Live News: Три четвърти от парите за отбрана отиват за заплати и кубинки
15.04.2011 г.
Otbrana.com (Otbrana195711@abv.bg)
. Само 1% от армейския бюджет за 2010 г. е похарчен за модернизация, отчете военното министерство
Три четвърти от бюджета за отбрана през 2010 г. (точно 75%) са похарчени за издръжка на личния състав, като едва един процент е отишъл за инвестиции в отбранителната инфраструктура.
Това сочи приетият от парламента доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през миналата година. За пиремането на доклада гласуваха 87 народни преставители, 9 бяха „против", а 6 натисната бутона „въздържал се".
Тази негативна тенденция трябва да се промени и през 2014 г. харчовете за професионалните военни да се свият до 60%, а за капиталови разходи да достигнат 15%, е амбицията на военното ведомство. Постоянно намаляване на разходите за ангажираните в армията от 2006 г. има във водещите държави в Европейския съюз. Това не важи за Бългаиря, Белгия, Румъния, Литва и Латвия. У нас дори има леко повишение на тези разходи, като причините са преструктурирането в армията и във военното министерство, както изплащането на обезщетения и пенсии на освободените служители.
През 2010 г. са похарчени с 8% по-малко пари за отбрана (1,230 млрд. лв.), в сравнение с 2009 година - 1,342 млрд. лв. В същото време администрацията в МО е намалена с 32% и от 1432 души през май 2010 година, чиновниците са редуцирани до 980 в момента.
Отварянето на европейския трудов пазар и завишените критерии за професионална служба в същото време са довели до отлив от военната служба. В момента в армията служат 34 500 души, като от тях военните са 30 400, а цивилните – 4 100.
Чиновници в камуфлаж
За разлика от доклада на военното министерство за 2009 г., в сегашния не се посочва колко военни се падат средно на глава от населението. За миналата година бе отчетено, че на 10 хиляди българи са се падали по 45 военни. В значително по-голямата като територия Румъния, съотношението тогава е било 35 на 10 хиляди жители. Пак в отчета за 2009 година се сочеше, че „България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили". Дали това положение се е запазило и тази година, от доклада за 2010 г. не става ясно.
Равносметката за миналата година дойде в момент, когато финансовият министър Симеон Дянков иска радикално свиване на служителите в пенсионна възраст в двете силови ведомства – МО и МВР. Основният мотив е, че въпреки пенсионна си възраст, служителите продължават да работят в системата, като получават и пенсия, и заплата. Срещу това се противопоставиха и двамата ресорни министри – това било своеобразна дискриминация, по този начин се ограничавало правото на тези хора да продължат да работят.
Практиката пенсионирани служители да остават на работа във военното министерство, не е нова. През последната година обаче тя е особено изразена, коментира пред LiveNews кап. Иван Милов, председател на Българска офицерска легия „Раковски".
„Всички военнослужещи, освен тези, които се водят в първа категория труд – летци и подводничари например, имат право да се пенсионират при 25 години стаж. Тогава правото на всеки един е дали да се пенсионира или да продължи да работи във Въоръжените сили и тук става въпрос за право на личен избор, коментира Милов". Според него обаче проблемът е в това, че след навършване на пределната възраст по звание (при полковниците тя е 54 години), често „от високо" се взима решението, че определен човек е особено ценен с експертизата си. Така той отивал на цивилна служба. „Ние правим неговата длъжност вече цивилна и този човек, който е служил до пределна възраст, се връща два дни след пенсионирането си като цивилен и работи при подобни условия. С това не сме съгласни, тъй като на мястото му може да се назначи млад и кадърен подполковник", каза още Милов.
Ефектът на обърнатата пирамида
Българската армия от години не може да се похвали с оптимална пирамидална структура – малък команден състав и голяма основа от професионални войници. Затова и основното искане на синдикат „Отбрана" при КТ „Подкрепа" е да бъдат съкращавани хора, получили право на пенсия. Според тях голямата административна структура в армията повтаря тази в Министерството на отбраната. „Ако трябва да се правят съкращения в армията, те трябва да започнат сред офицерския състав от звание „лейтенант" нагоре, но най-вече сред висшите командни длъжности", твърди Тодор Воденов, ръководител на синдиката. Това намерение нееднократно е било заявявано и от военния министър. За да може „пирамидата" да придобие класическия си вид обаче, са необходими и реформи във военното обучение, където ангажираните преподаватели са много повече от курсантите.
Колко харчим за отбрана?
Дали харчим много или не за отбрана, е въпрос с повишена трудност. В европейски план тенденцията е за постоянно намаляване на военните разходи, за сметка на инвестициите в образованието и в социални дейности. България не прави изключение от тази тенденция, въпреки че и тук се забелязва „залитане" в крайности.
Според друг годишен доклад – на Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ), излязъл на 11 април, България остава на едно от последните места по разходи за отбрана. По данни на института страната ни е съкратила миналата година военните си разходи с 28 процента. Следват Латвия с 26 процента и Албания, Гърция, Унгария, Литва и Словакия с по над 10 процента. Именно заделеният от БВП процент за отбраната беше една от горещите точки в друг спор, в който участник отново е военният министър – този с президента и върховен главнокомандващ. Георги Първанов настоява за размер на бюджета за отбрана не по-малък от средното ниво за НАТО - в рамките на около 2,6%. Вероятно процентът, заделян от БВП за отбрана, няма да се повиши в следващите години и да достигне препоръчаните от коалиционните ни партньори 2%, прогнозират икономистите. Тенденцията за спад в отделяните пари за отбрана се дължи най-вече заради членството ни в НАТО и ЕС, където сме заобиколени от партньори и където важат принципите на споделяне на отговорности.
Ефективното управление на средствата за отбрана е сред приоритетите на настоящото правителство. Търси се „модерен отбранителен мениджмънт", като амбицията е до края на 2011 г. реформата в администрацията да приключи и да се доближим до желаната армия – малка и мобилна. За данъкоплатците обаче едва ли ще стане ясно какво получават срещу парите, които инвестират в отбраната.
Един от изводите днес е, че сигурността не може да се докосне или да се види, но вкусът от нея още е за „аналогово" решаване на проблемите в армията със задкулисни административни хватки. Това е като да се бориш с кибернетичните заплахи с пушка.
