Военното единоначалие през Априлското въстание 1976 г. Има от какво да се поучим и днес.
07.04.2011 г.
Васил Левски: „От едно място трябва да се свири, а всички други да играят”.
Г. Раковски и В. Левски - основоположници на военното единоначалие в българската национална революция, а Бенковски и Волов го въвеждат в революционната армия на Априлското въстание 1876 г.
Полковник от запаса Димо Димов
Най-важното изискване за успешно управление на редовна /наборна , платена/ или революционна войска, е изграждането й на принципа на военното единоначалие. По своята същност това е форма, метод на управлението на войските или отделно военно формирование от командир, който се опира на колектива, но съсредоточава в своите ръце цялата власт и цялата отговорност както за дейността си, така и за дейността на своите въоръжени подчинени. То е несъвместимо с каквато и да е фракционност. Неговото приложение е най-резултатно когато командири и подчинени го приемат не само като задължение, а като осъзната необходимост в редовната или революционна армия.
Основоположници на военното единоначалие в българската национална революция са нейните първи идеолози и ръководители Георги Раковски и Васил Левски.
Раковски разработва този въпрос в подготвения от него “Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято” Според него всяка една от народните горски чети ще се предвожда от един войвода и един знаменосец, който е подчинен на войводата. Войводите се делят на първостепенни, второстепенни и третостепенни. Всички чети ще се намират под управлението на Главния войвода. . На Васил Левски принадлежи лесно разбираемата и съдържателна мисъл, че “От едно място трябва да се свири, а всички други да играят”, че „както решат повечето игроводи, така ще играем” Той настоятелно изисква от революционните дейци, подготовката на революцията да се съсредоточи в окръжните центрове и Централния комитет, като се подготвят „тайни войници – решителни и постоянни юнаци, които да бъдат готови за всякакъв случай”, един от които да бъде „главнокомандващ юнак”.. „Без да е така, няма нищо да постигнем и по-пусто става”. За Левски единоначалието на БРЦК трябва да бъде гарантирано със всички средства, дори със силата на оръжието от тайната полиция. Велики мисли и действия, с които Левски надхвърля своето време, се изравнява с Карл Маркс, който по същото време пише, че „Липсата на централизация и авторитет костваха живота на Парижката комуна. След победата правете с авторитета и т.н. каквото искате, но за борбата ние трябва да ги насочим върху една и съща точка на атаката. И когато ми говорят за авторитет и централизация като за две осъдителни неща, или не знаят какво е революция, или са революционери само на думи”.
Ръководителите на Априлското въстание 1876 г. доразвиват и прилагат на практика революционното дело на Раковски и Левски.
За това те са заставени от наложената война срещу поробителя, като на дело създават масова революционна армия, основана на принципа на единоначалието. Съгласно решенията на Гюргевския централен революционен комитет от края на 1875 и началото на януари 1876 г., във всеки революционен окръг са изпратени по един главен апостол с по двама помощници, които да подготвят и вдигнат въстанието Фактически главният апостол получава голяма власт, но и голяма отговорност за съдбата на революцията в окръга.. Обаче конкретния въпрос за военното единоначалие в революционната армия се решава не на заседанията в Гюргево, а се въвежда в хода на подготовката на въоръженото въстание основно в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов и неговия помощник Георги Бенковски.
В литературата много, дори болезнено се спори дали Волов отстъпва първото място на Бенковски, т.е., наистина ли Бенковски става главен апостол, а Волов негов помощник? Изпуска се обаче от вниманието, че между тях не е стоял въпроса кой да бъде пръв, а за това как най-добре, най-пълно да бъдат изпълнени изобилието от трудни задачи по подготовката и провеждането на въстанието. Точно тук
П. Волов и Г. Бенковски постъпват изключително далновидно. Съприкосновението с действителността и интуицията им, променя подхода в дейността и на двамата.
