Не може в нормална държава полицията да е по-голяма от армията
26.04.2011 г.
Интервю на Спирдон Спирдонов (otbrana1957@abv.bg)
Това казва пловдивският кмет капитан от резерва Славчо Атанасов. С него разговаряхме непосредствено след като заедно с председателя на ЦС на СОСЗР генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов откри клуба на общинската организация на съюза. Голямата и дълоочаквана – повече от 20 години придобивка, е благодарение на големия жест на кмета и целия общински съвет. Капитан от резерва Славчо Атанасов бе удостоен със званието почетен член на СОСЗР. Той е завършил Шуменското военно артилерийски училище преди 20 години. Аз, казва Славчо Атанасов в интервю за „Отбрана” и в. „Българско войнство”, бързо напуснах армията, защото виждах накъде вървят нещата. Исках, уточнява той, да си отида с достойнство и чест, а не както мои колеги бяха изритани по най-мръсния и най-подлия начин.
- Г-н кмете, с какви чувства предоставихте клуб на СОСЗР във Вашия град?
- С чуства на изключително вълнение. От тук нататък този клуб ще бъде сборище на българските запасни офицери и сержанти. Имайте впредвид, че в нашата история българското офицерство винаги е било най-долюбвано и най-любимо на българския народ. От всички други професии тази професия, независимо дали България е била монархия или република, офицерството е било изключително уважавано от българския народ. За жалост заради нашите политици, една част от които бяха и безродници, Българската армия претърпя истинска катастрофа. И то не във военно време, защото българсикят войник не е губил нито една битка досега. Тъжно е, че това се случва в нашето съвремие. На практика Българската армия бе унищожена в буквалния смисъл на думата.
- Освен като кмет, вероятно говорите и като български офицер?
- Да, за мен това, което може да се събере на един стадион, не е армия. Едва ли не всички в нея се познават! Просто част от българските политици превърнаха нашата армия в парадни части.
- Правите голям жест с предоставянето на клуба на СОСЗР?
- Радвам се, че все пак българското офицерство е живо. Да си български офицер е преди всичко голяма чест и това ти остава за цял живот. Аз в момента съм капитан от резерва.
- Ще предоставите ли на пловдивската организация на СОСЗР и други клубове?
- Имам такова намерение. Българските офицери и сержанти в Пловдив не са малко. Според мен те трябва да имат места, където да се събират и да общуват. Винаги в офицерските и сержантските среди е властвал дух на патриотизъм и родолюбие, който трябва да бъде укрепван. Знаете, че когато на едно място се съберат много родолюбци, се ражда тази голяма енергия на радалюбие и патриотизъм, от която Майка България в момента има толкова голяма нужда. Живеем в безродни времена. В тях офицерството е от онези прислойки, които могат да изведат България на добър път. Простичката формула за успеха на една държава е да я обичаш. Когато си безродник, нихилист, то тогава нещата не се получават, те не преминават през сърцето ти. Най-голямата трагедия на България през последните 20 години бе, че нас ни управляваха политици безродници. В никакъв случай не искам да политизирам нещата. Безродници имаше и от едните, и от другите. Виждате, че резултатът е плачевен. Държави, които бяха икономически и всякак по-назад, ни надминаха.
- Защо?
- Защото, ако обърнете внимание на техния преход, ще видите, че те в нито един момент не загърбиха родолюбието и патриотизма. Нали разбирате, че един нихилистично и безродно настроен политик се продава по много лесен начин. През проследните 20 години българските граждани видяха не един случай, когато национални интереси се продаваха за жълти стотинки.
- Какво е според Вас национален интерес?
- Национален интерес не е, макар че това е много важно, да поднесеш за 3 март или 6 септември пред съответния паметник венец. Национален интерес е преди всичко колективната потребност на нацията. Той има икономическо измерение, а не само представително, каквото са венците и цветята. За жалост през последните години бяхме свидетели на стотици случаи, при които наши министри, наши политици продаваха националните интереси за жълти стотинки. И това е безспорен факт. Почти цялата ни икономика се съсипа, защото се продадоха национални интереси.
- Какво имате по-конкретно предвид?
