Сам министър не стига за ПиАр на отбраната
04.04.2011 г.
Дори да се казва Аню Ангелов и да е всеки ден на барикадата! Необходима е национална политика
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Острата кореспонденция между президент и министър на отбраната продължава. Прогнозите са, че тя едва ли би се променила докато от двете страни са Георги Първанов и Аню Ангелов. Фундаменталните различия – също. Променят се само формите на публичния диалог, който в повечето случаи е индиректен. В края на миналата година на интервю на върховния главнокомандващ в столичен всекидневник военният министър отговори с отворено писмо. Преди седмица реакцията на написаното в личната страница на Георги Първанов бе съобщение в сайта на МО. Дадените отговори дори не бяха подписани от Аню Ангелов – нито като министър, нито в лично качество. На следващия ден го включи една телевизия, за да стане все пак ясно, че позицията си е лично негова.
Един министър обаче не стига за ПиАр на отбранителната политика. Особено, когато тя е в процес на сериозни промени. Дори и той да е Аню Ангелов!
В интерес на истината много от разсъжденията на президента не са нещо ново. Подобни въпроси се задават от различни представители на обществото и от различни краища на страната. Съгласни или не, хората заслужават да получат отговор. В Треклянска община например бившите граничари, сега живеещи в тамошните села запасни и резервисти, не знаят кой би защитил западната ни граница, ако се наложи. Очевидно концептуалните документи не са стигнали до тях, за да ги успокоят, че заплаха няма.
Така че трябва да се говори и то колкото се може повече и по-убедително. И когато се руши, и когато се гради национална сигурност!
Министърът го прави. Как стоят обаче нещата надолу? Имат ли право, възможност и най-важното желание началниците на гарнизони, т.е. най-старшите командири по места, да съберат всичко в дадения град, което се вълнува от промените в армията – членове на семейства на военнослужещи, доскорошни офицери и сержанти, общински, кметски и други първенци, за да им обяснят какво, как и по какъв начин се прави? И то убедително, с достатъчно аргументи и факти, че това е най-правилният подход. Както твърди министърът. Само с приказки обаче не става. А и да приказваш, трябва да си сигурен в себе си, че между думи и действителност няма разлика. Какво да каже обикновеният граждан, като вижда с очите си, че поделението в неговия град не може да си плати дори за изхвърлянето на боклука? Само това му стига, за да се съгласи, че отбраната не е приоритет на днешната власт.
Впрочем, за да се види, че отбраната не е в задния двор на правителството и парламентарното мнозинство, за нея не е достатъчно да говори само министърът. Дори денонощно да стои в телевизиите, да участва или да води радиопредавания, да прави пресконференции, да пише отворени писма или отговори на президента.
Защо например премиерът се крие от тази тема?
Той не е ли в състояние да развие пред обществеността своите и на кабинета виждания за отбраната и въоръжените сили? Би трябвало да има тази компетентност. Най-малкото защото е генерал-лейтенант от резерва. Учил е за това. За съжаление обаче не го прави. Създава се впечатлението, че едва ли не се крие зад гърба на Аню Ангелов, макар че и той е гененарал-лейтенант.
Нека да погледнем реакцията на написаните от Георги Първанов: “Алтернативи в развитието на отбранителната политика.” Единият вариант се получи. Очевидно под редакцията на Аню Ангелов излезе информацията в интернет-страницата на МО. Да, но той не ръководи и не отговаря за отбранителната политика в тази степен и с тази отговорност, като министър-председателят.
Бойко Борисов обаче си премълча. Цветан Цветанов, като ресорен вицепремиер – също.
Те или вече дават на късо, когато чуят за Георги Първанов, или, както каза министърът на отбраната, се молят в Брюксел да не четат Фейсбук. В България обаче четат, а и медиите бързо разпространяват написаното и казаното. Така щяха да сторят и с думите на премиера. Такива обаче няма. Защо ли? Ами просто отбранителната политика наистина не е приоритет на правителството. Тя не е национална политика. Оставена е единствено на Министерството на отбраната. Нито му се помага, нито се коригират действията му. С какво например Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, е повишил социалната мотивация на военнослужещите? Получават добри заплати, ще кажат някои. За България може и да е така, но тези, които изкарваха големите пари ги върнахме от Либия, а пращаме военните моряци в огъня. С какво финансовото министерство помага за повишаване бойната подготовка, след като парите през 2010 г. са стигнали само за 27 на сто от планираните батальонни и дивизионни учения?! Строим чудесни и лъскави магистрали, а не виждаме срутените, разграбени и в буквалния смисъл на думата грозни войскови имоти, станали излишни за армията ни. Или ги виждаме, но не знаем какво да ги правим. Това не е като да съкращаваш хората. Разбите военни сгради стоят като паметник на усилията на не е до правителство и на не един парламент да разбие армията. Все пак добре, че ги има. Те са по-скоро свидетелство на резултатите от военното строителство на управляващите през последните две десетилетия. Това е една от многото дейности, които не са работа на Министерството на отбраната. На военните и тяхното политическо ръководство задачата е да изграждат способности за отбрана, а не да продават имоти. Да, но правителството не мисли така. То продължава да държи военното министерство в положението от времето на армейски генерал Добри Джуров, т.е. да прави всичко възможно! Защо не върне и прикухненските стопанства. Тогава освен картофи, поделенията си изкарваха достатъчно за прехраната на войнишкия състав.
Когато се чуе критика към отбраната, първи на барикадата е Аню Ангелов. И от никъде подкрепа. Когато се чуе за критика към магистралите, на барикадата са Бойко Борисов, Симеон Дянков, Росен Плевнелиев… Стане ли дума за спорта и новата зала, след премиера се нареждат всички. Ето, оттук се вади изводът кой е приоритет и кой не е. Така че един министър не стига за ПиАр на отбранителната политика. Дори той да се казва Аню Ангелов! Необходима е национална политика за отбраната!
Публикувано в www.argumenti-bg.com