Волов е главен апостол в окръга, той отговаря за всичко. Но това съвсем не означава, че той е пряк изпълнител на всичко. Поради това, част от основните задачи и отговорности се поемат и изпълняват от Бенковски. По-конкретно, като помощник на Волов, той поема командването на въстаническата армия – сектор, в който незнайно от къде, но е подготвен най-добре, в сравнение с Волов и всички останали. Окончателно решение за това се взема от Народното събрание на Оборище, което приема известното Пълномощно за правата и задълженията на апостолите. При неговото обсъждане съвсем естествено възникват остри спорове. В някои от делегатите “имало настроения за своеобразно “демократично” разрешаване на въпроса – всеки комитет сам да командва своите сили, а отделните комитети да се съвещават по общите въпроси на въстаническите си действия, /което/ могло да бъде гибелно за въстанието” Иван Соколов се провиква: “Българският народ ламти да се освободи от един тиранин, а ще налети на други…По-добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно”. .Обстановката станала тежка, всичко сякаш щяло да се провали. Благодарение обаче на изключителния такт, спокойствие и психологически усет на Бенковски, съпротивата на несъгласните с пълномощното била преодоляна. Размахвайки сабята над главата си, той се провиква властно: “Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, то нека си извади ножа!” Лъсват във въздуха повече от стотина ножове. С това, след горещи спорове, надделява здравият разум: Пълномощното – този знаменит документ, за който е инициатор Г. Бенковски, но текста пише не друг, а П. Волов, събранието дава писмени пълномощия на Бенковски за общото военно ръководство на окръга. /9/ Така, в резултат на единомислието и единодействието на Волов и Бенковски по въпросното Пълномощно, а не борба за размяна на постове, във въстаническата армия на Панагюрски революционен окръг се въвежда принципа на единоначалието. Командването на въстаническата армия се съсредоточва в едни ръце, в ръцете на Бенковски и в един център – Панагюрски окръжен революционен комитет, начело с Волов. Резултатът е изключително важен - “предотвратява се опасността от децентрализация и анархия” във въстанието. След това, както пише Ф. Щърбанов “той / Волов/ с още по-гореща любов по-делово отиваше и работеше в окръга, където имаше потреба и никога не показа своето незадоволство към Бенковски”. Това е още едно доказателство за единомислието и единодействието на Волов и Бенковски по въпроса за единоначалието. Неговото въвеждане е едно от най-далновидните и отговорни решения в подготовката и хода Априлското въстание. Претворяването му в живота става главната гаранция за успеха на въоръжената борба.
Основната грижа, която Бенковски като командир-единоначалник поема, е организацията на революционната армия, със строга дисциплина в нея. В името на това той лично разработва специален
„Закон за организиране на бунта”,
който се приема на специално военно-организационно събрание на 25 март 1876 г. и е първообраз на бойна заповед, която е основен елемент на военното единоначалие .
Според “Закона”, въстаническата революционна армия се изгражда на принципа на десетичната система. Въстаниците са разпределени по команди от по десет, сто и хиляда души. Всяка команда е с по един командир, наречен съответно “десятник”, “стотник”, “хилядник”. Начело на въстаническите сили стои Военен съвет в състав от десет души, един председател и един генерал, в смисъл главнокомандващ. Въстаникът се подчинява на десятника, десятникът – на стотника, стотникът – на хилядника, хилядникът – на Военния съвет, където е главнокомандващия. Никой нямал право да нарушава тази иерархия и да са отнася по какъвто и да е въпрос до по-старша инстанция, освен до своя пряк командир.. “Хилядниците, се казва в Закона трябва да имат по един тефтер, за да държат сметка за всички бунтовници; никой десятник няма право да ходи при хилядника, а ще предава сметка на стотника; никой стотник няма право да ходи при Военния съвет, а ще предава сметка при хилядника; никой солдатин няма право да ходи дето и да било, без позволение на десятника
Всеки войник /солдат/ като отива при десятника си, не му е позволено да сяда никак и да му подава ръка за поздравление с него, но да се покорява според 14-а точка на главатапря си, така също и стотниците пред хилядника, така и хилядника пред Военния съвет”…
Чрез тази система, с известните „статистики”, Бенковски отделя особено внимание на въоръжението: набавяне и брой на пушките, фишеците, количеството барут и пр.
Всичко това показва, че се прилага схващането на В. Левски „от едно място да се свири, а всички други да играят”, както и мисълта на Г. Бенковски, че “волност и лични права трябва да бъдат ограничени по време на въстанието”. С „Хвърковатата конна” чета” той дефилира пред населението като на парад. Жадуващият за свобода българин с удивление гледа възседналите върху конете четници, облечени във внушително красиви въстанически дрехи с препасани върху тях пушки, саби и пищови, а върху задния бут на всеки кон, дамга от нажежено желязо - инициалите „Б В” т. е. „българската войска”. Най-отпред на кон - самият войвода Бенковски, до него знаменосецът със знамето. Ето, това е единоначалието на Бенковски, с което той създава първообраза на бъдещата българска армия.Това е неговият гений, с който той бе изпреварил своите съвременници – революционери, сред които и П. Волов. Дори Захари Стоянов не е разбрал този ход на Бенковски, поради което неправилно счита, че инициалите „Б В” означават „Бенковски Войвода”.