- България е малка държава, но по определени производства бяхме на челните места. Ще дам пример с Пловдив. Ние бяхме на четвърто място в света по производство на мотокари и конкурирахме Америка. Защо се съсипа това производство? Заради икономически интереси. В момента от 25 хиляди души, които работеха в завода, няма 150-200. Това е продажба на национален интерес. В същото време тези 25 хиляди души излязоха на улицата. И то качествени експерти и добри специалисти. Моето семейство също бе потърпевшо. Баща ми бе дал целия си живот на този завод. Изнасяхме в над 60 държави в света. Веднага нашите пазари бяха взети от американци, японци и т.н. Знаете, че в икономиката няма празно място. Нишата веднага се запълва от другия. Това се случи. Мотокарното производство за българската икономика беше стратегическо, а ние го съсипахме. Не аз и Вие, а нашите продажни политици го съсипаха. Колко му беше тези заводи да останат, както в много други държави, да се превърнат в акционерни дружества. Самите ни работници да имат акции. А не заводът да се съсипе умишлено, и тогава да се купи на безценица, както се случи с почти цялата ни икономика.
- Виждате ли аналогични случаи и днес?
- Нима това, което се случва с комбината в Кремиковци не е продажба на национален интерес! Това, което става с Кремиковци, е нечувано. 15 години го източват. Накрая го съсипаха. Яви се едно 25-годишно момче. Извинявайте, но е абсурдно това дете да има толкова много пари. Твърдо съм убеден, че зад него стоят в сянка някои големи български политици. Купиха на безценица завода в Кремиковци и ще натрупат милиони на гърба на българския народ. Ние съсипахме един от най-мощните ни индустриални комбинати в тази насока на Балканите. Нима това не се случи с цялата ни икономика! Това е голямото престъпление на нашите политици, които ни управляваха. По ефекта на доминото, като се съсипе икономическата мощ се съсипва всичко друго.
- В този смисъл може би армията не е изключение?
- Армията не е изключение. На практика тя бе ликвидирана. За мен това не е армия. Това са части, които се използват само за парадите на нашите големци. Всичките ни съседи до един запазиха армиите си, а ние останахме с представителни части. Ще изкажа една еретична мисъл. При тази ситуация, която е в момента, по-добре изобщо да нямаме армия. Не може в една нормална държава полицията да е по-голяма по численост от армията. Това са безумни неща. Имаме 60 хиляди полицаи и два и повече пъти по-малка армия. Това показва, че нещо не е наред.
- Вие защо напуснахте армията?
- Аз бързо напуснах армията, защото виждах накъде вървят нещата. Исках да си отида с достойнство и чест, а не както мои колеги бяха изритани по най-мръсния и най-подлия начин. Дори един букет цветя не им поднесоха, когато си отиваха от гарнизоните. Тези хора със съпруги и деца останаха без работа. Много от тях изпитаха незаслужено унижение. Офицери – старши лейтенанти, капитани, майори, подполковници и дори полковници, в момента охраняват строителни обекти. Това е унижение към българското офицерство. Няма как да се нарече по друг начин. Тези хора по пет години са били във военни училища. Държавата е харчила луди пари за тях. И накрая хиляди офицери и сержанти останаха на улицата. Аз виждах накъде отиват нещата и предпочетох сам да си отида. За да не стане така, както по-късно с мои колеги. Отидоха по най-гадния начин. Дори едно блгагодаря не има казаха.
- Срещате ли се с вашите съвипускници от шуменското военно училище?
- Срещам се, разбира се. Всяка година в последната седмица на август имам среща с моя взвод. Станаха 20 години от завършването ни. Всяка година на определено място се събираме. Последната среща бе в Троян, следващата ще бъде в Шумен. Поддържаме много добри отношения по между си и това ще ни остане за цял живот.
- Кои Ви бяха командирите във военното училище?
- Имах различни взводни. В Шумен ми беше Кокошев по едно време. Сега е подполковник в Карловската бригада. Подполковник Стоян Златев ни беше дивизионен командир. Военното училище ме научи на много неща, които в момента са ми нужни, като управленец на града.
- Смятате ли, че военно училище подготвя и хора, способни да бъдат кметове?
- Така е, защото във военното училище получаваш много силни качества: самодисциплина, самоконтрол, организираност, възможност да управляваш хора. На всичко това те учи военното училище. Действително военното училище може да подготвя управленски кадри. За жалост големите политически партии предпочитат да излъчват мижитурки за кметове, за да могат по-лесно да ги управляват. Това е истината! За това много често издигат за кметове хора, които са абсолютно неподходящи. Те са партийно подкрепени, допускат партията да се меси в управлението им, което не води до добро. Намесят ли се партиите пряко в управлението на една община, нещата отиват на кино, както се казва.
(Интервюто ще бъде публикувано във в. „Българско войнство”)
