Върховният главнокомандващ мина на уведомителен режим
06.04.2011 г.
Същото се отнася и за Народното събрание в случаи като изпращането на „Дръзки” на мисия
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Не бива да се учудваме, че президентът научава от медиите къде отиват въоръжените сили, на които той е върховен главнокомандващ. Това му качество бе толкова дъвкано и предъвкано през годините, че едва ли е останало нещо от него. Дори е учудващо, че все още съществуват текстове в закона, които регламентират наличието на върховно главно командване. Имаше и такива становища, които бяха изразявани през 3-4 години. Няма да бъде изненада, ако се наложи след президентските избори, според изхода от тях, те да станат отново актуални.
Президентът Георги Първанов си каза пред целия народ, че е научил от медиите за изпращането на фрегатата “Дръзки” за участие в операцията на НАТО “Обединен защитник” за подкрепа на оръжейното ембарго срещу Либийската арабска Джамахирия. Може би вече е получил и протоколното писмо от правителството. Формално погледнато всичко е наред. Няма нарушение на закона. Законодателят не е определил никаква роля на върховния главнокомандващ в тази процедура. Той е записал само, че Министерският съвет и министърът на отбраната уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента. Т.е. в случая държавният глава е на уведомителен режим. Почти същото се отнася и за парламента. Депутатите могат да вземат отношение по решение на правителството или министъра на отбраната само, ако имат съмнение в характера на изпращането и използването на Въоръжени сили извън територията на страната. Представете си кога едно парламентарно мнозинство ще се усъмни в решенията на своето партийно ръководство.
Така че и занапред президентът ще научава доста неща от медиите, докато дойде до него уведомителното писмо. Такъв е законът. Той не позволява и парламентарен дебат. Решението и отговорността е на изпълнителната власт. Другите само гледат.
(Публикувано в www.argumenti-bg.com)