В хода на борбата Бенковски осъществява и други отличителни белези на военното единоначалие в революционната армия на ІV революционен окръг, като.: отдаването на бойни заповеди, бойни донесения и пр.
Ръководителите на Априлското въстание изпълняват своята роля като с личния си пример показват, че са безкрайно предани на революционното дело и безстрашни в боя – качества, с които те печелят доверие, влияние и власт над подчинените въстаници.. В своите спомени Никола Долев от Перущица пише: “Комитета, начело с опитния ни… водител Петър Бонев не преставаше да наблюдава окопите и да дава наставления…Той – водителят ни, със своето мъжествено държание, веселост и юначно настроение за отмъщение на петвековния ни угнетител – турчин-тиранин, и за свободата, ободряваше, насърчаваше въстаника…За него всеки бе готов да се жертва” .
Подобни думи се отнасят за всеки един от априлските командири, но с качествата и действията си над всички тях се издига ярката фигура на Георги Бенковски. Видния български учен-психолог Иван Хаджийски пише, че „Бенковски е необикновена, изключителна, на голямо скроена личност…гениален въстанически водач. Събрал в едно военните качествата на Раковски и на Левски и като прибавя към тях своята подготовка, самобитен военен талант и генерал-щабен дар, Бенковски се явява не толкова като либерално-демократичен водач, а преди всичко като командир-единоначалник от голяма величина. С тези си качества и с прякото участие на П. Волов, той успява да създаде революционната армията и единоначалието, и дисциплината в нея.
Бенковски притежавал голяма власт, но никога не злоупотребява с нея,
като строго спазва революционната дисциплина. Верен на клетвата и заповедта, никога не употребява спиртни напитки. Това му дава право да бъде строг и справедлив към рушителите на дисциплината. На тържествената трапеза в Петрич чупи стомните с вино, арестува виновните, а бъдещите нарушители заплашва със смърт . Винаги се опира на колектива: на своите първи помощници, на щаба, на Военния съвет, на революционния комитет – все методи на работа, характерни за военното единоначалие.
Той владеел до съвършенство изкуството да покорява хората: с воля, с осанка, с хайдушко облекло, с бляскаво оръжие, с тона, с пламенно и правдиво слово, с военни церемонии, най-сетне със заобикалящата го охрана. Няма хора, с които той се е срещал и които да не е спечелил за делото. С него тръгвали и безусловно с най-чиста обич му се подчиняват не само тези, които били в опозиция по пълномощията, но и тези, които се готвели да го убият. Защото “Няма що да се каже, виждам го, че е човек достоен, роден да бъде бунтовник, казваше комисарят Щърбанов, трябва да коленичим пред неговия талант, той ще ни умие очите” .
Елементи на военното единоначалие се прилагат и в другите революционни окръзи, където поради по-малкия мащаб на дейност, главните апостоли изпълняват ролята и на военни командири-единоначалници на революционната войска.
Заключение:
1. За авторството на военното единоначалие и неговото практическо приложение през април 1876 г., заслугите са както на Бенковски, така и на Волов. Величав пример на двама, различни по характер, но взаимно допълващи се водачи в борбата за постигане на крайната цел – освобождението на България. Противопоставянето им един на друг е неправилно, още повече, че това води и до погрешна оценката за характера и значението на Априлското въстание.
2. Командирите-единоначалници, които се създават в хода на въстанието, начело с Бенковски, били не само командири, притежаващи власт и сила, а командири - водачи на масите, на революционната армия, на бойците, които били готови да вървят след тях и към живота и към смъртта. С това се потвърждава историческото правило: “Водачите не се избират, те се налагат”.
3. Военното единоначалие, възприето като основен принцип в изграждането и действията на въстаническата армия в ІV революционен окръг, за съжаление не било приложено повсеместно и с еднаква сила на територията на страната, каквото е изисквал В. Левски. .Липсвал единен ръководен политически и военен център (Централен комитет), липсвал главнокомандващ – командир-единоначалник на въстаническите сили в пределите на българските земи. Това довежда до некординирани и изолирани действия между революционните окръзи, което е една от основите причини за военното поражение на Априлското въстание. В морално и политическо отношение обаче то побеждава: европейските страни са заставени да предприемат мерки за решаването на Източния – на Българския въпрос, а Русия тръгва на война срещу Османската империя, в резултат на което делото на априлци възтържествува – българската държава е възстановена. Следователно, внедреното в българската революционна армия военното единоначалие е блестящ израз на богатството на българската военно-теоретична мисъл и военна практика от втората половина на ХІХ век. То е исторически влог в българската победа над империята..
