Обсъдиха резултатите и поуките от Сръбско-българската война през 1885 година
01.01.1970 г.
Спирдон Спирдонов
Сръбско-българската война е краткотрайна, но с изключително големи последствия за нас и региона. Това посочи Николай Василев, съветник на министъра на отбраната, при откриването на днешната дискусионна кръгла маса по повод 130 години от най-справедливата ни война, както се изразиха участниците.
Проявата бе организирана от Командването на Сухопътните войски, Асоциацията на Сухопътните войски на България и Националният военноисторически музей. Тази война, подчерта г-н Василев, показа, че, когато българскит народ е единен, различните логистични проблеми могат да бъдат преодолени, а той и неговата армия да излязат победители.
На форума бяха направени редица изводи от дистанцита на времето, които имат актуално значение. Според академик Георги Марков тази война е началото на изграждането на самочувствието на българската войска, че може да води самостотелно война. Известно е, че след обявяване на Съединението руският император изтегля своите офицери, което налага капитаните и майорите да ръководят бойните действия.
Професор Светлозар Елдъров от Института по балканистика към БАН посочи, че от всички балкански народи хърватите са били най-близко до българската кауза. Полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев от Военна академия „Георги С. Раковски” подчерта, че тази война е единствената чисто отечествена война за България. Тогава, допълни той, за Българската армия започва да се говори в цяла Европа, но най-важният резултат от нея е защитата на Съединението. Доцент Станчев информира, че на 12 ноември в Алеята на бойната слава в академията ще бъде положена пръст от бойните полета преди 130 години.
За полковник от запаса доц. д-р Димитър Зафиров тази война е удачен пример как в критична ситуация българският е единен при защитата на териториалната си цялост, без да се дели на русофили и русофоби. Професор д-р Тодор Петров направи интересен анализ на офицерския ни състав по време на войната. 17 от загиналите офицери, например, са на средна възраст 25 години. Най-възрастният е на 31 години, а най-младият – братът на Христо Ботев, на 19.
Председателите на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, на Българската авиационна асоциация и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите капитан далечно плаване Атанас Илев, полковник от резерва Ангел Георгиев и младши лейтенант от запаса Петър Велчев поставиха въпроса за недостатъчното изучаване на военната ни история в училищата и армията, както и за ниската мотивация на днешните военнослужещи.
Председателят на Асоциацията на Сухопътните войски генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков направи няколко паралела с тогавашното и днешното време. Например и днес армията не разполага с достатъчен ресурс за въоръжение и техника, което се отразява на нивото на подготовка на военнослужещите и формированията. В Сръбско-българската война, отбеляза той, решаваща роля за победата изиграва човешкият фактор. За съжаление днес, патриотизмът не е на мода, смята генералът.
Във форума се включиха още началникът на Щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Пламен Атанасов, началникът на отдел „Бойна подготовка” в Щаба на Сухопътните войски полковник Груди Ангелов, и.д. директор на дирекция „Социална политика” на МО Иво Антонов, председателите на СОСЗР, Съюза на военноинвалидните кооперации и Клуб „199” генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, Борис Николов и полковник от запаса Цанко Цанков, заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните полковник от запаса професор д.и.н. Марин Калонкин, генералите от запаса Люцкан Люцканов и Георги Георгиев и др. Темите за дискусии бяха „Възторгът на един народ и началото на разделението на балканските народи”, „Задкулисните борби на основните играчи на политическата сцена на Балканите и в Европа. Как се решаваха съдбите на държави и нации в края на 19 век?”, „Война без планове и без предварителна подготовка. Кога и къде настъпи прелома във войната? Ролята на човешкия фактор” и „Поуките от войната”.
Снимка Димитър Бебенов
