияние в армията, защото това са понятия от арсенала на една политически отречена обществена система и партия и принадлежат на историята.
V. Няколко абзаца посвещава господин Първанов на темата „Гарантиране на ресурса, осигуряващ кариерното развитие, нормалните условия на труд и отдих, социалните права на служителите”.
Няма съмнение, че грижата за хората в отбраната е сред нашите приоритети. Това най-ярко пролича от факта, че въпреки ограничения бюджет, всички социални придобивки бяха запазени.
Войникът, „измокрен, гладен, уморен”, принадлежи на една друга армия. Разделянето с представата за този войник неизменно води и до раздяла с представите за масовата армия, с представите, че количеството води до качествена отбрана. Армията, която сега изграждаме, се основава на способности, а не на численост.
Може би трябва да поясня какво представляват способностите? Това е възможност за изпълнение на задачи. Военната способност е съвкупност от доктрини и концепции, организационна структура, подготовка, материални средства, личен състав, командване и управление, инфраструктура и оперативна съвместимост. В тази съвкупност най-важни са хората. Тяхната подготовка и самочувствие. Техните възможности за кариерно развитие, техния професионализъм, боен опит и умения.
Давам си ясна сметка колко важен е социалният статус, но не мога да приема, че това само по себе си е мотивацията да се служи в Българската армия. И именно заради ограничените права и тежките условия на труд, заради ежедневните лишения и постоянното разположение на служба, военнослужещите имат право на социални компенсации. Затова сме запазили всички социални компенсации с изключение на тези, които създаваха неравнопоставеност и социално напрежение. Единственото, което прекратихме, е продажбата на апартаменти от жилищния фонд на Министерството на отбраната, поради факта, че има хиляди безквартирни. Въведохме наем за всички служители в системата и такси за детските градини. Защото всичко това е въпрос на справедливост и равнопоставеност.
VI. Господин Първанов излага тезата, че е наложително увеличаването на относителната тежест на мисията на Българската армия при оказване помощ на населението в мирно време – при бедствия, аварии и катастрофи.
Българската армия не спира да помага и на населението, и на други органи на държавата, независимо, че е ангажирана с участието в различни мисии и операции на НАТО и ЕС. Модулни групи от Българската армия непрекъснато се включват в оказване на помощ на населението като унищожават ежедневно невзривени боеприпаси, потушават пожари, провеждат операции за търсене и спасяване, спасяват човешки животи, като превозват болни, пострадали и органи за трансплантация. ВМС се включиха в справянето с последствията от екокатастрофата при Балчик. А най-скорошният пример е превозването на групата на МВР с военен самолет до Сливен само час и половина след началото на кризата със заложниците. Всичко това е в изпълнение на мисията за подкрепа на населението в случаи на кризи.
Мисията за подкрепа на международния мир и сигурност е по същество отбранителна мисия от гледна точка на новите рискове и заплахи. Трите основни мисии на армията – отбрана, колективна сигурност и мир и подпомагане на населението са взаимосвързани, а не отделни. Всяка мисия, всяка задача допринася за повишаване на подготовката, за по-висока използваемост, за повече способности на въоръжените ни сили. И това е в основата на изграждането на единния комплект въоръжени сили, способни да действат при всякакви кризи – на територията на страната и извън нея.
Що се касае до разчетите къде и какви сили да бъдат дислоцирани на територията на страната, то това е плод на анализ на военната експертиза, като се отчитат потребностите за използване на силите за трите вида мисии. Не бих искал да подменям военната експертиза с политическо говорене преди избори.
VІІ. Ветераните от армията и техните организации.
Ръководството на Министерството на отбраната прие няколко нормативни документа, регламентиращи правомощията на ветераните, резервистите и военноинвалидите и семействата им да ползват лечебни и санаториални бази, а техните организации, като правоимащи по член 226 м от ЗОВС, да ползват недвижими имоти на министерството за техни организационни нужди. Министерството на отбраната подпомага и в други отношения тези организации.
Несъмнено хората, които имат дългогодишен опит от службата си във въоръжените сили, са носители на сериозна експертиза. Това ние се стремим максимално да използваме, за което често сме критикувани.
VIII. Президентът в своя материал пише: „Важен ключ за изграждането на модерна армия с адекватни на съвремието способности е развитието на военното образование и науката. Това налага привеждане на военното образование, учебните програми, критерии, нормативни бази в крак със съвременните изисквания. Повишаване изискванията към преподавателите във Военната академия и военните училища”.
Военното образование е ключов фактор за изграждане на модерна армия. Неговото привеждане в съответствие с нивото на съвременните изисквания е заложено в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и Плана за тяхното развитие. Центърът на тежестта на промените във военнообразователната система не е в нейното организационно преструктуриране, а в разширяване на модела на военното образование, осъвременяване на профила на бъдещите военни лидери чрез разработване на нови учебни планове и програми. През настоящата година в изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили предстои да завършим и приемем новите учебни планове и програми, по които ще се обучават новоприетите курсанти и слушатели. В този смисъл посочените от президента направления за военното образование не са алтернатива, а нещо, което вече се осъществява.
IX. Преразглеждане на възможностите и приоритетите на българската военна индустрия в новите условия, създаващи се след влизане в сила на Лисабонския договор. Подкрепа на държавата в създаването на Стратегия за развитие на българската военна индустрия и в последващото й реализиране.
Не бих желал да коментирам нещо, което не е формулирано като ясна позиция. Само ще насоча към съответния раздел от Бялата книга за отбрана, където в раздел „Индустрия, технологии, отбрана” сме дали нашето виждане за отбранителната индустрия и за това, какво може Министерството на отбраната да направи за нейното подпомагане.
