Дано Дръзки не разчита само на попътен вятър
12.04.2011 г.
Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Военноморската база в Бургас. След минути предстои да отплава най-боеспособният ни кораб към Либия, за да се включи в натовската операция “Обединен защитник”. Изпращането е тържествено. Там са президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, премиерът и министърът на отбраната. Военните моряци тръгват мотивирани за изпълнение на задачите. Близките им са спокойни, макар че всяка една подобна мисия носи рискове, колкото и ниски да се оценяват те от експертите.
Много е хубаво, за да е истина. Да, “Дръзки” ще отплава. Решението е взето. То е въпрос на съюзническо задължение. Министърът на отбраната Аню Ангелов си направи труд лично да провери готовността му. След Великден фрегатата тръгва за Либия. България обаче остава същата.
Какво ли би станало, ако екипажът на капитан II ранг Панчо Панчев се раздира от същите противоборства, както нашите държавници?
Кой кого, как и кога трябвало да информира, че предстои да влезем в строя на “обединените защитници”? Този въпрос нямаше да стане толкова важен, ако органите за ръководство на отбраната – президент, правителство и военен министър, не видяха в него пренебрежение или опит да подразниш другия. Все пак темата стигна до Народното събрание, макар и чрез парламентарния контрол, независимо че въпросът беше услужливо зададен от управляващото мнозинство. Като няма друго и това е добре. Статутът на опозицията й даваше възможност да пита много повече и доста по-конкретно. Така министърът на отбраната Аню Ангелов можеше да изчисти неяснотите, а не да ги предполага. Но, не се случи.
Все пак в цялата тази история има нещо хубаво
Президентът и министърът на отбраната са на едно мнение, че “Дръзки” трябва да замине и да участва в операцията. Такова събитие отдавна не беше се случвало, макар че интересите на националната ни сигурност предполагат то да бъде всекидневие. Но да оставим този въпрос. Има други, чийто отговори трябва да знае обществото ни. Не само и най-малко заради разходите. Макар че милион и половина лева за месец не са малко на фона на силно отънелия военен бюджет. Дори и 600 хиляди, както казва министър Ангелов, да са от предварително заделените за бойна подготовка, т.е. така или иначе те щели да се изхарчат. Както и да ги наречеш, те са все от българските данъкоплатци. На чак такива спестовници обаче не бива да се правим. На сушата, при жената и децата си морякът не е моряк. Ако фрегатата ни ще стои закотвена край Бургас, по-добре да не бяхме я купували. Излиза, че предишните правителства са свършило нещо полезно. Иначе приносът ни към свалянето на Кадафи щеше да бъде два медицински екипа и… правилна политическа позиция. А можело да имаме и съвсем нови кораби.
Както твърди обаче бившият американски посланик у нас Джон Байърли, волята на САЩ била бойният ни флот да придобива кораби “втора ръка”. Затова и отказахме сделка на Саркози за нови.
Ето защо тези, които днес се отнасят с недоверие към “Дръзки”, трябва да знаят историята и да признаят професионализма на военните моряци и техния кураж да тръгнат към бреговете на Северна Африка. Те обаче не са малко. Въпросите им също. В тях прозират и опасения.
При всички случаи фрегатата не е корито
Но, ако продължаваме да говорим, включително и на високо политическо ниво, какви боклуци са купували предишните, подобни оценки, които насаждат национален нихилизъм, няма да бъдат рядкост. Напоследък се забелязва такава тенденция към новите вертолети “Кугар”. Те очевидно не са боклуци, но не ни трябвали. Да не си припомняме какви приказки бяха казани за изтребителите ни в началото на въздушните удари по военни обекти в Либия. Такива изхвърляния демотивират военнослужещите, които и без това карат от няколко години на ентусиазъм. Все още не може да се разбере простата истина, че и една пушка да имаш, трябва да я хвалиш, като най-страшното оръжие. Като не ти стигат парите да си купиш друга по-хубава, не хвърляй кал върху тази.
“Дръзки” вече има своята българска история от 2005 година насам. Патрулирането и проверката на кораби е добре познато на екипажа от мисията “Актив Индевър” в Средиземно море и операцията на ООН край бреговете на Ливан. Сертификациите за оперативна съвместимост също са изминат път. В историята на фрегатата обаче има и неприятни събития.
Някои нарекоха случая бунт
Има ли и днес такива предпоставки? Най-вероятно не, но това трябва да се каже на обществото. През късната есен на 2006 година по време на Ливанската мисия бяха извършени няколко ремонта от екипажа. Това бе допълнително натоварване. Стана и повод за недоволство. Аварии възникват и на чуждите кораби. Тяхната практика обаче е по-различна от нашата. Спешно се викат специалисти от фирмите, които отстраняват повредите. Но това е свързано с доста допълнителни средства, които нашата държава няма. Сега как ще бъде? Казват, че заради това било двудневното плаване в Черно море. Имаше недоволство и от заплащането. Наложи се тогавашният министър на отбраната Веселин Близнаков лично да се качи на борда и да покаже заповедта, с която командировъчните скачат двойно, т.е. стават по 40 евро на ден. За “Обединен защитник” нашите моряци тръгват с командировъчни от 50 до 53 евро в зависимост от званието. В България им тече заплата и половина. Поне в това днешните управляващи са се поучили от проблемите на своите предшественици. Да се надяваме, че на Аню Ангелов няма да се налага да се налага да гаси пожари в открито море.
“Дръзки” има не само история, но и бъдеще
Според военни експерти при неговата качествена платформа превъоръжаването е много по-евтино, отколкото закупуването на нова платформа с ново въоръжение. Така че в мандата на това правителство няма кой да ни отсрамва в мисии и операции зад граница, освен “Дръзки”. Изключвам, разбира се, онези 610 военнослужещи в Афганистан. Все някога, най-вероятно до година и половина, ще си приберем контингентите. Ако САЩ и НАТО не измислят друг Ирак или Афганистан, Сухопътни войски ще си тренират на сухо у нас. Войната срещу Кадафи много ясно показва, че бъдещето е на военновъздушните и военноморските сили. Вместо да си разменят реплики, държавниците трябва да решат бързо въпроса с модернизацията на флота и авиацията. Иначе ще се чудим как да омаловажаваме една или друга коалиционна операция, наричайки я авантюра.
Несериозно е да се твърди, че нашият “Дръзки” ще разчита най-вече на попътен вятър. Тилът му обаче буди тревога. И политическият, и бюджетният. Все пак каква ли ще е картинката на изпращането? Познайте дали върховният главнокомандващ ще бъде там.
Публикувано в www.argumenti-bg.com
